Преобладаващата част от детските продукти имат много ниско хранително качество, но твърденията и здравословните картинки върху опаковката могат да подведат родителите, демонстрира канадско изследване. Професор Чарлийн Елиът направила оценка на 367 храни в съответствие с американските здравни стандарти. Резултатите показали, че над препоръчителните нива на захарта съдържали 70%, на мазнините - 23%, а на солта - 17% от тях. При това анализът целенасочено изключвал сладкарските изделия, безалкохолните напитки и печивата.
Като цяло изследването обобщава, че девет от десет хранителни продукта, предназначени специално за деца, имат нездравословно съдържание поради високи нива на захарта, мазнините или натрия. Въпреки това 62% от изделията с лошо хранително качество поместват положителни твърдения за своята питателна стойност отпред на опаковката.
Само 11% от продуктите, които проф. Елиът и нейните колеги оценили, имали добра хранителна стойност според критериите на Центъра за наука в интерес на обществото (CSPI) - нестопанска организация, която получи най-високото отличие на Агенцията за храните и лекарствата в САЩ за 2007 година.
Стандартите на CSPI определят, че здравословните храни не трябва да дължат над 35% от калориите си на мазнини (с изключение на ядките или маслата от ядки и семена) и не бива да съдържат добавена захар в размер на повече от 35% от теглото си. Те установяват и препоръчителни нива на натрия, които се движат от 230 мг на порция за снаксовете до 770 мг за полуфабрикатите.
Тези стандарти са адаптирани на базата на разработените от Националния съюз за хранене и активност - коалиция от около 300 организации в областта на здравето и храненето в САЩ. Те представляват компромисен подход, позволяващ продажбата и на продукти, които може да не са с идеална хранителна стойност, но предлагат здравословни ползи за децата.
При изследването от канадска верига супермаркети били подбрани все храни, представени по начин, ясно ориентиран към децата - например с комикс-герои отпред на кутията или свързани с игри, детски филми и телевизионни програми. Всеки от продуктите бил оценен по 36 различни пункта. Ето някои от ключовите резултати:
• 63% от всички изследвани храни декларирали на опаковката си някаква хранителна полза, в това число 62% от онези, които биха могли да се определят като нездравословни поради високи нива на захарта, мазнините или натрия. Примерите за такива твърдения включват, че продуктът е "беден на мазнини", "източник на калций/желязо", "пълнозърнен", "не съдържа изкуствени аромати или оцветители" или пък набавя ред жизненоважни вещества.
• От храните с високо съдържание на захар (почти 70% от всички оценени), 68% имали подобни надписи на опаковката си. Зърнените и плодови закуски особено често помествали такива твърдения и в същото време съдържали големи количества захар.
• 23% от продуктите били с високо съдържание на мазнини и въпреки това на опаковката на 37% от тях се заявявало, че те носят някаква полза. Така например на фъстъчено масло с шоколад пишело, че е "източник на шест основни вещества", а на пица, че е "източник на калций".
• Близо 34% от продуктите с твърде много натрий (каквито били 17% от всички) привличали клиентите с декларации за здравословно съдържание. Особено силно в тази група изпъквали пиците и крекерите.
• Една пета от продуктите представяли анимационен герой, зает с някакъв вид здравословна физическа дейност, отпред на кутията, а една четвърт - отстрани или отзад. Тези дейности включвали каране на скейтборд, колоездене, баскетбол и други.
В момента с наднормено тегло са до около 35% от децата в Канада, Съединените щати и Европа. А то, както знаем, е свързано с редица здравни проблеми като диабет от втори тип, високо кръвно налягане, сърдечни болести и някои форми на рак. Пълните деца често страдат и от психологически и социални проблеми вследствие на килограмите си. Според проф. Елиът трябва да бъде обърнато особено внимание на образите и твърденията, които се използват за продажба на продуктите, предназначени за деца.
