13 август - Световен ден на леворъчието
За повечето хора дясната ръка е всичко. С нея те пишат и се хранят. Всички инструменти, уреди и пособия са нагласени да се ползват с дясната ръка. Лявата ръка само й "помага". Всички правила на доброто поведение, например повсеместното ръкуване, се извършват с дясната ръка. Тя обикновено е по-добре развита, а нокътното й ложе е по-широко.
В древния Рим думата "десен" (dexter) означава и "сръчен, опитен, удобен", а "sinister" се превежда не само като "наляво, вляво", но и "лошо, неблагоприятно". В Русия леворъките били смятани за неискрени хора, затова не били допускани в съда като свидетели. От историята се знае: строги властови режими са били успешни, защото са осъществявани със здрава "десница".
В "симетричното" човешко тяло има и други асиметрични структури и функции. Например човек по-добре си служи с десния крак, който е по-добре развит и с по-големи функционални възможности, отколкото левия. И мимическите мускули вдясно са по-добре развити. Описана е асиметрия и за слуха, за вкуса, за обонянието. Даже едното око на човека е "водещо". Установена е асиметрия и в съдържанието на натрий, калий, креатинин в урината от двата бъбрека. Търси се асиметрия и в дейността на някои ендокринни жлези. Леворъките навлизат в пубертета 4-5 месеца по-късно от десноръките си връстници. Така че много функции на човека, а не само телесната му структура, са асиметрични.
Установяването на асиметрията на двете телесни половини става с някои признати в науката анкетни карти. За ръцете се установява с коя ръка се пише, рисува, хвърля се някакъв предмет, реже се с ножица или нож, държи се кибрита при палене на клечката и т.нар. За краката специфично е с кой крак се стъпва първо по стълбите, кой е горният при тяхното кръстосване и т.нар. Чрез набраните положителни отговори, по формули се определя дали даден човек е напълно деснорък или чисто леворък, или ако е смесен тип, колко в проценти преобладава едната от ръцете.
С развитието на науката за функциите на мозъка се установява, че "командите" за съкращаване на мускулите на дясната телесна половина тръгват от лявото полукълбо на главния мозък, а за лявата част на тялото - от дясното.
В лявото полукълбо на главния мозък са локализирани и други функции: за четене, писане, смятане, за словесната памет, за езиците, математиката и за логиката. С това научно се постави началото на един непрекъснат и "триумфален поход" за търсене на все повече и повече доказателства, че лявата част на главния мозък е много важна. Заедно с това се затвърждава и възгледът, че при десноръките хора дясното полукълбо на главния мозък е "нямо", т.е. не е свързано с някаква специална функция, едва ли не то е излишно. Започна да се гледа на леворъките като на непълноценни, даже болни хора, защото при тях организирането и контрола на лявата телесна половина става точно в тази част на мозъка.
Имаше период, който и сега все още не е изживян някъде напълно - без да се познават причините за леворъчието, някои родители и даже учители са убедени, че това състояние чрез упражняване на дясната ръка може да се преодолее. Понякога "методите", с които се принуждават малчуганите да ползват дясната, а не лявата ръка във всекидневната дейност, са твърде остроумни, но нерядко и много жестоки. Настоявайки упорито леворъкото дете да пише, да рисува и да се храни с дясната ръка, не се забелязва, че то става все по-раздразнително, избухливо и невъздържано. И едва когато състоянието му се влоши, сънят му стане неспокоен, появят се нощни страхове, скача на сън, крещи, мята се, плаче, заеква, получава тикове, неволно се напикава, става очевидно, че то е сериозно болно. Вместо ученикът да напредва в училище, въпреки че вече си служи, макар и трудно, с дясната ръка, той изостава от другарчетата си, пише некрасиво и бавно, пропуска букви или думи, постепенно изчезва желанието му да се учи. Наблюдавано е леворъко дете, което в периода на "обучението" да си служи с дясната ръка толкова се разстроило, че когато тръгва за училище, започва да повръща. Има данни и за обостряне на редица по-рано съществуващи хронични заболявания (бронхиална астма, колит, екзема, гастрит).
Леворъчието по-често се среща в семейства, където леворъки са родителите или много близки родственици. При новородените ръцете са "равностойни". Около петата година от живота им дясната ръка у бъдещите десноръки започва да "иззема" повечето функции на ръцете. Усъвършенстването на този процес продължава и през зрелостта. Така, според различни статистични данни, около 15-17% от хората в зряла възраст са напълно леворъки. По-голяма е групата на частично леворъките. Има данни, че с напредване на възрастта функционалното неравенство на ръцете, макар и твърде бавно, се изглажда. У девойките асиметрията на ръцете е по-слабо изразена. При близнаците е рядко и двата да са леворъки. А ако са разнополови, обикновено по-често момчето е леворъкото. При сиамските близнаци по правило единият е леворък, а другият - деснорък.
При многобройните наблюдения върху болни хора се установи, че при увреждането или изключването на дясното полукълбо четенето и писането не се засягат, ако изследваният ползва буквената система. Ако обаче използва йероглифи, тази възможност се губи.
Дясното голямомозъчно полукълбо е свързано със символното, а не с буквеното писмо. След изключване на лявото полукълбо болният продължава да пише и да разпознава нотите. Такъв е случаят с френския композитор Морис Равел, който след кръвоизлив в лявото голямомозъчно полукълбо загубил речта си, но продължил да композира и да записва произведенията си с нотни знаци. Пример е и унгарският скулптор Б.Ференци, който също след кръвоизлив в лявото полукълбо на главния мозък, макар че загубил речта си, продължил да работи с лявата ръка. Трябва да се припомни и случаят със Златю Бояджиев (1903-1976) - един от най-самобитните наши художници. 48-годишен той получава тежък инсулт, в резултат на който се парализира дясната му телесна половина. След няколко години той започва да рисува, но с лявата ръка. Променя се обаче и маниерът му на рисуване. От класически през първия му творчески период при композирането на сцени със сюжети от селския бит стилът му коренно се променя по отношение на образност и експресивна цветност. А това е вече функция на негово останало "здраво" дясно мозъчно полукълбо, където е фантазията.
След многобройни наблюдения и опити се установи, че дясното голямомозъчно полукълбо не е "нямо" и че то също е свързано с цялостното функциониране на мозъка. Сега се знае, че има значение например за развитие на началните математически знания. Научаването от детето на броене е свързано с усвояването на възможността да се оперира с конкретно пространство, в което са разположени конкретни предмети. А пространственото възприемане става в дясната голямомозъчна хемисфера. Така, след като научи какво е това - например един молив, два, три, четири, десет молива, които му се показват, наученото от детето се прехвърля в неговото ляво полукълбо. Тук става осмислянето на цифрите и те вече могат абстрактно да се използват. Изграждат се понятията и цифрите и става възможно по логически път да се оперира с тях. А това вече е функция на лявото голямомозъчно полукълбо. Така става и формирането на други понятия. Пътят е: от показването на предмета - думата символ за него - абстрактното мислене, в основата на което стои логиката. Вижда се, че между двете голямомозъчни полукълба съществуват множество функционални мостове.
За паметта също са необходими двете полукълба на главния мозък. Но и тук съществуват функционални различия между тях в осъществяването на този процес. Възприемането детайлите на конкретен предмет е функция на дясното полукълбо. В лявото обаче се пази обобщена информация за предметите и явленията. По този начин като че ли човек се приближава към абсолютната истина, но се отдалечава от конкретната действителност. Тя се възприема от дясното полукълбо, за функционирането на което е от значение и наличието на фантазия.
Важността на проблема за ръкостта и за асиметрията на голямомозъчните полукълба на главния мозък за науката проличава от факта, че през 1981 година на д-р Роджър Спери, като пионер в тази област и учен с най-големи постижения, беше присъдена Нобелова награда. Той успя да докаже, че двете мозъчни полукълба са пределно специализирани и че голям брой от висшите психически функции са разположени и в дясната хемисфера. Въпреки това мозъкът функционира като една интегрална структура.
Науката, започвайки от леворъчието, разкри и други функции на главния мозък като например огледалното писане, с което се е славел Леонардо, обратното изговаряне на думите. Казаното вече дава основание на леворъките да се гледа като на напълно нормални, здрави хора. Срещу дискриминацията им в зависимост от тяхната ръкост в много страни те са обединени в клубове. И още нещо, което е малко по-известно. От 1992 година, по предложение на англичани, 13 август е определен за Световен ден на леворъчието.
Това, че много известни личности, като Микеланджело, Леонардо да Винчи, са леворъки, не дава основание да се приема, че гениалността е заложена в ръкостта. Не може да се търси връзка между упражняване на власт и леворъкост, макар че четирима от последните шестима американски президенти бяха леворъки. Вярно е и това, че в много спортове - тенис, бейзбол, плуване, бокс - често леворъките постигат по-добри резултати. Например 75% от шампионите по фехтовка на Олимпиада'80 държаха рапирата или сабята с лявата ръка. Установено е, че при подводните спортове адаптацията за гледане под вода при тези хора става по-бързо. Всеизвестен е възторгът на феновете, когато наблюдават шут, изпълнен с "левачката", на техния любим футболист. Неврофизиолозите допускат, че причините за описаното по-горе са комплексни. Не е изключено да има значение и необичайното за "противника" на леворъкия (или левокрак) спортист идване на "удара" от непривична страна.
И така, леворъките хора не са нито болни, нито имат някакъв дефект. И невинаги са гениални или природно надарени със способност да властват. Просто те са с вариетет на анатомията и физиологията на своя мозък. Той не е напълно огледален по структура и функция в сравнение с мозъка на десноръките хора.
