в-к Лечител
в-к Лечител
 

Смяната на часовото време оказва редица ефекти върху здравето

Брой: 43, 28 октомври 2021 - СТОМАШНАТА ЯЗВА
На 31 октомври завъртаме стрелките на часовника с един час назад

Ежегодното превключване от зимно на лятно часово време и обратно има последици за здравето, които не се ограничават само до дните непосредствено след прехода.

Лятното часово време елиминира ярката утринна светлина, която е решаваща за синхронизирането на биологичния часовник, а това може да е свързано с увеличен риск от инфаркт и исхемичен инсулт, както и с други негативни ефекти от частичното недоспиване.

Средната продължителност на съня намалява с 15 до 20 минути при хората на зряла възраст по време на прехода към лятно часово време, което може да увеличи и опасността от фатални инциденти като автомобилни катастрофи.

„Хората си мислят, че едночасовата разлика не е голям проблем, че те са в състояние да я преодолеят за един ден, но онова, което не осъзнават, е че техният биологичен часовник е разстроен – казва д-р Бет Ан Малоу, професор по неврология и педиатрия от отделението за разстройства на съня на медицинския център на университета „Вандербилт“ в Тенеси. - Не става дума за един час два пъти в годината. Става дума за разстройване на нашите биологични часовници в течение на осем месеца в годината. Когато говорим за лятно часово време и връзката му със светлината, говорим за дълбоки ефекти върху биологичния часовник, който е структура, кореняща се в мозъка. То засяга мозъчните функции като нивата на енергията и будността.“

Някои хора може да имат по-гъвкав денонощен ритъм и да се адаптират по-бързо, докато други са по-чувствителни

Малоу, която е специалист по аутизма и съня, казва, че преходът засяга някои деца с аутизъм в продължение на седмици и даже месеци.

Преходът към лятно часово време увеличава инфарктите. „Понеделникът и вторникът след преместването на часовника с един час напред са свързани с 10-процентно повишаване на риска от сърдечен удар – казва Мартин Янг от Университета на Алабама в Бирмингам. - Обратното е вярно, когато преместваме часовника назад през октомври. Този риск намалява с около 10%.“

Янг обяснява, че в неделя сутринта след смяната на времето не се налага да направим рязка промяна в дневния си график, но рискът от инфаркт се покачва в понеделник, когато повечето хора стават по-рано, за да отидат на работа.

Точната причина за това е неизвестна, но има няколко теории:

* Недоспиване: хората, които са хронично недоспали, имат повишен риск от наднормено тегло, диабет или сърдечни болести. Недостигът на сън може да променя и други телесни процеси, в това число и възпалителния отговор, което може да способства за сърдечен удар. А реакцията ви към недоспиването и смяната на времето зависи от това, дали сте „чучулига“ или „сова“. Совите обикновено много по-трудно понасят преместването на часовника напред.

* Циркаден часовник: всяка клетка в тялото ни има свой собствен часовник, който й позволява да предвижда кога ще се случи нещо и да се подготвя за него. При промяна в средата, каквато е смяната на часовото време, отнема известно време клетките да се пренастроят. Нещата са сравними с това да знаете, че имате среща в 2 следобед, и да имате време да се подготвите за нея, вместо да ви кажат в последната минута и да няма как да се подготвите. Вътрешният часовник на всяка клетка може да я подготви за стрес или стимул. Когато преместим стрелките напред, часовниците на клетките очакват още един час сън, който те няма да получат, и негативното въздействие на стреса се увеличава; той има много по-пагубен ефект върху тялото.

* Имунна функция: имунните клетки също имат часовник и имунният отговор зависи в силна степен от времето на денонощието. При изследвания върху животни, когато една мишка получи почти летална доза LPS – ендотоксин, който предизвиква силни имунни реакции при животните, оцеляването й зависи от времето, когато й е бил даден токсинът. Мишките, които били подложени на изместване на фазите, много подобно на лятното часово време, и след това тяхната имунна система била предизвикана с токсина, починали, докато контролните животни, които не били подложени на такова изместване, оцелели при даване на същата доза LPS, показвайки как острата смяна на астрономическото време може да е пагубно за имунния отговор.

За щастие часовникът на тялото накрая се синхронизира със средата, казва Янг. Макар че някои изследователи проучват стратегии, които да помогнат за по-бързото синхронизиране, в това число медикаменти, той препоръчва естествен подход, който улеснява адаптирането на биологичния часовник. Ето някои съвети:

Събудете се с 30 минути по-рано в съботата и неделята, отколкото ви е необходимо, в подготовка за ранния старт в понеделник. Закусете добре. Излезте вън на слънце рано сутринта. Правете сутрешни упражнения през уикенда (освен ако нямате сърдечно заболяване).

„Всичко това ще ви помогне да рестартирате както централния часовник в мозъка, който реагира на промените в циклите на светлина и тъмнина, така и периферните часовници – онези навсякъде другаде, включително в сърцето, които реагират на приемането на храна и физическата активност. Това ще позволи на тялото ви да се синхронизира естествено с промяната в средата, което може да ограничи риска ви от здравни проблеми в понеделник.“

Той добавя, че някои хора могат да се повлияят добре и от приема на мелатонин, който въздейства върху цикъла на сън и будуване.

Повишава се и рискът от инсулт. Преместването на часовника с един час напред при прехода към лятно часово време може да е свързано и с увеличен риск от исхемичен инсулт, но само временно. Това показа изследване на учени от Университета на Турку във Финландия.

Исхемичният инсулт е най-разпространеният тип мозъчен удар, на който се падат 87% от всички случаи. Той се причинява от тромб, блокиращ притока на кръв към мозъка.

Изследователите анализирали обхващащи едно десетилетие данни за инсултите във Финландия. Те съпоставили процента им при 3033 души, хоспитализирани в седмицата след преминаването към лятно часово време, с този при други 11 801 души, постъпили в болница две седмици преди или след тази седмица.

Резултатите показали, че общата честота на исхемичните инсулти била с 8% по-висока през първите два дни след прехода към лятното време. След тези два дни вече нямало разлика.

Хората с рак били с 25% по-застрашени от инсулт след преместването на стрелките с един час напред, отколкото по друго време. Рискът бил по-висок и при онези над 65-годишна възраст, при които имало с 20% по-голяма вероятност да получат инсулт непосредствено след прехода към лятно часово време.

Преходът от лятно към зимно часово време води до депресии

Едно изследване в Дания документира, че броят на хората, диагностирани с депресия в психиатричните болници, се увеличава непосредствено след преминаването от лятно към стандартно (или зимно) часово време. То демонстрира, че броят на тези диагнози през месеца след този преход е с около 8% по-висок от очакваното въз основа на тенденциите в броя на диагнозите до момента на прехода.

Изследването се базира на анализа на 185 419 диагнози, регистрирани в Централния психиатричен изследователски регистър между 1995 и 2012 година. Според авторите увеличението на случаите на депресия е твърде изразено, за да е случайно. Освен това те са отчели при анализа си други фактори като промяната в продължителността на деня или лошото време, така че до голяма степен са уверени, че зачестяването на депресиите се дължи именно на прехода от лятно към зимно часово време.

“Нашите резултати би трябвало да доведат до повишено внимание във връзка с депресията през седмиците след преминаването към стандартно часово време. Това важи особено за хората със склонност към депресия“, казва Сьорен Остергард, един от авторите на изследването.

Проучване показа, че учениците в гимназията спят по-малко през нощта през учебната седмица след смяната към лятно часово време през март. Тази загуба на сън е свързана със спад на вниманието и когнитивната функция, казват авторите от Медицинския колеж „Вайл Корнел“ в Ню Йорк.

Резултатите показват, че средно обективно измерената продължителност на нощния сън през учебната седмица е спаднала на 7 часа и 19 минути, което отразява средна загуба на сън от 32 минути на нощ спрямо седмицата преди смяната на времето. Средната кумулативна загуба на нощен сън през учебната седмица след прехода към лятно време била 2 часа и 42 минути. През деня учениците показвали увеличена сънливост и спад на психомоторната бдителност, в това число забавени реакции и по-продължителни интервали на липса на внимание.

Американската академия по медицина на съня (AASM) препоръчва юношите да спят малко над девет часа през нощта за оптимално здраве и будност през деня по време на критичния преход от детството към зрялата възраст.

Други проблеми, предизвиквани от смяната на часовото време

Циркадният ритъм контролира отделянето на хормони, които повлияват настроението, глада и съня. Когато този ритъм се измести вследствие на смяната на часовото време, тялото усеща разликата.

* Някои хора получават „клъстерни главоболия“, групиращи се в едната половина на главата и причиняващи непоносима болка в течение на дни или седмици.

* Недоспиването може да доведе до повишаване на хормона грелин, който регулира глада, предизвиквайки увеличаване на апетита. Затова поддържайте редовното времетраене на съня си и не стойте до по-късно, защото сте „спечелили“ един допълнителен час.

* Слънчевата светлина повишава нивото на серотонина, който повдига настроението. Затова излизайте навън и се възползвайте от светлината, докато я има, защото слънцето залязва по-рано след края на лятното часово време.

Бел. ред. На фолиото в този брой може да прочетете за ДИНАФОРС® екстра стронг, насочен да подпомага адаптационните способности на организма при неблагоприятни външни фактори.

 Превод от английски
Дария НИКОЛОВА



Брой: 43, 28 октомври 2021
 
 
Продукти
 
МАГНЕЗИЕВ ЦИТРАТ (Magnesia citrate)
 
ПИМАКС С+БИОТИН (PIIMAX C+BIOTIN)
 
Вивания® GLA+E
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД