Брой: 19, 12 май 2016 - ДАЛАВЕРАТА HPV

Както показали редица изследвания, любовта към сладкото е програмирана в децата на биологично равнище от самото раждане. А пък механизмите, ограничаващи употребата на захар, се появяват години по-късно.
Влечението на малчуганите към сладкото е еволюционен механизъм, заложен във времената, когато на хората им се налагало да се борят за оцеляване в условията на недостиг на храна, и стремежът към получаване на допълнителни калории от достъпните в природата въглехидрати осигурявал ценно преимущество в периода на активен растеж. Изследванията на доктор Джули Менела от изследователския център Monell Chemical Senses във Филаделфия показали: освен че захарта просто се харесва на децата, тя изпълнява за тях и ролята на лек аналгетик, но с възрастта това свойство на сладкото изчезва.
„Ние знаем, че новородените могат да разпознават сладкия вкус и предпочитат по-сладките разтвори. Базовата биология на детето е такава, че то не трябва да се учи какво е сладко и какво – солено. Това е заложено още преди раждането”, заявила Джули Менела. Но до подрастваща възраст децата предпочитат по-интензивния сладък или солен вкус, отколкото възрастните.
Учените провели експеримент: деца и възрастни получавали разтвор на захар във вода в различни концентрации. Възрастните предпочитали разтвора, съответстващ на сладостта на обикновена лимонада, по-високата концентрация им се струвала твърде сладка. Но децата избирали разтвор с двойна концентрация, а най-малките изобщо нямали никаква граница. „Ние слагахме захар докато тя вече не преставаше да се разтваря във водата, а на тях им харесваше все повече”, разказала Сю Колдуел, изследовател от Университета във Вашингтон, изучаваща отношението на децата към сладките продукти.
Но това поведение има възрастов лимит и както предполагат учените, този лимит може да бъде свързан с процеса на растежа. Изследователите давали захарен разтвор на подрастващи между 11 и 15 години и измервали съдържанието в тяхната урина на хормона, който е маркер за растежа на костите. Подрас­тващите с най-ниско съдържание на този хормон демонстрирали и най-нисък интерес към захарта. Както смятат учените, това показва, че
изменението на вкуса настъпва в периода на завършване на костния растеж.
А до настъпване на този период малките деца „изпълняват заповедите“ на своя растящ скелет и с огромно удоволствие поглъщат всякакви сладки лакомства, попаднали им в ръцете. Точният механизъм на това явление засега остава неизвестен, но ключ за неговото разбиране могат да дадат по-ранни открития, показващи, че нашият скелет е ендокринна система, активно изработваща хормони, регулиращи метаболизма. Например генерираният от костната тъкан белтък остеокалцин участва в регулирането на изработката на инсулин и чувствителността на организма към него.
Това, че децата в буквален смисъл са „програмирани” за поглъщане на неограничени количества сладкиши, в наше време може да им окаже лоша услуга. Та нали когато тези свойства са се формирали в нашите предци, изборът на сладки продукти в дивата природа е бил крайно ограничен: сезонни плодове и понякога див мед. И майчиното мляко, разбира се. Еволюцията не могла да предвиди появата на сладкарската промишленост, супермаркетите и добавяната в множество продукти захар. Съвременните деца употребяват захар в съвършено нездравословни количества: по изчисленията на британската организация Public Health England петгодишното дете изяжда средно за година 22 килограма захар – т.е. еквивалент на своето собствено тегло. Това означава 60 грама, или 10 чаени лъжички на ден, три пъти над препоръчвания максимум от 19 грама. Последствията от такъв излишък от захар в детското меню са много сериозни: ръст на детското затлъстяване, „епидемия” от диабет втори тип сред децата и подрастващите, разрушаване на зъбите.
Ситуацията се усложнява още и от това, че някои деца са повече склонни към свръхупотреба на сладко, отколкото други, и обикновено са именно децата, страдащи от затлъстяване. През 2014 г. учени от Университета в Сан Диего провели изследване, в което сравнили
реакцията на мозъка към захарта
при децата със затлъстяване и при малчуганите с нормално тегло.
Магнитно-резонансната томография показала, че при децата с наднормено тегло е много по-ярко изразен отговорът на захарта в двете области на мозъка, отговарящи за удоволствието, чувството за награда и мотивация. Тоест тези деца, за които захарта е най-противопоказана, обичат сладко повече от всички други.
...

Понижаване на имунитета
Захарта потиска имунната система и прави децата по-възприемчиви към инфекции. Изследвания показали, че две порции газирани сладки напитки (еквивалент на 20 чаени лъжички захар) могат да потискат имунната система в течение на 2-5 часа. Така че, ако в този период вашите деца се сблъскат с вируси, тяхната имунна система няма да се пребори ефективно с „агресорите”.
Захарта се конкурира в организма с витамин С, доколкото за транспортирането на двете вещества в клетките е нужен инсулин. Употребата на всякаква захар намалява възможностите за попадане в клетките на витамин С, което на свой ред намалява защитните сили на организма. Поради това по време на боледуване трябва да се отстрани захарта от менюто дори във вид на пресни плодови сокове, доколкото тя ще способства за по-нататъшно отслабване на имунната система.
Повишен риск от астма
Изследвания на Сони Кирстен от Института „Нестле” в Лозана, Швейцария, показали, че диетата с голямо съдържание на захар е свързана с астмата. Астма може да бъде предизвикана от всякакво възпаление на дихателните пътища и изследванията на доктор Кирстен показали връзката между употребата на преработена захар и повишената реакция на дихателните пътища.
Освобождаването на твърде голямо количество инсулин, което настъпва, когато ядем добавена захар, задейства каскада от възпалителни процеси и прекомерна реакция на дихателните пътища, което може да доведе до астма.
Възпалението, предизвикано от захарта, играе също определена роля за възникването на състояния като екзема и алергия. Ако вашето дете страда от тези недъзи, най-добре ще е да изключите захарта от неговото меню.
Нарушение на функциите на главния мозък
Изследвания показали, че високото равнище на захар в кръвта в краткосрочна и дългосрочна перспектива може да нанесе вреда на главния мозък и да влоши паметта. Употребата на прекалено голямо количество захар намалява количеството на химическото вещество, известно като невротрофичен фактор на главния мозък (BDNF), нарушавайки по този начин способността на хората да запомнят информация и да се учат.
Още през 1886 г. медици описали как милиони деца подобрили резултатите си от тестването след изключване от менюто им на захарта и бялото брашно.
Затлъстяване
Захарта е тясно свързана със затлъстяването, особено сред децата. И не само заради голямото количество калории. Тя предизвиква привикване, доколкото влияе на изработката на хормона на глада – грелин. Захарта нарушава процеса на вземане от детето на решение колко храна да изяде. В резултат малчуганите изяждат повече, отколкото би трябвало.
Как детето може да се избави от захарната зависимост?
Намаляването на количеството на захарта в менюто на детето е голям проблем, особено ако малчуганът вече е привикнал към сладкото и го очаква с нетърпение. Отстраняването на причината за това негово увлечение е много по-лесно, отколкото да се забрани на детето да яде бонбони. А влечението към сладко често показва, че вашето дете страда от дисбактериоза, т.е. в неговите черва вредните бактерии преобладават над „приятелските”. И именно срещу това явление трябва да се хвърлят всички сили. И разбира се, нужно е да се ограничава неговият достъп до сладкиши, да му се предлагат домашно приготвени аналози на любимите лакомства и да му се обяснява с какво го заплашва прекаленото увлечение по сладките изкушения. За съжаление, в съвременните условия на живот да се предпази малчуганът от захарта, е изключително трудна задача, и в това вече се е убедил всеки родител.