в-к Лечител
в-к Лечител
 

Ерготионеинът – интелигентният антиоксидант

Брой: 15, 11 април 2024 - УМОРЕНАТА КОЖА
През последните години в медицината и диетологията се проявява изключителен интерес към т.нар. свободни радикали, открити в началото на миналия век от американския химик Мозес Гомберг. Тяхната огромна роля за човешкото здраве стана известна едва през втората половина на миналия век. През 1956 година американският професор Денъм Харман публикува теория, съгласно която свободните радикали представляват основна причина за стареенето на клетките, „крадейки“ десетки години от човешкия живот. Според учения те играят ключова роля за развитието на изключително широк кръг патологии – сърдечно-съдови, ракови, нервно-дегенеративни, артрит, диабет и т.н.

Свободните радикали представляват атоми, атомни групи или молекули, които съдържат поне един свободен електрон във външния си електронен слой. В огромната си част това са различни хиперактивни форми на кислорода. Предвид на тяхната нестабилна електронна структура, те проявяват неистов стремеж към придобиване на нужния им електрон за стабилизиране на електронната си структура. В резултат свободните радикали по най-безпардонен начин отнемат този електрон от всяка молекула, оказала се в съседство с тях. Техни „жертви“ стават протеини, липиди, както и носителите на наследствената информация – молекулите на ДНК. Това има за последствие разрушаване на жизненоважни структури в човешкия организъм, на управленски елементи (ензими, транспортни протеини и др.) и причиняване на дефекти в предаваната наследствена информация.

Многобройни изследвания доказват, че

свободните радикали нанасят непоправими щети

и на митохондриите – клетъчните енергоцентрали, осигуряващи около 95% от нужната енергия на организма под формата на уникалния преносител на енергия – молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). И въпреки че човешкият организъм разполага с добре организирана антирадикалова защита, в която участват редица ендогенни антиоксиданти (глутатион пероксидаза, глутатион редуктаза, супероксиддисмутаза, коензим Q10, различни каталази), за справяне с атаките на тези изключително агресивни частици той се нуждае от допълнителна помощ. Такава оказват множество вещества, съдържащи се в плодовете и зеленчуците – каротеноиди, флавоноиди, витамини (А, С, Е) и т.н. И все пак нерядко свободните радикали вземат връх в битката с ендогенните и екзогенните антиоксиданти. Това състояние в човешкия организъм е известно под названието оксидативен стрес. Именно в това състояние човешкият организъм в огромна степен е изложен на риска от развитие на изброените опасни патологии. Предвид на това всяко съобщение за вещества, способни ефективно да противодействат на развитието на оксидативния стрес, се посрещат с изключителен интерес в научните среди. През последните години вниманието на учените се насочи към едно уникално вещество – ерготионеина, което има потенциала да се превърне в истинска панацея за човешкия организъм.

Ерготионеинът е открит през 1909 година

от френския фармацефт Шарл Танре в паразитната гъба мораво рогче (Claviceps purpurea). Представлява сяросъдържаща, непротеиногенна аминокиселина, която притежава мощно антиоксидатно, противовъзпалително и детоксикиращо действие. Любопитно е, че в значими концентрации ерготионеинът се среща само в някои гъби – манатарка (Bolétus edúlis) – 181,2 мг/кг сухо вещество, кралска кладница (Pleurotus Eryngii) – 54,2 мг, шийтаке  (Lentinula edodes) – 35,35 мг, припънка (Flammulina velutipes), портобело (Agaricus Bisporus)  както и в чесъна – 34 мг. Гъбите определено са основният хранителен източник на ерготионеин и покриват 95% от неговия общ хранителен прием. Със значително по-скромен принос са овесените трици, черният и червеният боб, както и вътрешностите (черен дроб, бъбреци, далак, мозък и др.). Човешкият организъм не е в състояние да синтезира ерготионеина, поради което за покриване на своите потребности той разчита единствено на консумираната храна.

Счита се, че ерготионеинът се е появил на планетата преди около три милиарда години, т.е. когато на нея са властвали единствено първите примитивни живи организми. В човешкия организъм най-високи концентрации на ерготионеин са открити в тъканите с особено активен метаболизъм и податливи на оксидативен стрес и възпалителни процеси – мозък, черен дроб, костен мозък, бъбреци, далак, бял дроб, тестиси, очи и пр. В значими концентрации той се съдържа в семенната течност и кърмата.

През 2005 година беше идентифициран протеинът, който транспортира ерготионеина в клетките на човешкия организъм. Установено е, че той се експресира именно в изброените по-горе тъкани, в които активно протичат метаболитни процеси. Изключително любопитен факт е, че тази експресия е особено подчертана в тъканите, силно засегнати от оксидативен стрес. Това показва изключително интелигентна намеса на ерготионеина – само в клетките, които имат нужда от неговата помощ. Многобройни изследвания по категоричен начин доказват, че ерготионеинът действително способства за понижение на нивото на оксидативния стрес в тъканите, към чиито клетки той се насочва.   

Съществува обосновано мнение, че

отслабването на мозъчните и когнитивните функции с напредването на възрастта

може да се свърже с понижени нива на ерготионеин в организма. Мозъкът определено е най-метаболитно активната тъкан в човешкото тяло. С напредването на възрастта нивото на ерготионеин в организма спада поради понижение на хранителния прием и отслабване на генетичната експресия на транспортния протеин. Публикувани са изследвания, в които се доказва, че у хората в напреднала възраст и с понижени когнитивни способности нивото на ерготионеин е твърде ниско. Известни смущения при походката е един от честите признаци на стареенето. Това е резултат от оксидативното увреждане на мускулните тъкани на възрастните хора. Счита се, че ерготионеинът може да се справи и с този проблем.

Многобройни изследвания доказват, че ниският прием на ерготионеин води до развитието на редица патологии, свързани с оксидативния стрес, както и до чувствително скъсяване на продължителността на живота. Съгласно публикуваната информация американците имат много повече здравословни проблеми и живеят по-кратко от жителите на редица други страни, тъй като в ежедневното меню на средностатистическия американец съдържанието на ерготиоонеин е едва около 1,1 мг, докато например у италианците то е 4,6 мг. Например в Италия, където брането на манатарката е общонационално хоби, заболеваемостта от Алцхаймер е значително по-ниска в сравнение със страните, в които тази консумация е много по-малка.

Наред с ерготионеина гъбите съдържат и редица други антиоксиданти – глутатион, флавоноиди, каротеноиди, бета-глюкани, витамините А, С и Е и др. Тяхното често включване в менюто определено допринася значителна полза за човешкия организъм. Още повече, че антиоксидантните свойства на гъбите на практика не се повлияват от термичната обработка. В обширно двадесетгодишно изследване, в което участват 15 000 доброволци, е установено, че при консумиращите дори и в малки количества гъби е налице почти с 20% намаление на смъртността. Ако това е съчетано и с понижение на консумацията на червени меса, понижението вече е 35%.

Предвид на многобройните доказателства за противодействието на ерготионеина за развитието на редица патологии, провокирани от оксидативния стрес, безспорната му роля за човешкото дълголетие, както и това, че човешкият организъм не е в състояние да го синтезира и разчита единствено на приеманата храна, много специалисти са склонни да го наричат „витамина на дълголетието“. 

Множество изследвания доказват, че и при много високи дози не се наблюдават каквито и да са негативни ефекти при приложението на ерготионеина при животни. Препоръчваната доза за хора от 30 мг дневно е значително по-ниска от стойността при която не се наблюдават неблагоприятни ефекти, установена от Европейската агенция по безопасността на храните (European Food Safety Authority, EFSA). Американската агенция за контрола на храните и лекарствата (U.S. Food and Drug Administration, FDA) също признава ерготионеина като напълно безопасна субстанция за човешкия организъм.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 15, 11 април 2024
 
 
Продукти
 
ГУАРАНА ФОРТЕ® (GUARANA forte)
 
Витасел – алфа-липоева киселина
 
БРОКОЛИ
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД