Брой: 29, 19 юли 2012 - ШИЙТАКЕ И РАКЪТ

     • Г-жо Попова, какво е ГИСТ? 
     - Гастроинтестиналният стромален тумор е рядка форма на злокачествено заболяване. За удобство по-често се използва абревиатурата ГИСТ. От самото му наименование се подразбира, че засяга органите по хода на храносмилателната система и околните тъкани, но не се развива от жлезистата, епителната тъкан на органите, а от клетките на опорната, съединителната им тъкан, наречена „строма”, т.е. не е карцином, а е тумор на меките тъкани. Ако например ГИСТ е засегнал стомаха, това не е карцином на стомаха, а ГИСТ на стомаха - двете заболявания са коренно различни, проследяват се и се лекуват по различен начин. 
     Понятието гастроинтестинален стромален тумор се среща още през 80-те години на миналия век, като с това наименование са били определяни всички неепителни тумори, засегнали органите на храносмилателната система. През 1998 г. японският патолог Хирота докладва, че клетките на тези тумори имат определени генетични промени и така се стига до отделянето им от другите тумори на меките тъкани. 
     • Каква е честотата на тази диагноза у нас и коя възрастова група е най-засегнатата? 
     - Като цяло болестта се среща рядко, годишно засяга до 15 души на милион население. Туморите на меките тъкани, или както са наречени саркоми, по принцип не се срещат често - те са около 1% от всички злокачествени заболявания. Колкото до ГИСТ, смята се, че са до 50% от саркомите, засягащи органите на храносмилателната система, но само 1-3% от злокачествените тумори на стомаха са ГИСТ, на тънкото черво са около 20%, на дебелото черво са по-малко от 1%. Останалите случаи в тези локализации са най-често карциноми. 
     У нас няма регистър на пациентите с това заболяване и няма как да се знае точния им брой. Имам някакви данни за около 75 човека обхванати от лечение, но те не биха могли да бъдат точни. Нямам точна информация и за тези, които не са на лекарствено лечение. 
     По принцип засягат населението над 50 години. При подрастващи под 18 години се среща изключително рядко - до 1% от всички ГИСТ, като болестта в тези случаи протича много по-неагресивно. Изглежда, така е и у нас - аз познавам само един пациент с педиатричен ГИСТ и при него първата проява на заболяването датира отпреди 20 години. 
     • Трудно ли се поставя диагнозата? Каква е ситуацията в нашата страна по отношение на откриването на проблема? 
     - По отношение на ранното диагностиране, тук проблемите са почти същите както и при повечето злокачествени заболявания - по-често се открива в напреднала фаза на болестта. Истината е, че няма някакви характерни съвсем ранни симптоми, а дори и да има, те не насочват категорично към злокачествен процес. Затова донякъде е „виновен” и самият ГИСТ с поведението си - храносмилателната система е като една куха тръба с различна ширина, през която преминава храната. Ако ГИСТ по-често растеше в тази кухина, щеше с обема си да й попречи и по-рано да се изявят симптомите му. Обикновено този тумор расте навън от органа, в пространството на коремната кухина и се развива без да предизвиква сериозни симптоми. Това е и причина да се открива или случайно, при някакъв друг повод, или най-вече, когато е нараснал до големи размери, дори и вече метастазирал. 
     При характерните оплаквания на пациента ГИСТ може да бъде открит от всеки един лекар, без кой знае каква специализирана квалификация. По-трудно е след това. За заболяването има изготвени медицински стандарти и ако те се спазват от лекуващия екип, шансовете за излекуване са големи. 
     От голямо значение е и точно поставената диагноза. Това става само с имунохистохимично изследване и ако то не се направи, няма как да се постави вярна диагноза, няма как и последващото лечение да бъде успешно. В нашата страна няма определена референтна лаборатория за пациентите с ГИСТ. Да не говорим за генетични анализи, които в някои случаи имат решаващо значение за прилаганата лекарствена терапия. Всичко това в Европа е практика - там пациентите се насочват към специализирани центрове, където екип от лекари с опит в лечението на ГИСТ взимат най-добрите решения за тяхното лечение. 

     Интервюто взе Елица ПАЛОВА