Съвременната цивилизация е цивилизация на потреблението. Т.е. ние взимаме много от природата, без да й предлагаме нищо в замяна. Колко може да продължава така? Еколозите дават на този въпрос еднозначен отговор: не много дълго. Ние вече стоим пред прага на екологична катастрофа.
Защо вредим на природата? За да си осигурим още малко или повече комфорт. Та нали никой няма да пострада, ако за известно време не гледа телевизор или ако не пере дрехите си непременно с най-модерния прах за пране. Т.е. всички достижения на цивилизацията не са нищо друго освен израз на желанието на разглезено дете да се забавлява и да задоволява всеки свой каприз. Това инфантилно създание - човекът - ни най-малко не е разтревожено каква е цената на този комфорт.
Много хора казват: какво ме интересува световната екология, като и без това не бих могъл да я защитя. Те забравят, че екологията е тук, около нас. Нашето жилище е нашата екологична система, която, макар и да зависи от глобалната, все пак е по-близо до всеки човек.
Битовата химия се намесва в нашата лична екология доста сериозно. Ние често дори не подозираме каква вреда могат да ни нанесат безобидните на пръв поглед битови химически средства. Ето защо е дошло време да осмислим ползата и вредата от обкръжаващия ни микрокосмос - собствения дом. Това не е само битовата химия, но и другите заобикалящи ни предмети: мебелите, водата, храната, всичко, което се включва в понятието локална екологична система. Нека изучим своето жилище, за да разберем къде се крият опасностите и как можем да ги избегнем.
Какво има в кухнята?
По-голямата част от химическите вещества за почистване, миене и пране се съхраняват именно в кухнята. Забележете, че тези вещества лесно се изпаряват, понякога дори и от затворени съдове. Това може да означава, че домовете ни са пълни с изпарения от тези вещества. Ето основните източници на замърсяване, превръщащи жилището в „газова камера”: съединенията, отделящи се от строителните конструкции и почвата, върху която е построено зданието; веществата, постъпващи от атмосферния въздух; продуктите от разрушаването (стареенето) на полимерните материали, използвани за производство на подови и стенни покрития, и т.н., продуктите от непълното изгаряне на газта, образуващи се при използване на газови печки и други газови уреди; тютюневия дим; веществата, възникващи в процеса на готвене на храната; тези, образуващи се при използване на средства за лична хигиена, миещи препарати и т.н.; пестицидите, използвани в помещенията с различна цел; съединенията, постъпващи във въздуха в резултат на индивидуална трудова дейност, „хоби” и т.н.
Газовата печка
Химическите съединения се появяват в дома ни не само в кутии и флакони, но и чрез тръбите, по които газта достига до газовата печка в кухнята. Това е нещо толкова обичайно, че никой дори не се замисля за вредата от този популярен битов уред. А нали освен пропан и бутан, съдържащи се в природния газ, с който обикновено се тровят самоубийците неудачници, ние може да бъдем заплашени и от обикновения въглероден оксид. Това е доста активно химическо съединение, което се образува при непълно изгаряне на различни вещества. То има свойството да образува устойчиво съединение с хемоглобина в кръвта. В резултат той не пренася кислород и нашите организми се „задъхват”.
Именно от въглеродния оксид загиват хората по време на пожар, а съвсем не от огъня или от дима. В жилище, където горят 3-4 газови плочи, се образува недостатъчно въглероден оксид, за да ви убие, затова вие може и да не забележите отровата във въздуха. Затова пък утре ще се чувствате уморени и направо разбити, ще ви се вие свят, защото примерно 20% от вашия хемоглобин е бил блокиран. Нужно е много сериозно да се отнесете към опасността от газовите печки и да съблюдавате някои несложни правила.
По-често проветрявайте жилището, тъй като в повечето жилищни сгради вентилационната система е далеч от високата ефективност.
Регулярно следете правилно ли изгаря газта и какъв е характерът на пламъка, който излиза от плочата на печката. Всяко изменение в характера на горенето на газта, особено появата на жълт пламък с повече дим, изисква незабавна намеса на специалист.
Газовата печка не бива да бъде включена повече от два часа без прекъсване. Количеството едновременно работещите плочи не бива да превишава две. След два часа непрекъснато горене печката трябва да се изключи, прозорците на кухнята да се отворят за проветряване най-малко за 15 минути през зимата и 25 минути през лятото. След това печката може да се използва отново.
По време на работа на газовата печка вратата от кухнята към съседните помещения трябва да бъде затворена. При наличие на всмукателна електрическа вентилационна система важно е тя да се включва през цялото време на горене на газта.
Трябва да се използват печки с такива плочи, които имат високи ребра, осигуряващи по-голям приток на кислород и, следователно, по-пълно изгаряне на газта.
Обикновено пълното изгаряне може да се определи по цвета на пламъка. Ако смесването на газта с въздуха е оптимално, пламъкът ще придобие син цвят без млечножълт оттенък или ще бъде прозрачен, със зеленикаво-синя окраска в ядрото. В такива случаи протича пълно изгаряне на газта с образуване на въглероден диоксид и водни пари. При прекомерно постъпване на въздух пламъкът става нисък и гори с пукане. Ако пък въздухът е недостатъчен, пламъкът ще бъде висок, млечножълт, с отделяне на значително количество недоокислени продукти.
Праховете за пране
Всичко приятно е или вредно, или аморално, или води до затлъстяване. Това е почти аксиома. Така е и в домакинството: рекламите непрекъснато ни убеждават, че е време да започнем да перем „без уморително киснене” и дори „с половин доза”. Какво означава това лично за вас? Високоактивните реагенти, повишаващи неколкократно ефективността на перилния прах, притежават повишена алергенност.
Трябва да се помни, че истинска алергична реакция може да предизвиква дори много малко количество от веществото, поради това дрехите след изпиране с такъв прах трябва старателно да се изплакват. Много старателно - при ръчно пране най-малко три пъти.
Не си мислете, че от проблема може да се избавите само с плакнене, та нали някаква част от праха за пране попада във въздуха, а после - в белите дробове. За да избегнете това, първо - купувайте прахове във фолио, а не в хартиена кутия, и второ - съхранявайте тези препарати в плътно затваряща се пластмасова кутия или в специална торба.
Препарати за миене на съдове
Благодарение на активната рекламна политика на производителите днес почти във всяко домакинство за миене на съдове се използват специални средства. Ароматни и ефективни, съдържащи специални добавки за здрава кожа, не химия, а истинска благодат! Но не бързайте!
Миещите средства представляват антисептици от групата на детергентите. А главното свойство на детергентите е повишаването на повърхностното напрежение на течностите (от това се получават разноцветните сапунени мехури). Сега да си представим, че такова вещество е попаднало в червата, в които основните процеси на храносмилане протичат именно на границата между различните среди. Изменението в повърхностното напрежение води до нарушаване на храносмилането, метеоризъм, дисбактериоза.
Избелващи и миещи средства с хлор
Не вярвайте на рекламите, които ви убеждават да си купите избелващи препарати, които не съдържат хлор! Просто прочетете техния състав върху етикета - разбира се, там не е посочен хлор като такъв, но се съдържат съединения, които го отделят.
Средства срещу насекоми
С наближаване на лятото все повече насекоми започват да ни досаждат у дома. Какво да се прави? Мнозина се запасяват с всевъзможни инсектициди, които, за съжаление, са опасни не само за досадните „гости”, но и за домакините.
Американската агенция за защита на околната среда забранила използването на хлорпирифос - вещество, което се съдържа в редица препарати за борба с насекомите. Това много ефективно средство се отнася към групата на органофосфатите, която била разработена още в нацистка Германия за използване във вид на нервно-паралитични газове.
Сега тези вещества се използват за „мирни” цели. От нервно-паралитичните газове хлорпирифосът наследил способността да поразява нервната система на насекомите. Дори краткотрайният контакт с него (във висока концентрация) може да предизвика главоболие, повдигане, нарушение на чувствителността, паралич, а в тежки случаи - кома и смърт.
Поради това спасяването от комари у дома е най-добре да става с помощта на специални мрежи на прозорците.
Стефан ПЕЙЧЕВ 
