Брой: 13, 2 април 2015 - ШИЗОФРЕНИЯТА

Преди почти двайсет години Световната здравна организация, Центърът за контрол и превенция на болестите в САЩ и други партньори започват работа върху развитието и прилагането на Глобално проучване на тютюнопушенето сред младите хора (Global Youth Tobacco Survey – GYTS). Участието на България в тази инициатива е от решаващо значение за ограничаване и предотвратяване употребата на тютюневи изделия сред учениците, е мнението на доц. Антоанета Манолова от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), която е координатор на проучването за нашата страна.
В глобален мащаб тютюнопушенето е една от доказаните водещи, но предотвратими причини за болестност и смъртност от онкологични, сърдечносъдови и респираторни заболявания. Тютюнът е единствената законно продавана стока, която убива почти половината от тези, които я употребяват. По данни на СЗО, всяка година над 5,6 милиона души в целия свят умират преждевременно от заболявания, свързани с тютюна. Един от 8 смъртни случая сред населението над 30-годишна възраст се дължи отново на него. До 2030 г. се очаква смъртността да достигне до 8 милиона годишно.
Общият брой на пушачите в света е 1,3 млрд., от тях 250 милиона са деца и младежи под 18 години. България се нарежда на второ място в Европейския съюз след Гърция по употреба на цигари – съответно 39% и 36%. От 2001 до 2005 г. нашата страна заема трета позиция в света след южната ни съседка и Япония по потребление на тютюневи изделия на човек от населението.
Ако през 1952 г. са пушили 13,7 на сто от българските граждани, то според две изследвания на НСИ и едно на НЦОЗА се отчита тенденция за почти трикратно нарастване на възрастните пушачи в България от последните години на миналия век до 2007 година. Тази статистика се дължи главно на значителния скок на тютюнопушенето сред жените.
Сериозен проблем представлява смъртоносният навик сред децата и юношите. Те са този сегмент от популацията, върху който трябва да бъде фокусирана превенцията на тютюнопушенето поради данните от множеството научни проучвания, доказващи, че ако то не започне в детството, малка е вероятността това да се случи в по-късна възраст, както и данните, сочещи, че шансът на възрастен пушач за отказване от цигарите е толкова по-малък, колкото по-ранна е възрастта на пропушване, коментира доц. Манолова.
Обществените и семейни нагласи към тютюнопушенето като социално действие, недостатъчното спазване на мерките за ограничаване на цигарения дим и регламента за реклама и продажба на тютюневи изделия определят изключително тревожния и алармиращ факт за възприемчивостта на учениците непушачи към този поведенчески модел – около 1/3 от непушачите подчертават, че са склонни да пропушат през следващата година. Проучването GYTS през 2015 г. ще позволи разкриването на механизма и възможностите за преодоляване на тази тенденция.