Брой: 36, 10 септември 2015 - ЛИМФОМЪТ

Нерядко животът в странство кара човек да преоткрие Родината, да преосмисли родните традиции и обичаи, та дори да ги утвърди и превърне в свое ежедневие и свое призвание. Така се случва и с българката Ирен Величкова-Ямами, която от близо три десетилетия живее в японския град Йокохама, където учи японките на български ръкоделни техники.
През 1988 година Ирен Ямами напуска България, преодолявайки ред административни перипетии, свързани с изискванията на тогавашния социалистически режим, за да последва японския си съпруг в Страната на изгряващото слънце. С умиление си спомня за деня на пристигането си, когато семейството на съпруга й я посреща не с хляб и сол, но с хляб и българско кисело мляко. Изучавала японски в тогавашната Катедра за източни езици и култури към Софийския университет и работила известно време в един НЕК-ЮНЕСКО, японският език и култура не са съвсем чужди на Ирен. Въпреки това още в началото на установяването си в Япония тя се присъединява към Асоциация на жените, омъжени в Япония: „Фактът, че има такава организация, говори, че има нужда от нея, защото тяхната логика, култура, всичко е на 180 градуса“.
Въпреки многогодишната географска откъснатост от България Ирен Ямами никога не престава да се стреми да съхранява българското, което носи в себе си. От дете бродира и тази страст не я оставя цял живот. Докато чака дъщеря си в школата по балет и се занимава с ръкоделия, останалите японски майки проявяват интерес към бродериите й и я питат дали не може да научи и тях. Така хобито й постепенно се превръща в професия: „Естествено, че за да ги обучиш на нещо, трябва да имаш и материалите. Започнах да се свързвам с различни фирми, които произвеждат комплекти за бродерия, панама, конци. Наех ателие, в което започнах да преподавам бродиране на японките.“ В своето ателие-училище Ирен преподава вече от 20 години на японките български ръкоделия, а междувременно има зад гърба си и три издадени книги за бродерия, една от които излиза през 2012 г. на български език под заглавието „Архаични символи в бродерията“. Следват участия в много конкурси по цял свят. През 1998 г. неин избродиран орнамент краси коледната елха на английската кралица Елизабет II, а две години по-късно нейна избродирана класическа Мадона е изящна декорация на кметството в италианския град Сиена.
Тази година българската майсторка на бродерии възбуди обществения интерес с две свои впечатляващи творби: пано-знаме с картата на България, върху което в продължение на една година тя е избродирала 140 шевици от 24 района на България. Върху паното работят тя и ученичките й в Япония, както и други българки, пребиваващи в Япония, след което вече в България се добавят кенето и совалковата дантела. Другото произведение е ризата на Левски за филма „Дяконът Левски“ (на снимката по-долу), която Ирен Ямами бродира специално за лентата на Максим Генчев и която е реплика на автентичната риза от Националния исторически музей, носена от Левски. За ризата Ирен избира ловешки мотив поради връзката на Апостола с Ловешкия комитет.
След като паното с извезана България бе представено в България на Международната туристическа борса във Велико Търново през април тази година, то гостува и на българската общност в Хамбург, където бе показано пред български организации в ханзеатския град – фолклорна танцова група „Здравец“, и на Празника на славянската писменост в Българското училище в Хамбург. Основен организатор на гостуването на Ирен Ямами в Хамбург бяха българките от седянка „Здравец“ в северногерманския град, които също така извън граница се занимават с български традиционни ръкоделни техники.
Ръководена именно от желанието си да съхрани и предаде на поколенията ценните български традиции, Ирен Ямами работи в момента върху енциклопедия за българските шевици, в която те не само да бъдат издадени с цветни илюстрации, а и да бъдат описани бод по бод, така че всеки, който си закупи книгата, да може да избродира описаната шевица. Вдъхновение и подкрепа за този проект талантливата родолюбка черпи не на последно място от американската професорка Мари Кели, която според нея е автор на най-хубавите и най-издържани книги за бродерията на Балканите и в частност България. В бъдещата книга на Ирен Ямами ще бъдат извадени всички шевици от извезаната карта на България. Замислено е енциклопедията да излезе на български и на английски език, тъй като вече е проявен интерес към паното от страна на канадската, американската и новозеландската гилдия по бродерия.
Това, на което според Ирен Ямами българите могат да се научат от японците, е ревностното пазене на корените и съхраняването на древните ни традиции: „Япония е свръхтрадиционна държава. Всяка една традиция и обичай се спазват от А до Я и колкото по-древни и стари са те, толкова повече се гордеят с тях. За японците традициите и обичаите представляват вечността. По този начин те вярват, че няма да загубят нацията си. Трепери се над всеки занаят. То може да не е най-красивото и най-ценното, обаче те го правят да бъде красиво и ценно с отношението си. В Япония традиционните занаяти се предават династично“. Майсторката на ръкоделия с горчивина споделя как едно кимоно в Япония в днешни дни се тъче така, както преди 8 века, и се продава за 30 000 долара, а в България вече никой не тъче кенар, аба, никой не се занимава с шаяк и древната ни култура се продава евтино по сергиите.
А онова, което според Ирен Ямами японците от своя страна биха могли да заимстват от българите, е изразът на топли чувства в междучовешкото общуване. „Те са много сърдечни и добронамерени хора, но трудно го изразяват, просто им е необходимо повече време, за да се чувстват свободно“, споделя българката.