Проф. д-р Владимир Данов, д.м., е един от малкото практикуващи хирурзи с професорска титла. Нещо повече – той е и най-младият професор в УМБАЛ „Св. Анна“, а Клиниката по кардиохирургия, чийто ръководител е той, е една от най-елитните в страната.
Клиниката по кардиохирургия започва плановата си оперативна дейност през 2008 г. и годишно в нея се провеждат над 500 сърдечни операции, съчетаващи цялостния спектър на световната кардиохирургия.
• Проф. Данов, неотдавна извършихте уникална сърдечна операция. Разкажете повече за нея.
- Когато при мен дойде за преглед болният Мехмед, установих, че той е не е просто пациент, а медицинско чудо, за което повечето колеги четат в учебниците.
При Мехмед, който сега е на 71 години, е диагностирана сърдечна аномалия още в детска възраст. Впоследствие се установява увреждане и на трите клапи, като при едната се касае за вроден порок. Поради изменения кръвоток през нея настъпва неколкократното увеличение на белодробната артерия. Първоначално лекарите са му давали най-много 20 години живот, но Мехмед изуми всички, защото е достигнал тази достолепна възраст. Дълголетието на такива пациенти се води медицински феномен. В ежедневната си дейност те са застрашени, защото може да се получи разкъсване на белодробната артерия и внезапна смърт.
При нас Мехмед претърпя четиричасова операция. Неговото сърце бе изключено от кръвообращението за 90 минути и поето от машина сърце-бял дроб. За този период от време бяха коригирани и трите увредени клапи, а белодробната артерия беше реконструирана до нормални размери. Сега той вече е изписан от болницата и напълно възстановен!
• Ако излезем от конкретния случай и трябва да обобщите, от гледна точка на кардиохирургията какви са подходите на работа при вродените и при придобитите сърдечни малформации?
- В България така е разпределено, както и в чужбина, че едни кардиохирурзи работят с пациенти с вродени сърдечни пороци до 18-годишна възраст. След навършване на пълнолетие, както и придобитите пороци, се работят от други, които се занимават само с възрастни пациенти. Вродените сърдечни пороци се поемат от едно място в страната – Клиниката по вродени сърдечни малформации в Националната кардиологична болница.
Придобитите сърдечни пороци са различни ревматични увреждания на сърцето, които след ерата на пеницилина намаляха, но в България все още има по-възрастни хора, които страдат от този проблем.
Истинско предизвикателство обаче са болните, които са с комбинирани пороци (вродени и придобити). Често след 18 години те се нуждаят от втора, трета, дори четвърта корекция. В Германия съм работил и двете неща. Затова мога да твърдя, че в нашата клиника имаме опит с такива случаи. Често ни се налага да лекуваме такива пациенти.
Когато оперираш един вроден сърдечен порок на малко дете, трябва да се има предвид, че хемодинамиката на кръвообращението е абсолютно различна в сравнение с придобитите пороци в по-напреднала възраст. При хирургична намеса на лица след 18 години с вродени сърдечни пороци пак трябва да се оперират от специалист, който владее и вродените, и придобитите пороци. За съжаление, такива хирурзи останаха малко. Те трябва да са специализирали и двете неща. По принцип, когато няма такъв хирург, се вика д-р Стоян Лазаров, който е началник на Отделението по вродените сърдечни малформации в Националната кардиологична болница. При нас, в болница “Св. Анна”, не се е налагало да го търсим за помощ, защото съм работил дълго време и двете дисциплини.
Този пациент, за който стана дума по-горе, е точно такъв комбиниран случай, който, за наше щастие, сега е добре. Преди седмици имахме едно младо момиче – също такъв случай. При него вроденият порок дори не беше диагностиран. Откри се интраоперативно и се наложи затваряне на междупредсърден дефект плюс слагане на една клапа, защото митралната клапа беше стенизирала.
Комплексните случаи на вродени и придобити сърдечни проблеми са много тежки за опериране. Но определено, когато хирургът има опит, шансовете са изключително големи. Преди години съм оперирал едно момче, на което първата му хирургична интервенция беше на шест години (тогава асистирах на проф. Чирков), после след години е опериран от д-р Лазаров. Третият път беше дошъл при нас, за трета поредна корекция на вродения сърдечен порок, освен това сложихме и една клапа на аортата. Беше много сложна операция, но момчето в момента е изключително добре.
• Защо дихателната рехабилитация е важна след преживяна сърдечна операция?
- Много е важно постоперативно да се проведе след операция не само дихателна рехабилитация, но и раздвижване на пациента. Така на болния се спестява дългосрочно оставане в лечебното заведение. По този въпрос с доц. Яна Петровска сме написали книга, към която има огромен интерес не само от студентите по медицина, но и от кинезитерапевтите. Там са описани методите как трябва да се прави дихателната рехабилитация, тъй като пациентите по време на операция са с тръба и са обдишвани от апарат. След махането на тръбата трябва незабавно да се започне с рехабилитацията, за да може да се дренират секретите, които са останали в белия дроб, и да не се допусне развитие на бронхопневмония.
Това правило важи при провеждането на всички операции, но за сърдечната хирургия е от изключителна важност. При нея проблемът е, че операцията е много по-продължителна, пациентите се будят след няколко часа, докато при повечето други хирургични намеси откачването от апарата за обдишване е още интраоперативно.
При нашите болни тази рехабилитация трябва да бъде много по-задълбочена и прецизна. Разликата е и в това, че е разрязана гръдната кост. Ако не се провежда внимателно, има риск да се наруши отново стабилитетът на гръдния кош.
• В Клиниката по кардиохирургия реализирате много иновативни техники, които са само плюс за здравето на пациентите. Бихте ли разказали за някои от тях?
- Първата е частичен разрез на гръдната кост (министернотомия) за аортно-клапно протезиране – разрезът е 7-9 см. При нас се прилага при 100% от пациентите, които се нуждаят от подобна интервенция. Използването на частична стернотомия намалява следоперативната болка и опасността от незарастване на гръдната кост. Тази техника позволява максимално ранна рехабилитация и значимо по-бързо възстановяване на пациентите. Не на последно място е и козметичният ефект, тъй като белегът, който остава след операцията, е с минимална дължина, а при използвания от нас козметичен шев - за няколко месеца става незабележим.
Друга иновативна техника е митралната реконструкция. Това е световен стандарт за лечение на заболяванията на митралната клапа. В последните години се предпочита съхраняването на митралната клапа с реконструктивна техника пред клапното протезиране, като основните ползи за пациента от клапно съхраняващите процедури са, от една страна, избягване на доживотната антикоагулантна терапия и усложненията, а от друга - по-добрият дългосрочен ефект върху функцията на лявата камера, а оттам и върху симптоматиката на пациента. В нашата клиника при 90% от пациентите със заболяване на митралната клапа се извършва клапна реконструкция с отлични ранни и късни следоперативни резултати.
За първи път в България в Клиниката по кардиохирургия на “Св. Анна” заедно с немски специалисти се приложи парциална митрална протеза – МITROFIX. Това е иновативен дивайс, които позволява да се съхрани собствената митрална клапа на пациента, като се избегне поставянето на изкуствена клапа. Една от основните характеристики на метода е леката и бърза имплантация. Това прави възможно митралната реконструкция да се превърне в стандартизирана оперативна процедура с предвидими резултати в ръцете на всеки един хирург.
Интервюто взе
Ели ВЕРГИЛОВА
