13 август – Световен ден на леворъките
Дръжки, ножици, автомобили, компютърни мишки... Всичко това е предназначено за 85% от човечеството – десноръките. В последните години учените започнали да отделят по-голямо внимание на леворъките като съвършено други, мислещи и живеещи по друг начин индивиди. От това дали вие сте левичар или десничар, зависи не само с коя ръка пишете, но и как гледате на света и как взаимодействате с него, твърдят учените.
До днес те не са стигнали до единодушно мнение защо човек прави такъв избор. Вече никой не вярва, че тази особеност се появява в резултат от неправилно възпитание. Повечето изследователи смятат, че даденият феномен има наследствена природа, т.е. леворъкостта изначално била свойствена за редица представители на човешкия род и те са предали това свойство на своите потомци. Други предполагат, че е случайна мутация, възникваща от време на време в човешката популация, която е обусловена от специфично въздействие на външни фактори. Първата хипотеза потвърждават изследванията на Крис Макманус от колежа при Лондонския университет. Той открил, че количеството леворъки във Великобритания от началото на 90-те години на миналия век (когато те активно били обучавани да работят с дясната ръка) към 2002 г. намаляло с 3-5%. Това според него не е мутация, защото тя се проявява в най-добрия случай само в следващото поколение.
Известно е, че понякога външни фактори са способни да превърнат човек в левичар. Наистина, не за дълго. Опити на американски изследователи показали, че леворък може да стане всеки с водеща дясна ръка, ако на неговия мозък се въздейства прицелно с електромагнитно излъчване. Не е изключено, че подобно въздействие, оказано на зародиша в утробата на майката, е способно да го направи леворък за цял живот.
Изследователи от Чикагския университет са убедени, че изпълнявайки привични действия, хората подсъзнателно избират по-удобната и комфортна за тях страна – а такава е страната на работната ръка. Това означава, че ако десничарят види в бара двама еднакво привлекателни за себе си души, той инстинктивно ще се запознае с този от тях, който стои от дясната страна. Точно така ще се държи човек и в магазина: без да вижда особени разлики между два продукта, леворъкият избира левия продукт, а десноръкият – десния.
Защо десничарите и левичарите разсъждават по толкова различен начин?
Водещият автор на изследването Даниел Касасанто предположил, че изборът на „добро” и „лошо” частично зависи от това коя ръка човек използва по-често. Ученият твърди, че с доминиращата ръка хората действат по-свободно, ето защо подсъзнателно свързват хубавите неща именно с нея. Ако този факт изглежда напълно логичен, то следващото наблюдение на учените било твърде неочаквано. Оказало се, че това поведение се пренася и върху избора на кандидати в избирателните бюлетини при гласуване: вероятността, че десноръките ще изберат кандидата, чиято фамилия е записана в дясната страна на бюлетината, е с 15% по-висока, отколкото в случая с леворъките. Това означава, че ако човек не е взел окончателно решение за кого да гласува и разчита да помисли, вече бидейки в избирателната стаичка, случайността може да си направи лоша шега с него.
Авторите на изследването не се ограничили само с простото регистриране на особеностите в поведението на хората – те изяснили, че различията между десноръките и леворъките се разпространяват и в мозъка. Центровете, отговарящи за творчеството и усещането за щастие, при десничарите се намират в лявото полукълбо, а при леворъките – обратно. Следователно терапията, ориентирана към конкретни участъци от мозъка, може да оказва обратно въздействие на човек в зависимост от неговата водеща ръка.
„Учените отдавна смятат, че центровете, отговарящи за щастието и гнева, се намират в лявото полукълбо - заявил доктор Даниел Касасанто. – Оказва се, че това е справедливо само за десноръките и организацията на мозъчната дейност зависи от това, коя ръка има водеща роля.”
Подобни открития имат огромно значение за лечението на разнообразни психични разстройства – например депресия, при които лекарите се опитват да избавят пациента от неговия проблем чрез увеличаване активността на лявото полукълбо.
За леворъките подобно лечение може да има противоположен ефект,
поради това терапията трябва да бъде насочена към дясното полукълбо.
Както вече стана дума, десноръките подсъзнателно свързват хубавото с дясната страна на пространството, а лошото – с лявата, при леворъките всичко е обратно. За да проверят може ли да се промени подобно поведение, учени от университета в Пенсилвания провели необикновени експерименти. Те доказали, че дори няколко минути работа с преобладаване на лявата ръка са способни да променят представите на десноръките, че дясното е добро, а лявото – лошо.
В първия експеримент хората били помолени да изберат един от два продукта, един от двама кандидати за работа, а така също да оценят кое от две извънземни същества, изобразени на картинки, е по-умно от другото. Десноръките, както се очаквало, много по-често избирали десните обекти, леворъките – левите. След това учените проверявали как десичарите мислели за лошото и доброто, след като са изгубили способността да владеят дясната си ръка: или вследствие на травма, или при изкуствено ограничаване на действията с водещата ръка.
Оказало се, че тези, които изгубили способност пълноценно да владеят дясната си ръка, смятали лявото за „добро” – точно както и „природните” леворъки. Такава закономерност била открита и при здравите студенти, които изпълнявали с дясната си ръка в дебела ръкавица разнообразни задания за моторика, изискващи скорост и ловкост. След 12 минути такава „тромава” моторна дейност на водещата ръка десноръките променяли своите възгледи, че дясното е хубаво, а лявото – лошо.
Учените обяснили, че хората са свикнали да мислят, че съжденията им са рационални, а понятията – стабилни. Но ако носенето на ръкавица няколко минути може напълно да промени обичайните съждения на хората за това, кое е лошо, а кое хубаво, то може би, нашият ум е по-податлив към промени, отколкото сме предполагали по-рано?
...
Борислав СТОЙКОВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
