Лимфомът е раково заболяване на лимфната система с много разновидности и тежки последици. В България за миналата година има регистрирани около 400 нови пациенти, а старите случаи са около 2 хиляди. От това състояние страдат предимно хора в активна възраст, около 40 години, но по думите на Сия ДЖАБИРОВА, която е председател на Сдружението на болните с лимфом, се срещат случаи на 20-30-годишни пациенти.
Сдружението е създадено през 2006 г. и неговата основна цел е защита правата на тези болни. То им съдейства активно, за да получат адекватно лечение. В света и всички европейски държави от дълги години се прилага лечение с определен вид медикамент (Маптера) и специфична химиотерапия, като преживяемостта е почти 98%. У нас тази терапия се практикува от няколко години, а броят на болните, подложени на това лечение, е смешно малък. Г-жа Джабирова пояснява, че преди да се регистрира сдружението, са се лекували едва 12-13 пациенти, което на фона на 400 новозаболели е нищожно. Миналата година са били 60, тази година ще са около 90. "Средствата, отпускащи се от бюджета на Министерството на здравеопазването, не са достатъчни. Останалите хора се лекуваха с много остарели методи, с химиотерапия, която се понася изключително тежко от организма. За съжаление, като последствие, продължителността на живота на болните с лимфом е много ниска. И болестта, и терапията се понасят изключително тежко от пациентите и семействата им."
Най-агресивният и повлияващ се от новия лечебен подход за нашата страна е неходжкиновият лимфом. Той съставлява около 4% от всички злокачествени заболявания. В сравнение със 70-те години броят на болните е нараснал с около 80%. По статистически данни от тази разновидност на лимфом през 2003 г. са лекувани 1700 пациенти.
Друг проблем за нашата страна е и липсата на ранна диагностика. Хората не си обръщат достатъчно внимание, но и личните лекари не са достатъчно подготвени, за да дават правилните насоки за изследвания и направления за специалист. Необходимо е пациентите сами да обогатяват здравната си култура и лично да търсят специализирана помощ при подуване на лимфните възли, което е основен признак за наличието на лимфом. По принцип те могат да се подуят от възпаление на гърлото или други вътрешни неразположения на организма, но никога не трябва да се пренебрегва и диагнозата лимфом. Когато става дума за това състояние, подутите лимфни възли не са болезнени, с варираща плътност - от меки до такива с каменна твърдост. Особено тревожни, налагащи незабавна консултация са бързо нарастващите лимфни възли. Г-жа Джабирова съветва при най-малко подуване да се търси компетентна помощ. Тя съобщи, че през месец май ще се проведе кампания с цел ранна диагностика на болестта.
Първите симптоми на лимфом (като се изключи подуването на лимфните възли) са сърбеж по цялото тяло, което не е мотивирано от външни фактори - храна или алергия. Характерни са нощните неконтролируеми изпотявания, с мокрене на бельото и завивките; силна и постоянна умора; понижен апетит; задух и кашлица.
Най-важното за болестта, нейната диагностика и терапия има и в специални книжки, които са разпространени във всички клиники, третиращи лимфом. Това са университетските болници в големите градове на страната.
Както всички ракови заболявания, така и лимфомът е изключително стресираща диагноза, защото голяма част от болните, а и лекарите у нас не знаят, че съществува надеждна терапия, която увеличава продължителността на живота. Много от близките на пациентите се страхуват да споделят диагнозата заради масова дискриминация на тези болни както в работната, така и в социалната среда.
Сдружението на болните с лимфом има интернет страница (www.lymphom-bg.com) и гореща телефонна линия за консултации - 080011433. Г-жа Джабирова сподели, че то има за цел да съдейства за осигуряване на адекватен контакт на лекар и пациент; обучение на болните и техните близки как да се справят със страничните ефекти от лечението; да разясняват новите методи на лечение; преодоляване на социалната дискриминация на болните; подпомагане на болните и техните близки за превъзмогване на психологическите последствия от болестта.
