в-к Лечител
в-к Лечител
 

ВАКСИНИТЕ – ТРУДНАТА ДИЛЕМА ЗА БЪЛГАРИТЕ

Брой: 47, 25 ноември 2021 - ВЕСТИБУЛАРНИЯТ АПАРАТ
Въпреки страховития си размах, пандемията, причинена от коронавируса, определено не е първият случай на подобно изпитание, надвиснало със страшна сила над човечеството през неговата хилядолетна история. Без всякакво съмнение в наши дни милиарди хора на земята се радват на своето съществуване единствено и само благодарение на откриването на ефикасно противодействие на разпространението на редица ужасни, смъртоносни болести, спасило живота на техните предци. Без откриването на това вълшебно оръжие, съхранило живота на милиарди хора, населението на планетата ни сега едва ли би надхвърляло 2-3 милиарда...И това чудотворно оръжие са ваксините. Да, ваксините, които у нас, в XXI век, мнозина отхвърлят, отнасят се към тях с лекомислено пренебрежение. А междувременно страната ни е в челните редици по смъртност от коронавируса, в последната редици по ваксинация, с реална опасност от колапс в здравната система и нанасяне в дългосрочен пан на непоправими вреди върху обществения живот. Не подлежи на каквото и да е съмнение фактът, че създаването на ваксините е едно от най-великите постижения в медицината, в чието разработване и утвърждаване вземат участие истински гении на науката, много от които удостоени с Нобелова награда.
В текста по-долу ще се опитаме да направим кратка ретроспекция на създаването на ваксините срещу смъртоносните болести – едра и дребна шарка, полиомиелит, туберкулоза, жълта треска, тетанус, паротит, дифтерит, магарешка кашлица и т.н. До появата на ефикасни ваксини срещу тези ужасни болести, те са били страшна, смъртоносна присъда за милиони. През последните два века само туберкулозата е отнела живота на над един милиард души!

Познанството на човечеството с едрата шарка (вариолата)

датира поне от три хиляди години. Колко живота е отнела през тези години е трудно да се предположи, но по официални данни на Световната здравна организация (СЗО) само през XX век тя е убила 300 милиона души. Опити за противодействие на страшната болест са правени още в древността в Китай, Индия и редица други страни. Най-широко разпространение получила т.нар. вариолация – прехвърляне на гной от пустулите (гнойните пъпки) на болен от едра шарка в тялото на здрав човек, в резултат на което последният развивал лека форма на заболяването и придобивал доживотен имунитет срещу него. Смъртността при вариолацията достигала до 2%, но рискът бил оправдан, тъй като при вариолата тя била многократно по-висока, както и вероятността от заболяване. Съществуват множество писмени сведения за свирепи пандемии на едрата шарка. Една от тях, през VIII век от Китай преминава през Япония, убивайки една трета от населението на островната държава. В Европа страшната болест вероятно попада в резултат на кръстоносните походи в земите на Изтока.

Достоверен исторически факт е, че на 12 октомври 1768 година на вариолация се подложила и императрицата на Русия Екатерина Велика, а изпълнител бил английският лекар Томас Димсдейл. Независимо от това, че тази процедура той извършвал със съгласието и по лично настояване на коронованата особа, докторът се подсигурил с тайно разпореждане да го чака карета, с която, в случай на възникнал проблем, спешно да напусне Санк Петербург. Впоследствие на вариолация бил подложен и синът на Екатирина Велика – бъдещият император Павел I. След успешната вариолация императрицата пише на знаменития френски писател и философ Франсоа-Мари Аруе, по-известен с псевдонима си Волтер, че антиваксърите са „истински глупци, невежи или просто злонамерени хора”.

Двадесет и осем години по-късно английският лекар Едуард Дженър, осми син на викария Стивън Дженър, прави нещо нечувано дръзко – в прорез на ръката на осемгодишния Джеймс Фипс – син на своя градинар, вкарал гной от пустулите на доячката Сара Нелмс, болна от т.нар. кравешка шарка. Дженър обърнал внимание на любопитния факт, че преболедувалите кравешка шарка, развивали имунитет и не се заразявали от едра шарка. Макар и заразна, кравешката шарка не била смъртоносна за хората. След месец и половина Едуард Дженър направил следващата стъпка – заразил момчето с едра шарка, но то така и не развило болестта. Така било направено едно от най-знаменитите открития в медицината – ваксините. Всъщност терминът „ваксина” е предложен след около сто години от знаменития френски учен Луи Пастьор - от уважение към английския лекар, открил принципа на създаването на средство за придобиване на изкуствен имунитет. Наименованието произлиза от латинската дума vacca, означаваща крава. Без съмнение, за своите опити в наши дни Едуард Дженър би получил сериозна присъда. Съдбата обаче му отрежда едно от най-достойните места в историята на медицината.

През 1874 година райхканцлера Ото фон Бисмарк въвежда в Германия задължително ваксиниране срещу едрата шарка. Който родител не ваксинирал децата си, подлежал на глоба и затвор. През двете епидемии от вариола през 1870 и 1873 година в страната се разболяват повече от 400 хиляди германци, от които 181 хиляди умират. Задължителната ваксинация способства за излизане на страната от надвисналото бедствие.

 

Вариолата се причинява от вирус, който има две разновидности - Variola major (води до 50% леталност), и Vаriola minor (значително по-„щадящ” – със смъртност до 1%). По инициатива на СЗО от 1967 година в света се предприема широкомащабна кампания за ваксинация срещу едрата шарка. В резултат последният случай на заразен с вируса Vriola minor е диагностиран през 1977 година. През май 1980 година СЗО официално обявява, че вариолата е изкоренена в целия свят. И нека да подчертаем – единствено, благодарение на масовата ваксинация на населението на планетата.

 

По данни на СЗО

през 2019 година дребната шарка (морбили) е погубила 207 500 живота,

въпреки наличието на ваксина още от 1963 година. Основната причина за заболеваемостта е изключителната заразност на вируса, както и отказът от имунизация. Болестта се характеризира с висока температура, възпаление на лимфните възли и лигавицата на горните дихателни пътища, суха кашлица и характерен обрив по кожата. Около една трета от заболелите могат да развият различни усложнения - диария, инфекция на ушите и пневмония, която е най-опасното усложнение, което може да доведе и до летален изход. При един на хиляда случая се развива възпаление на мозъчната тъкан (енцефалит), което има тежки неврологични последствия при всеки четвърти болен.

В наши дни се прилагат няколко живи ваксини срещу морбили, които са много ефективни. Само след въвеждане на една доза 85% от децата на деветмесечна възраст и 95% от тези на дванадесетмесечна възраст получават траен имунитет. Всички деца, които при първата доза не придобиват имунитет, го придобиват при втората доза.

Преди създаването на ваксината срещу морбили болестта е убивала около 2 600 000 души годишно, предимно деца. Към настоящия момент пълна победа над заболяването не може да се постигне предвид неговата изключително високата заразност, поради което за постигане на колективен имунитет е необходимо ваксинирането на 95% от населението. Въпреки наличието на ваксини това не може да се постигне главно поради съпротивата на антиваксърите, чието вредно влияние широко се разпространява чрез социалните мрежи. Масло в огъня налива британският лекар Андрю Уейкфийлд, който през 1998 година публикува статия, в която изказва предположение, че комбинираната ваксина срещу морбили, заушка и рубеола може да доведе до аутизъм. И въпреки че твърденията на Уейкфийлд впоследствие са опровергани и той дори е лишен от лиценз за научна недобросъвестност, посятите черни семена покълват и дават горчиви плодове.

През 2020 година в Германия влиза в сила т.нар. Закон за защита от дребната шарка, в който се въвежда задължително ваксиниране на децата срещу заболяването. Родители, отказващи да ваксинират децата си, ги грози глоба до 2500 евро.

До началото на XX век

полиомиелитът (детският паралич) е бил едно от най-страшните заболявания, което предизвиквало истински ужас у родителите,

тъй като поразявал главно малките деца. В интерес на истината, полиомиелитът е убил много по-малко хора от вариолата, но той е многократно по-жесток към преживялите го. Заболяването поразява нервната система и много често води до неизлечим паралич. Най-често параличът засяга краката, но нерядко - и мускулите на белия дроб, в резултат на което болният умира от задушаване. В отличие от вариолата полиомиелитът протича на практика асимптоматично, поради което неговата инфекциозна природа е открита едва в началото на XX век от шведския лекар Ото Ивар Уикман. Заболяването се причинява от вируси от рода Enterovirus и засяга предимно деца на възраст от 1 до 5 години.

Познанството на човека с полиомиелита датира най-малко от 3500 години. Запазени са рисунки от древен Египет, изобразяващи хора с атрофирани крайници, както и деца с патерици, вероятно боледували от полиомиелит. Описания на пораженията, нанасяни от болестта, прави знаменитият древногръцки лечител Хипократ, както и много други древни учени. Предполага се, че куцотата на римския император Клавдий се дължи на полиомиелит, прекаран в ранна детска възраст. Любопитен факт е, че един от първите официално регистрирани случаи на детски паралич е на известния английски писател сър Уолтър Скот. Вирусната природа на заболяването е установена от австрийския лекар Карл Ландщайнер, който през 1930 година е удостоен с Нобелова награда. В наши дни е известно, че полиомиелитът се причинява от три вируса:

Тип 1 – Брунхилда, изолиран през 1936 година от маймуна, носеща това име;

Тип 2 – Лансинг, изолиран през 1938 година в едноименния американски град;

Тип 3 – Леон, изолиран през 1937 година от дете от Лос Анжелис с това име.

Американският президент Франклин Делано Рузвелт, сам жертва на детския паралич, през 1938 година инициира създаването на Национален фонд за борба с полиомиелита, призовавайки всеки американски гражданин да дари по десет цента за разработването на ваксина срещу коварното заболяване. Така борбата с полиомиелита се превръща в национална стратегия и общонародно дело на САЩ, както в СССР по това време борбата за комунистическото възпитание на младежта. За разработването на ваксината били изразходвани над 230 милиона долара, събрани в учредения фонд. За увековечаване на грандиозната по своя размах инициатива на президента Рузвелт – „Маршът на 10-центовите монети” (March of dimes), както и създаването на Фонда за борба с полиомиелита, на 30 януари 1946 година монетният двор на САЩ пуска в обръщение 10-центова монета с неговия лик.

На 12 април 1955 година на специална пресконференция д-р Джонас Солк от Пристънския университет представя своята ваксина, представляваща убити с формалдехид вируси на полиомиелита. Нейната ефективност е 80-90%, но за придобиване на устойчив имунитет са били нужни няколко инжекции. Денят съвсем не е подбран случайно. На този ден се навършвали 10 години от смъртта на президента Рузвелт. Еуфорията е огромна – полиомиелитът е победен! Новоизгрялото светило на небосклона на американската наука – 40-годишния Джонас Солк, е поканено на официална церемония в Белия дом, на която президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер през сълзи успява да каже: „Нямам думи да ви благодаря. Много, много съм щастлив.”

В изпитанията на ваксината на Салк участвали около два милиона деца, чиито родители проявили невероятна настойчивост при записването им за имунизация.

Едно трагично обстоятелство едва не проваля грандиозния успех. Американската компания Cutter Laboratories по погрешка пуска на пазара ваксини, съдържащи жив, а не умъртвен вирус на полиомиелита. Те са поставени на 120 000 деца, в резултат на което 260 от тях заболяват тежко, 11 умират, а 160 остават парализирани за цял живот. Амбициозната програма за масова ваксинация е спряна и в света се надига огромна вълна на недоволство. След изясняване на причината за трагичния инцидент, тревогата постепенно утихва.

Джонас Солк далеч не е единственият, посветил се на създаването на ваксина срещу полиомиелита. Полският емигрант Хилари Копровски също разработва своя ваксина, при това няколко години преди Солк. За разлика от последния обаче ваксината на Копровски съдържа отслабени, а не умъртвени вируси на полиомиелита. Неговата ваксина се приема през устата, на капки, т.е. избягва се неприятната процедура свързана с инжектирането, стерилизацията на спринцовките и пр. Въпреки явните предимства, ваксината на Копровски не е приета в САЩ и той започва да я прилага в Африка. Междувременно той предоставя използваните щамове на вируса на друг емигрант – руския евреин Албърт Сейбин, който полага значителни усилия за доказване на ефективността на живата ваксина. Последната давала далеч по-устойчив имунитет в сравнение с умъртвените вируси. Лесното й и евтино производство, както и простото й приложение – няколко капки върху бучка захар, в крайна сметка през 1960 година предрешават нещата в полза на живата ваксина. С разрешение на Държавния департамент на САЩ Сейбин предоставя използваните щамовете на вируса на СССР, където била организирана масова ваксинация на населението. Както повечето неща в СССР, тя била задължителна. Сейбин отказва да патентова разработената ваксина и да получи материални изгоди, обяснявайки това с думите: ”Това е моят подарък за всички деца по света”. Той предоставя безвъзмездно щамовете, с които разработва ваксината, на СЗО.

 

Най-висока заболеваемост от детски паралич у нас е регистрирана през 1947 година – 2,6 случая на 100 000. В резултат на масовата имунизация, предприета през 1959 година, случаите рязко намаляват. Епидемичен взрив от 46 заболели е регистриран през 1991 година, като засегнати са неимунизирани или непълно имунизирани деца. По експертни оценки, благодарение на ваксината срещу полиомиелита, е спасен животът на милион и половина души и се предотвратява парализирането на други 18 милиона. В наши дни в света се регистрират няколко десетки случая на заболяването, и то само в Афганистан, Нигерия и Пакистан.

Туберкулозата

е едно от най-страшните заболявания, което, по данни на СЗО, ежедневно отнема живота на 4000 души по света, или около 1,5 милиона годишно. Всяка година с туберкулоза се заразяват около 10 милиона души. Туберкулозата е инфекциозно заболяване на човека и животните, причинявано от бактерия, изолирана през 1882 година (след 17 години упорита работа) от германския микробиолог Роберт Кох, удостоен през 1905 година с Нобелова награда. На 18 юли 1921 година французите Албер Калмет и Камий Герен създават противотуберкулозна ваксина, сега известна като „Бацил на Калмет-Герин” (Bacille de Calmette-Guérin – BCG), или БЦЖ. През 1882 година, в която Роберт Кох открива причинителя на туберкулозата, смъртоносната болест погубва бащата в бедното семейство на десетгодишния Камий Герен. Покрусено от непоправимата загуба, малкото момче се заклева да открие средство срещу ужасната болест. Герен завършва ветеринарна медицина и постъпва на работа в института „Пастьор” в град Лил, където се присъединява към екипа на неговия директор Албер Калмет. След повече от 15 години упорита работа Албер Калмет и Камий Герен създават ваксина, чиято ефикасност по различни оценки се движи от 50 до 80%. Счита се, че БЦЖ ваксината, която се прави в първите 3-7 дни от раждането на детето, предпазва от най-опасната форма на туберкулозата – туберкулозния менингит. През 1921 година в Hôpital de la Charité de Paris (Парижка благотворителна болница) е направена първата ваксина на новородено от майка, болна от туберкулоза. По време на работата си върху ваксината Герен губи още един близък и скъп на сърцето му човек – своята съпруга, повалена от смъртоносната болест.

 

Списъкът на създадените други ваксини е твърде дълъг. През 1885 година французинът Луи Пастьор разработва първата ваксина срещу бяс и успешно я прилага. През 1937 година е създадена ваксина срещу жълтата треска, през 1938 – срещу тетануса, през 1939 – срещу коклюша (магарешката кашлица), през 1945 – срещу грипа, през 1949 – срещу дифтерита, през 1967 – срещу паротита (заушката) и т.н.

 

Благодарение на създадените ваксини, на появата на антибиотиците, както и на подобрената хигиена, са спасени милиони човешки живота.

Що се отнася до създадените в наши дни ваксини срещу коронавируса, всеки е в правото си да реши да се ваксинира или не. У нас около 80% от хората предпочитат да не се ваксинират, а 20% са се ваксинирали. С малки изключения, в останалия свят цифрите са точно противоположни. Бъдещето ще покаже кои са правите. За съжаление, в тази дилема залогът е много висок – животът на милиони.

 

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 47, 25 ноември 2021
 
 
Продукти
 
ТОСТА ФИБРА
 
ВИВАНИЯ таблетки с хиалуронова киселина (VIVANIA)
 
МЕНОМАКС®
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД