в-к Лечител
в-к Лечител
 

Ранната диагноза на новороденото е решаваща при детската церебрална парализа

Брой: 7, 15 февруари 2024 - АНЕМИЯТА
Доц. д-р Иван ЧАВДАРОВ е управител на Специализираната болница за рехабилитация на детска церебрална парализа „Света София“. Завършва Медицинска академия в София, а по-късно следва и в Университета за национално и световно стопанство със специалност „Здравен мениджмънт“.
Притежава редица квалификации, сред които „Ранна диагностика и терапия по метода на Войта“, „Невро-физиологично лечение на деца с церебрална парализа по Бобат“, „Здравна политика, икономика, мениджмънт и информатика в здравеопазването“, „Мануална медицина“ и други. Специализирал е в Германия, Чехословакия и Австрия.
Национален координатор е на Европейската академия по детска инвалидност.

• Здравейте, доц. Чавдаров. Колко души в страната са засегнати от церебрална парализа?

– У нас няма изработена статистика по проблема, което е работа на Министерство на здравеопазването. Средно за Европа честотата е между 2 и 2,5 на 1000 новородени. Говорим за родените нормално. При преждевременно родените е между 10 и 40 на сто. Зависи от степента на риска. Рисковата група са: недоносените деца, родените с ниско тегло, с асфиксия, с мозъчни структурни отклонения и близнаците. При близнаците честотата е най-висока.

Възможно ли е инфекции или заболявания на майката да доведат до церебрална парализа?

– Детската церебрална парализа може да е вродена и придобита. В новите научни разработки се доказва, че много от децата са с генетични отклонения, които водят вторично до церебрална парализа. Рисковите групи, които посочих, се отнасят до придобитата церебрална парализа, която е свързана с момента на раждането. Кислородният дефицит вторично отключва церебрална парализа.

Ако бъде хванато заболяването съвсем отрано, какви са шансовете за възстановяване и нормален живот?

– Колкото по-рано се открие рискът за церебрална парализа и се започне специализирана рехабилитация, толкова по-големи са шансовете за възстановяване, защото мозъкът на новороденото има пластичност. Това означава, че могат да се заобиколят съответните мозъчни зони, които не функционират качествено, съответно да се компенсират някои дефицити в централната нервна система. Моделът важи за бебетата, защото техният мозък е развиващ се. Той е структура, която се самоконтролира, регулира и адаптира. Хората обикновено ползват само 10% от мозъчния си капацитет. При бебетата структурите се възстановяват – говорим за активна рехабилитация, не само за масаж и „гимнастика“.

Каква е терапията в детайли?

– В болницата предлагаме комплексна рехабилитация, която включва рефлекторно предизвикани движения, съответно и апаратна физиотерапия, която включва методи, стимулиращи метаболизма на мозъка, защото той има нужда да му се подаде повече кислород, да е с по-добро кръвоснабдяване, за да се отключат неговите функции. Без добър метаболизъм неговите функции се нарушават, а метаболизмът често се нарушава около раждането. Налага се и стимулиране на вестибуларните пътища, защото особено недоносените деца имат по-късно проблеми с равновесието.

До какви усложнения се стига, ако не бъдат взети мерки навреме?

– Детската церебрална парализа е полиетиологично непрогресиращо заболяване на централната нервна система, увреждащо позата на тялото и взаимодействието на различните мускулни вериги през гравитационните натоварвания. Като освен общата моторика (прохождането на детето) се уврежда и фината моторика – писането, увреждат се и говорът, речта. Често е засегнат интелектът. Понякога има и комбиниране с епилепсия, зрителни и слухови отклонения. Доста широка палитра от усложнения. Няма две еднакви деца с церебрална парализа. В зависимост от дефицита, уточнен от лекаря, се работи по възстановяването. При някои деца се наблюдава пълно нормализиране. При други каквито и усилия да полагаме, нещата са бавни. Всичко зависи от степента на увреждането.

Споменахте, че при пациентите с церебрална парализа се наблюдават генетични изменения. Ако възстановили се хора, водещи пълноценен живот, имат свои деца, какъв е рискът те да са със същото отклонение?

– Церебралната парализа не се предава по наследство. Предават се някои фактори. Например родители с тромбофилия по-често имат тези проблеми при децата си. Причината е, че това заболяване уврежда кръвотока през мозъка. Впоследствие се стига до отклонения в мозъчните структури. Диагнозата детска церебрална парализа се дава на възраст от година и половина. Защото мозъкът има пластичност. Може да се реорганизира. В началото се поставя преходна диагноза безпорядък в командите, координационни смущения. Диагнозата е преходна, защото при ранна диагностика и терапия до година и половина можем да се сбогуваме с пациентите си, които са напълно възстановени. Ако на 2 години имаме диагноза детска церебрална парализа – говорим за доживотно състояние. След това терапията е поддържаща. Какъвто потенциал детето има да се извади, за да може да стане то социално активно. Да участва в обществото въпреки дефицитите в развитието си.

За какви симптоми родителите трябва да следят новороденото?

– Всички рискови деца се следят от лекарите невролози и неонатолози. Те решават кога и какво се налага. Де факто решаващи са лекарите в родилното, неонатологията и последващите експерти в болниците. Аз ръководя болницата по церебрална парализа в София вече 35 г. Създадени са и още много центрове за рехабилитация. Няма стандарти за рехабилитацията на ДЦП. Има различни модели, въпреки че има консенсус по физикална и рехабилитационна медицина по детска неврология, който описва какво трябва да се прави. Но той е пожелателен. Не задължителен. Няма и международен стандарт. Това е свързано с икономическите и медицинските концепции в областта на рехабилитацията в дадена страна. Има няколко основни метода и те са различни за отделните страни. В България като цяло се използват европейски методологии. Доказани методи. Но дори между европейските страни има малко разминавания какви методики да се прилагат, защото някои са по-агресивни. Родителите предпочитат по-меки подходи. Понякога мекият подход върши работа, в повечето случаи обаче – не. Особено в кърмаческата възраст. Не че бебето го боли, но то реагира с плач, защото не са му приятни заниманията с него, но те са задължителни, защото иначе ще започне след време да плаче цялото семейство, а тогава вече няма какво да се направи. Тръгне ли развитието в неправилна посока и колкото по-дълго това продължи, толкова шансът да се върне към нормалното развитие намалява. Идват деца на 2-3 дни. Преценяваме степента на риска и започваме работа. Понякога ги подлагаме само на наблюдение. Дете може и само да се възстанови. Водят и деца на 4-5 месеца. При тях сме изтървали ценно време за модифициране пластичността на мозъка. Това, което родителят трябва да гледа, е евентуално да открие асиметрия в поведението на детето. Несиметрични движения. Друго родителят нищо не може да направи. Само да го сравнява с поведението на други деца на неговата възраст. Родителят все пак не е лекар, нито е експерт.

Специализирани болници има в София, Бургас, Варна, Пловдив и на други места. Ние сме обучили много специалисти. При деца след 4-5 години се извършва и роботизирано раздвижване. Високотехнологична рехабилитация. Повторяемостта на правилното движение се запечатва във времето, както тенисистите тренират и срещу машина определени удари.

Много пъти родителите не осъзнават, че церебралната парализа не е парализа в смисъла на парализата като термин. Тя засяга координацията на движенията и не е невъзможност за движения.

Говорихте за разликите в методиките за лечение на отделните европейски страни. Според Вас коя е най-успешна?

– Вижте, няма еднакъв стандарт, различните държави имат различен брой университети и форми на обучение. В Германия е едно, във Франция е друго. В България използваме различни методи, като сме се обучавали и в Германия, и във Франция, Австрия. Техни специалисти идват тук. Подчертавам, че у нас се използва все още руската методология предимно. Пасивна „гимнастика“, което не е съществена рехабилитация при едно рисково кърмаче. Организират се редовно симпозиуми у нас по новите техники, но едно е да обучиш 20-30 души опознавателно и съвсем друго да преподаваш съответна методология в медицинските университети.

 

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА

 



Брой: 7, 15 февруари 2024
 
 
Продукти
 
МАКА органик (Organic Maca)
 
Аргисан®
 
Комплекс Кръвно налягане - Хидокар
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД