в-к Лечител
в-к Лечител
 

МОГАТ ЛИ ДА ВЗИМАТ НЕВРОЛЕПТИЦИ

Брой: 18, 6 май 2021 - Астмата
В последното десетилетие се наблюдава опасна тенденция: предписването на деца и подрастващи на препарати, предназначени за лечение на психични заболявания при възрастните, е станало широко разпространено явление. И това съвсем не е голословно твърдение. То се базира на статистиката, която свиделества, че назначаването на невролептици, наричани също антипсихотици, при децата и подрастващите в Европа и САЩ в последните десетина години се е увеличило няколко пъти.

„Особена тревога предизвиква фактът, че медикаментите продължават да се предписват, независимо от все повечето свидетелства за сериозните странични ефекти от техния прием, които при децата и подрастващите се проявяват още по-силно, отколкото при възрастните”, посочил педиатърът Дейвид Рубин, професор в Университета в Пенсилвания. Професор Рубин е авторитет в своята страна специалист в областта на работата с деца, имащи високи рискове в областта на здравето, съавтор е на 80 научни изследвания, а неговата лаборатория в Детската болница във Филаделфия се занимава с изработката на принципи за оказване на медицинска помощ на децата. С висока вероятност може да се предположи, че професор Рубин знае за какво говори, но има и редица изследвания, които потвърждават неговите опасения.

Невролептиците са препарати, които въздействат на системата на невромедиаторите (сигналните молекули в главния мозък), на първо място – на допамина. Те са добре изучени в прилагането при възрастни пациенти с шизофрения и биполярно разстройство, достатъчно ефективни са в купирането на тежки симптоми на тези заболявания, и тяхното назначаване при индивидуален подход, разумно дозиране и грамотно изчислена продължителност на лечебния курс се смята за оправдано. Що се отнася до детската практика,

данните за ефективността на тези лекарства са недостатъчни

Днес се използват както невролептици от първо поколение, например прочутият халоперидол, така и невролептици от второ поколение, известни като атипични антипсихотици, например арипипразол и рисперидон. На децата най-често се предписват препарати от втората група, тъй като те са смятани за по-малко вредни, отколкото старите лекарства.

Ако сте родител на дете с особености на развитието, било то аутизъм, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност или нарушения на интелекта, вие навярно сте получавали съвети от педиатър, невролог, психиатър за лекуване на детето със сонапакс (активно вещество - тиоридозин) или рисполепт (действащо вещество - рисперидон). При това са ви обяснявали, че лекарството ще намали проявите на аутизъм, ще успокои малчугана и дори ще го подтикне към развитие на речта.

Със сигурност може да се каже, че научни доказателства за такива твърдения няма и назначаването на подобни препарати по принцип може да помогне в решаването само на един проблем: купиране на психомоторната възбуда, водеща до опасно поведение.

В изследване на учени от Колумбийския университет под ръководството на проф. Марк Олафсон било установено, че редица препарати (например клозапин и оланзапин), действително помагат да се понижи агресията и деструктивното поведение при децата със синдром на дефицит на внимание и хиперактивност. При това Олафсон не бърза да препоръчва тяхната употреба, особено в ранна възраст.

В изследване на учени от Аризонския университет, публикувано през ноември 2019 г., била направена оценка на баланса на ползата и вредата от употребата на 26 препарата, включително невролептици, в лечението на деца, подрастващи и млади хора с аутизъм.

Те установили, че особено често лекарите предписвали рисперидон. Той бил приеман от 170 от общо 505 участници в изследването. Понижаване на агресията се наблюдавало при 40% от приемащите препарата, намаляване на тревожността – при 21%, а на раздразнителността – при 24%. Препаратът зипрекс помагал за намаляване на агресията в 32% от случаите.

Както се вижда, полза от препаратите има, но те помагат в най-добрия случай на 40% от пациентите.

Впрочем, и тук има проблем. Той е свързан с това, че ние невинаги разбираме, какво е причинило агресията, самоагресията и другите видове деструктивно поведение на малкото дете.

„От какво се оплаквате?”

Такъв въпрос в началото на приема задава лекарят на възрастния пациент. В случай, когато пред него е дете, което не умее да говори, въпросът е адресиран към родителите, които виждат симптомите, но невинаги разбират техните причини. Междувременно, емоционалното състояние на малкия пациент и неговото деструктивно поведение далеч невинаги се обясняват с дисбаланс на невромедиаторите.

За съжаление, и до днес не е станала нормална практика първо да се изключват физическите причини, които биха могли да доведат до това, че три- или петгодишен малгучан крещи непрекъснато, хвърля вещи, удря родителите или себе си, а след това да му се назначават невролептици.

В официалните клинични препоръки за лечение на аутизма, действащи в много страни, няма такъв пункт, като електроенцефалография. Междувременно, аутизмът нерядко е съпътстван от конвулсивна активност на мозъка с различна степен на интензивност, невинаги достигаща до пълномащабна епилепсия, и понякога приемаща форми, съвършено неприличащи на епилептични пристъпи. Епизодите на спонтанна агресия в детето, възникващи, както описват родителите, изведнъж, без причина, в процеса на спокойна, на пръв поглед, игра, непровокирани от конфликт, могат да бъдат резултат от пристъп на конвулсивна активност на мозъка.

В този случай

невролептиците не само няма да помогнат, но и могат да навредят,

тъй като някои от тях понижават конвулсивния праг, с други думи, облекчават възможностите на провокатора (а такъв могат да станат редица външни фактори) за провокиране на пристъп. Друга вероятна причина за опасно поведение е физическата болка, за която детето не може да съобщи, и неговата фрустрация се излива в самоувреждащо поведение: децата могат да се удрят по корема, по лицето, да си блъскат главата в стена.

Съществува огромен масив от научни данни за физическите заболявания, съпътстващи аутизма, и сред тях доста чести са гастроентерологичните нарушения. Всъщност, и при децата без аутизъм, но с неразвита реч, болката в корема също става огромен проблем.

Съвършено очевидно е, че и в този случай няма никаква полза от невролептиците. Тези от тях, които имат в началото сънотворен ефект, ще направят детето за няколко дни сънливо и тихо, но това, по-скоро, ще задълбочи проблема, отколкото да го реши.

Гастроентерологичните изследвания, както можем да се досетим, също не са стандартна препоръка в протокола за оказване на помощ на децата с аутизъм и други нарушения на развитието.

При децата с аутизъм често се среща и алергия, в редица случаи тя не предизвиква типични симптоми. Детето не страда от ринит, отоци, сълзене, кожни обриви, но при съприкосновение със сезонния растителен прашец при такива малчугани съществено се влошава поведението. Това било установено от американския имунолог доктор Марвин Борис.

В този случай някои невролептици, например рисперидон, могат да помогнат. Това не е неочаквано, тъй като този препарат притежава антихистаминна активност, но, ако цялата работа е в алергията, много по-разумен подход би било използването на целеви антиалергични препарати, които макар и да не са безобидни, но далеч не са толкова вредни, както невролептиците.

Още една причина за агресивно поведение

на детето може да бъде банално недоспиване. Нарушението на съня е много разпространено при децата с аутизъм и други разстройства на развитието. В този случай невролептиците в началото помагат да се подобри сънят, но с времето сънотворният ефект се нивелира – към медикамента се наблюдава привикване.

Атипичните антипсихотици са смятани за по-меки препарати, отколкото невролептиците от първо поколение, но и те предизвикват такива странични реакции, като тремор, натрупване на излишни килограми, повишение на нивото на холестерол, диабет, тардивна дискинезия (тикове, непроизволни движения), по-ранно развитие на млечните жлези при девойките и даже при момчетата.

Фаворит сред този клас препарати е рисперидонът, който се предписва на съвсем малки деца – започвайки от 5 години и дори по-рано. Междувременно, ако се върнем към неотдавнашното изследване на Аризонския университет, ще стане ясно, че рисперидонът понижава агресията в 40% от случаите, но при 14% от пациентите, обратно, предизвиква или усилва агресивното поведение. Освен това, при 11% от приемащите този препарат възникнали проблеми с поведението, каквито по-рано нямало. При 35% се наблюдавало увеличение на телесната маса.

През 2013 г. производителят на риспердал (с активно вещество рисперидон), фармацевтичната компания Johnson & Johnson, загубила съдебно дело и била глобена с 1,1 милиарда долара за незаконен маркетинг, а именно, за умишлено прикриване на риска от странични ефекти при употреба на препарата, в частност, развитие на диабет, а така също усилено развитие на млечните жлези при момчетата. По отделните искове на родителите компанията се разплаща и до днес.

 Огнян СТАВРЕВ

 



Брой: 18, 6 май 2021
 
 
Продукти
 
КРОМИСАН (KROMISAN)
 
Витатабс - лактоферин + С
 
Вивания® GLA+E
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД