Начинът, по който дишаме, може да се отрази върху това, колко добре се затвърждават спомените ни. Учени от Каролинския институт в Швеция установиха, че ако дишаме през носа, вместо през устата, след като сме помирисали различни аромати, ги запомняме по-добре.
През последните години изследванията върху влиянието на дишането върху мозъка придобиха нарастваща популярност, подпомогнати от нови методологии, и много от тях се концентрираха върху паметта. Сега екипът от Каролинска показа, че хората, които дишат през носа, затвърждават по-добре спомените си.
Една от причините това да не е било изследвано по-рано е, че най-разпространените лабораторни животни – плъховете и мишките, не могат естествено да дишат през устата.
При новото изследване при хора участниците трябвало да запомнят 12 различни миризми при два отделни случая. След това били помолени да дишат само през носа или през устата в продължение на час. След изтичането на това време им било дадено да помиришат старите, както и нови 12 миризми, и те трябвало да кажат за всяка една дали е първоначалните или е нова.
Резултатите показали, че когато участниците дишали през носа между времето на научаването и на разпознаването, те запомняли миризмите по-добре.
Нов метод улеснява измерването на мозъчната активност.
„Следващата стъпка е да измерим какво в действителност се случва в мозъка по време на дишането и как това се свързва с паметта – казва д-р Артин Аршамян от катедрата по клинични невронауки на Каролинския институт. – Преди това на практика беше невъзможно, защото трябваше да се вкарат електроди директно в мозъка. Ние успяхме да заобиколим този проблем и в момента разработваме нов начин за измерване на активността в обонятелните луковици и в мозъка, без да се налага вкарване на електроди.“
По-ранни изследвания демонстрираха, че рецепторите в обонятелната луковица улавят не само миризми, но и промени в самия въздушен поток. В различните фази на вдишването и издишването се активират различни части от мозъка. Но как протича синхронизацията между дишането и мозъчната активност и как тя влияе върху мозъка и следователно върху поведението ни, не е известно. Традиционната медицина обаче често подчертава важността на дишането.
„Идеята, че дишането се отразява върху поведението ни, всъщност не е нова – отбелязва д-р Аршамян. – В действителност знанието съществува от хиляди години в такива сфери като медитацията. Но никой не е успял да докаже научно какво наистина се случва в мозъка. Сега разполагаме с инструменти, които могат да разкрият нови клинични знания.“