Имунната система - това е свойството на нашето тяло да се съпротивлява на болестите, но и да се възстановява след боледуване. Ясно е, че единствено силната имунна система може да ни предпази от болести на вирусна основа, а балансираното й действие - от автоимунни заболявания. Ако не съществуваше имунна система, бихме загинали от първата вирусна атака. Според направени проучвания състоянието на имунната система е свързано с храненето непосредствено след периода на кърмене. Ако то е балансирано и в достатъчни количества, в бъдеще бебето не развива автоимунни болести или алергии. Имунната ни система е подчинена на приема на витамини и микроелементи през целия ни живот.
Витамин А има доминиращо влияние върху изграждането на имунната система. Витамин А е помощник при синтеза на ДНК и има свое място в механизма на действие на клетката. Като градивен елемент на имунната система, той допринася за една по-лека картина на прекарване на някои детски болести. Известно е, че недостигът на витамин А непосредствено след раждането оказва потискащо действие върху работата на имунната система. Крайно необходим е и за формирането на левкоцитите и на червените кръвни клетки. Намира се в големи количества в яйчния жълтък, в кравето масло. Предлагайте на децата яйце на закуска и чисто масло при подкрепителните хранения.
Бета-каротинът, който е предшественик на витамин А, също влияе на състоянието на имунната система. Има значение за профилактика на ушните инфекции при децата. Бета-каротинът се съдържа в спанака, лапада, морковите и кайсиите. Когато правите зеленчукова супа, не пропускайте броколите и морковите. Оризът придобива красив златист цвят, ако в мазнината за приготвянето му задушите моркови. През лятото като междинна закуска предлагайте на децата пресни кайсии. Основните ястия спокойно може да комбинирате със салата от моркови.
При замразяване, консервиране и сушене, голяма част от бета-каротинът в плодовете и зеленчуците се разрушава. За източници на бета-каротин ползвайте пресни храни. В маслена среда той се усвоява по-добре. Със зеленчуците, които са компонент на основните ястия или супи, можете да приемете необходимия бета каротин.
•
Витамин Е е природен антиоксидант.
Антиоксидантите охраняват клетките на нашето тяло от вредните за тях свободни радикали. Участвайки в строежа на клетките и в изграждането на антитела, витамин Е заема важно място в действието на имунната система. Като мастноразтворим витамин, се съдържа в големи количества в зехтина, канолата, слънчогледовото олио, маслодайните ядки и семена. Сервирайте посочените мазнини с препечена филийка. Така децата ще получат нужните количества витамин Е. Необходимо е мазнините да се пазят от прегряване или изгаряне. Сурови ядки, но в малки количества, са добър избор за следобедна закуска.
•
Витамин С съдейства за излекуване на рани и изгаряния.
Този витамин участва в синтеза на тъканите, костите, улеснява зарастването на рани и изгаряния. Витамин С е антиоксидант, но има и спомагателна роля спрямо други витамини и микроелементи. Основен източник на този витамин са пресните плодове и зеленчуци. Консумацията на 3-4 порции от тях дава необходимата доза витамин С за денонощието.
•
Най-силно влияние върху имунната система има витамин В6.
От витамините от група В витамин В6 има най-голямо значение. Участва в образуването на антитела. При недостига му имунните реакции на клетъчно равнище отслабват. Съдържа се в месото, рибата, сухите плодове.
•
Недостигът на фолиева киселина предизвиква намален брой антитела.
При липса на достатъчно фолиева киселина клетъчните реакции отслабват и броят на синтезираните антитела намалява. Фолиева киселина има в пълнозърнестите, в зеленчуците със зелен цвят, в портокаловия сок и бобовите растения. (
Бел. ред. Всички споменати по-горе витамини може да осигурите на детето си с 1 лъжичка от финландския мултивитамин Витамакс тоник.)
•
Желязото влияе на работата на имунната система и на нейната устойчивост.
Недостигът на желязо има негативно влияние върху развитието и активността на имунната система. Постъпващото в човешкия организъм желязо съществува под формата на две групи: желязо от животински произход и желязо от растителни източници. Когато двете групи са в равновесие, реакциите на имунната система са най-добри. Растителни източници на желязо са спанак, стафиди и петмез. Желязо от животински произход се съдържа в червеното месо и рибата. Комбинацията „червено месо със зелени по цвят зеленчуци“ гарантира пълноценно усвояване на желязото. (
Бел. ред. Лесноусвоимо органично желязо и витамините В-комплекс и С се съдържат в сиропа Ферофорте В+С.)
•
Селенът засилва имунната система и предпазва от отравяне с тежки метали.
Съдържа се в пълнозърнестия пшеничен хляб, ядките, рибата и морските продукти. Риба на скара или задушена - сервирайте на децата два пъти в седмицата. При пържене действието на омега-3 мастните киселини се губи. Затова при приготвяне на риба не трябва да се добавя и минимално количество мазнина от друг вид. Сурови, нарязани ядки може да добавяте към всички видове салати. (
Бел. ред. Лесноусвоим от организма селен е включен в новия финландски продукт Селекю, който ще намерите във всички магазини "Лечител".)
•
Омега-3 мастни киселини са незаменимите за имунната система.
Тези мазнини са еднакво нужни и на тялото, и на имунната система. В най-големи количества са в студеноводните риби, но не бива да се смята, че липсват в останалите обитатели на водните басейни.
•
Пробиотиците работят в полза на нашето здраве.
Добрите микроорганизми, които обитават нашата чревна система и увеличават своя брой благодарение на пробиотиците, засилват имунитета ни. Приготвеното в домашни условие кисело мляко, заквасено с лактобацилус булгарикум, притежава мощни пробиотични свойства.
От гледна точка на пробиотиците, кефирът също е ценна напитка. Увеличава броя на полезните чревни бактерии. Благодарение на пробиотичните си свойства, образно казано, нашето право черво е като доста дълъг и важен орган на имунната система. Увеличавайки броя на полезните чревни бактерии, кефирът създава една по-добре действаща имунна система. Ако полезните чревни бактерии липсваха, биологичното равновесие в нашето тяло не би било възможно.
Като произвеждат антибактериални субстанции, пробиотиците отбраняват човешкото тяло от вредните за него вещества. С укрепването на имунната система ние избягваме опасността от инфекции, а клетките, ангажирани с работата на имунната система, стават по-активни.
Превод от турски Миглена НЯГОЛОВА 
