в-к Лечител
в-к Лечител
 

БАНАНИТЕ

Брой: 4, 27 януари 2022 - НЕДОСПИВАНЕТО
Благодарение на отличните си органолептични и питателни качества, бананите са едни от
най-обичаните южни плодове.

Бананите подобряват настроението, действат антистресово, способстват за добрия сън, благотворно влияят на храносмилането, понижават риска от инфаркт и инсулт, доставят на организма мощни антиоксиданти, ценни витамини и минерали, противодействат на ацидозата и т.н. Т.е. те са един превъзходен и изключително полезен плод, който следва да е чест гост на трапезата. Неподходящи са за страдащите от синдрома на раздразненото черво, както и за хора, имащи проблеми с образуването на тромби, тъй като бананите способстват за сгъстяване на кръвта и повишаване на вискозитета й.

Те нерядко погрешно се причисляват към цитрусите, към които принадлежат лимоните, лаймът, портокалите, грейпфрутите, мандарините и помелото. Последните са плодове на съответните плодни дръвчета, докато бананите се раждат от растение, което всъщност не е дърво, а по-скоро трева. Банановото растение няма същинско стебло, а надземната му част представлява листна дръжка, по която едно над друго са разположени от 6 до 20 едри листа, достигащи до 2,7 м дължина и до 60 см широчина. Нерядко банановото растение е наричано „висока трева”, която може да достигне до 9-10 метра. Плодовете на растението са разположени до 20 на една клонка и от 3 до 20 клонки на грозд, който има внушителни размери и маса от 30 до 50 килограма. Известни са над 1000 сорта банани, чиито плодове са оцветени в жълто, зелено и дори червено. За родина на бананите се приема Югоизточна Азия (Малайският архипелаг), където още преди 13-14 века са били важна част от прехраната на местното население. От тях то приготвяло брашно и изпичало хляб. Втора родина на бананите става Американският континент, където в началото на XVI век те са пренесени от испанския свещеник Томас де Берланга – пътешественик и изследовател, откривател на Галапагоските острови.

Съществуват два основни вида

банани – десертни и т.нар. зеленчукови (plantain). Първите са сладки и се консумират сурови. В Европа най-широко предлаганите банани от този вид са от сорта Кавендиш, които са жълто оцветени. Екзотична рядкост на европейския пазар са червените банани, които са много сладки и ароматни. Бананите от втория вид са по-големи, зелени на цвят и с тръпчив вкус. Те се консумират само след термична обработка – варене, пържене, печене. Този вид банани плододава целогодишно и е ежедневна храна на стотици милиони жители на Африка и Азия. В редица страни от тези континенти бананите са основна храна на населението. Например в африканската държава Бурунди средното годишно потребление на глава на населението съставлява 189,4 кг, в островните държави Самоа и Коморски острови – съответно 85 кг и 77,8 кг и т.н. У нас тази стойност едва достига 5,4 кг. Бананите са петата най-важна хранителна култура в световната търговия. Годишното световно производство на банани значително надхвърля 100 милиона тона. Най-големи производители са Индия, Филипините, Китай и Еквадор, чийто дял съставлява около 52%. 

Десертните банани съдържат 74 г/100 г вода, 22,8 г/100 г въглехидрати, 1,5 г/100 г протеини, 0,5 г/100 г липиди, 0,4 г/100 г органични киселини, до 3,1 г/100 г фибри, внушителен набор от витамини (бета-каротин, А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В7, В9, С, Е, К), ценни минерали (литий, натрий, калий, рубидий, магнезий, калций, бор, мед, цинк, желязо, кобалт, никел, ванадий, хром, молибден, манган, фосфор, сяра, селен, флуор, хлор, йод), каротиноиди, фитостероли, биогенни амини (серотонин, допамин, тирамин),  мелатонин, галокатехин и пр. Специфичният аромат на бананите се дължи на изовалериановия и оцетнокиселия изоамилов естер.

Между въглехидратите, които придават сладкия вкус на бананите, преобладават моно- и дизахаридите – глюкоза (5 г/100 г), фруктоза (4,8 г/100 г), захароза (2,4 г/100 г). Съдържанието на скорбяла съставлява 5,4 г/100 г. Бананите съдържат т.нар. устойчива скорбяла, която не се разлага в храносмилателния тракт и преминава безпрепятствено през тънкото черво, за да достигне до дебелото, където се разпада под действието на резидиращите там бактерии. Съществуват доказателства, че устойчивата скорбяла способства за понижение на нивото на холестерола и регулирането на телесната маса. Бананите съдържат предимно

разтворими фибри (пектини), които вземат активно участие в детоксикацията на организма,

улесняват чревния транзит и са отличен пребиотик, подпомагащ вегетацията на чревната микрофлора. Съдържанието на неразтворими фибри (целулоза), които също оказват благотворно въздействие върху стомашно-чревния тракт, е относително по-ниско.

Съдържанието на протеини в бананите е ниско, но все пак, то е по-високо от много от останалите плодове. В тях присъстват 18 протеиногенни аминокиселини, между които всички незаменими, които човешкият организъм не може да синтезира. Най-високо е съдържанието на заменимите аминокиселини аспарагинова и глутаминова. Особено ценна е незаменимата аминокиселина триптофан, чието съдържание е около 45 мг/100 г. Тя е прекурсор (изходно съединение) за синтезата на важните биологично активни вещества – серотонин, мелатонин, триптамин и индоламин. В бананите са представени всички витамини от групата В, с изключение на В12, между които най-високо е съдържанието на витамин В6 – 0,38 мг/100 г (19% от дневната потребност). Относително високо е и съдържанието на витамините В7, В3 и В5. Съдържанието на витамин С – 10 мг/100 г (11%) също е значимо.

В бананите са идентифицирани над 25 минерала, между които особено високо е съдържанието на силиция – 77 мг/100 г (256,7% от дневната потребност). Силицият е особено ценен елемент за човешкия организъм, чиято истинска роля беше разкрита едва през последните години. Доказано беше, че той участва активно в метаболизма на основните хранителни вещества – въглехидратите, протеините и липидите, в синтезата на ензими, хормони и на редица аминокиселини. Играе важна роля в синтезата на колагена, главния структурен протеин в човешкото тяло, участващ в изграждането на хрущялите, сухожилията и костите. Силицият играе ключова роля за гъвкавостта на кръвоносните съдове и осъществяването на трансфера на командите от главния мозък за тяхното свиване и разширение в зависимост от потребностите на организма.

Относително високо е съдържанието на калия, мангана и магнезия

Калият и магнезият способстват за укрепване на сърдечния мускул, за нормализиране на сърдечния ритъм и имат съществен принос за профилактиката на редица възрастови патологии. Манганът, известен като „микроелемента мениджър”, играе основна роля в синтезата и обмяната на невромедиаторите – гонците на централната нервна система, чрез които се управляват множество жизненоважни процеси в човешкия организъм. Той влиза в състава на важния ензим супероксиддисмутаза, който участва в антирадикаловата защита на митохондриите – клетъчните енергетични фабрики, продуциращи уникалните акумулатори на енергия – молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). Магнезият способства за функционирането на над 300 ензима, управляващи важни процеси в човешкото тяло, като усвояването на глюкозата от клетките, производството и съхранението на АТФ, предаването на нервните импулси, деленето на клетките, синтезите на редица протеини, изграждането на костните тъкани и пр. В съчетание с витамин В6 магнезият действа като мек транквилант върху нервната система.

Бананите са източник на биогенните амини – серотонин, допамин и тирамин, които в човешкия организъм играят ролята на невротрансмитери и хормони. Серотонинът, известен още като хормон на щастието, участва в предаването на нервните импулси в мозъка, влияе върху функционирането на мускулите, на някои органи на ендокринната система, както и на кардиоваскуларната (сърдечно-съдовата) система. Допаминът участва в регулацията на редица процеси в централната и периферната нервна система, а в качеството си на хормон – в регулацията на бъбречните функции. Тираминът способства за нормалното функциониране на щитовидната жлеза. Мелатонинът управлява т.нар. циркадни ритми в човешкия организъм, т.е. неговия вътрешен часовник, указващ кога да заработят неговите системи и жлезите с вътрешна секреция и кога организмът да премине на икономичен енергиен режим (сън), възстановявайки своя жизнен потенциал. Полифенолните съединения, съдържащи се в бананите – галокатехин, кафеена киселина и канелена киселина, проявяват антимикробна активност. Те, както и каротиноидите, биогенните амини и фитостеролите, се характеризират с антиоксидантно действие. Показателят ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), отчитащ способността на дадена храна да инактивира свободните радикали, при бананите е 795 µmol TE/100 g. Показателят PRAL (Potential Renal Acid Load), който характеризира алкализиращото и окиселяващото действие на храните, при бананите съставлява -5,5 mEq/100 g. Т.е. те принадлежат към силноалкализиращите храни, които оказват благотворно въздействие на организма. При сушения банан този показател има стойността -27,5 mEq/100 g!  Гликемичният индекс на бананите е 60, поради което те следва да се консумират с внимание от диабетици. Енергийната му стойност е 95 ккал (397,5 kJ)/100 г.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 4, 27 януари 2022
 
 
Продукти
 
Витасел – алфа-липоева киселина
 
РЕМАСАН® (REMASAN)
 
ВИТАТАБС® Актив В натурал
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД