в-к Лечител
в-к Лечител
 

ДЪРЖАВАТА И ИМПЕРИИТЕ

Брой: 46, 14 ноември 2019 - ВИТАМИНИТЕ В

Цанко ЖИВКОВ

 Държавата, естествено, е България, известна в историята и като „Държава на духа“, а империите са онези почти дузина хищни завоевателни образувания от различни времена, с които са се преплитали пътищата на татковината ни, и – в последна сметка –  тя всичките е надживяла! Това ни навежда на мисълта, че в хилядолетното си битие предците ни са сред първите, осъществили и развили модела на народно обособената държава, съзряла в по-късните разнолики и, все пак, с много общи черти нации. Ще напомним думите на японския професор Шигеоши Мацуяма, че „Българската ДЪРЖАВА е сред седемте световни цивилизации“.

Именно ДЪРЖАВАТА като понятие, форма, съдържание и многовековно битие.

Началото е сложено в Памир, в китните долини сред високите планински върхове на Западните Хималаи, където предците ни са се допирали с огромните местоживелища на китайците и индусите. Но тези колоси са се различавали от по-късните жестоки и алчни империи, луднали по химерите да покоряват колкото се може повече други народи, за да смучат жизнените им сокове; да завладяват големи парчета от света, в които слънцето не залязвало. Що за наглост и суета е било това!... И какви морета от кръв са проляти и планини от страдания причинени на човешките същества, попаднали в тия скотобойни?...

Ония два гиганта – китайският и индийският - са били светове за себе си, при това приказни в мъдростта и самодoстатъчни в нравствеността си. Търсенията им са насочени не навън, по паралелите и меридианите на земната твърд, а навътре, в дълбините на самопознанието като етноси и индивиди. За проумяване на божественото у всеки човек, за безсмъртието на душите и единението им с цялата природа.

Имало е какво да се научи от такива съседи.

Ще припомним, че в белокаменната столица Балх на балхарата (българите) 630 години пр. Хр. се е родил един от мъдреците на Изтока – Зороастър (Заратустра), просиял още в майчината утроба и на света се появил с усмивка.

Учението на Заратустра е целяло да преобърне хората към Мъдростта и Правдата. Да осъзнаят, че

борбата между Доброто и Злото движи живота,

а людете са единствените разумни същества, които имат свободната воля за избор между тях. Това нарежда проповедника сред основните духовни предтечи, подготвили идването на Христос. Българската Балхара го е родила и отгледала, а главната му свещена книга „Авеста“ е написана на говоримия език на предците ни.

Все в ония предхристиянски времена – в 330-тата година, древните българи са имали и пръв сблъсък с имперските легиони на младия Александър Велики, в безразсъдството си тръгнал да завоюва света. Но като стигнал до отлично уредената държава на Балхарата в средата на Азия и усетил лютия отпор на жителите й, разбрал, че се е захванал с нещо невъзможно. Земята нямала край. Била кръгла. Дал продължителен отдих на уморените и оредели свои кохорти, изпоженил мнозина от воините си за красивите българки и сам си взел за императрица дивната принцеса на Балх Роксана (името й означавало „Сияйна звезда“). Родил им се син Александър IV.

По-късно нашественикът увлякъл и част от балхарата в похода си към Индия, където претърпял тежко поражение. Разболял се и умрял 33-годишен. Огромната му империя се разпаднала на много късове. Sik tranzit gloria mundi! Тъй преминава земната слава!

И като стана дума за

цивилизационните приноси на тогавашните българи,

трябва да споменем и техния удивително точен слънчево-циклов календар – ненадминат от никого в древността, нито от по-късните Юлиянски и Григориянски календари, та ЮНЕСКО и ООН все още обмислят кога да го въведат в целия свят. Жалкото е, че поради липсата на сведения от оная далечна епоха нищо не знаем за технологията по изработването на този изключителен продукт на астрономията и математиката, но сам по себе си той е ярко доказателство за изумителните познания в тия науки на някогашните ни предци.

Апропо! Дваж по-тъжното е, че и в по-близки времена, като Първата световна война, стават подобни учудващи забрави. Потресен от ужасите на тогавашното чудовищно кръвопролитие, българският инженер, френски възпитаник, Никола Димков, роден в съсипаното от гърците възрожденско градче Горно Броди, Серско, в 1916 г. създава своя забележителен проект „ETOILE DE LA KONKORDE” („Звезда на съгласието“), за световна организация на мира и сътрудничеството между народите с всичките й подразделения, формати и начини на действие. Трактатът е изпратен и ползван и от американския президент Удро Уилсън в неговия проект за Общество на народите. Но кой знае нещо за българския му родител, миротвореца Никола Димков? (Снимка на първата корица от Димковия проект и на самия автор).

И още една скъпоценна българска брошка върху гърдите на съвременния IT свят:

Джон-Атанасовото откритие,

легнало в основата на днешния чудотворен компютър. Така се оформя приносната наша Света троица към днешното битие на човечеството: Ние, българите, сме дали на руснаците азбуката, на американците – компютъра, а на всички хора върху земното кълбо проектът на инж. Никола Димков за Световната организация на мира и сътрудничеството между народите!...

Ако трябва да обобщим, българската държава е била една от перлите на света. Тя е познавала и осъществявала ученията на древните мъдреци, че човекът е социално същество и може да се съхрани и развие единствено в общността на държавата. Разбира се, структурата й трябва да се изразява в нейната висша справедливост към всичките й членове, на равенство пред законите и точното им спазване. За ръководители на такава сложна обществена конструкция са избирани най-храбрите в защитата й на бойното поле, и най-нравствените и умели в гражданското й изграждане и управление. Това са то началата на вечната и единосъща демокрация!

А при империите?... Там на първо място изпъква императивът, заповедното, повелително наклонение. Императорът е свещена особа, посочена от Бога и отговорна само пред Него. И щом е така – „Това, което е позволено на Юпитер (главното божество на римляните), не е позволено на вола!“ Тоест на всичките останали простосмъртни. Те само изпълняват волята му.

Обикновено пълководецът пролял най-много чужда кръв е ставал император. Нашият мъдрец Стоян Михайловски казва: „Когато пълководецът е удържал победа, при която бивали убити не по-малко от 10 хиляди неприятели, войниците са го провъзгласявали за император.“

- „Аве, Цезаре!” - защото много години воювал срещу галите и накрая ги сразил!

- „Аве, императоре! Отиващите на смърт те поздравляват!...“

Римските легиони са утъпкали своите пътища върху трите континента - Европа, Азия и Африка. Та когато слънцето залязвало над Британските острови, над Месопотамия изгрявало!... Но един ден то угаснало завинаги и върху свещените хълмове на Рим, превзети и опустошени от вандалите…

После хуните създали една от най-големите империи – от Камчатка до Ламанш. Срещу тях китайците построили 2400-километровата стена и са отбили пороят им, залял Азия и Европа. Но след смъртта на Атила и съперничествата на синовете му, невъобразимата по своите мащаби и злодейства империя е рухнала…

Минали и отминали под небето и нашествията на хазарите и аварите, та българският владетел Кубрат е трябвало на два пъти да събира държавата си...

Буреносно, кърваво и изпепеляващо всичко по пътя им е било нахлуването в Азия и Европа на татарите, а след това и на монголите, но гдей ги сега империите им, ответи от ветровете на времето…

Наследницата на Рим – блестящата по фасон и коварна по същност

Византийска империя,

воювала през цялото си съществувание с всички съседи, ненавиждани като варвари, а те нея – като върла завоевателка и асимилаторка, в края на краищата загива под кървавите ятагани на селджукските турци…

И те, на свой ред, правят своята империя върху развалините на Византия. Водени от характерния и главен принцип на всички империи, смятат себе си за единствено правоверните, а останалите - за неверници, гяури, подлежащи на унищожение или в най-добрия случай – за безправна рая, нужна само да оре земята, да пасе добитъка и плаща данъците.

Тук, може би, е най-сгодното място да видим правилата и законите, създавани от империите и предназначени да държат в покорност завладените и експлоатирани от тях страни и народи. За манталитета и философията на водещите прослойки, определящи правото им на господство над по-низшите (според тях) и изостанали в развитието си раси и племена. За самовнушението, че са посочени от боговете да цивилизоват ония не съвсем човешки същества, а недорасли примати. Че имат правото дори на предварителни удари, сметнали че тук или там може да възникне някаква опасност за мира, спокойствието и благоденствието на културното човечество, олицетворявайки се с него. И тогава средствата са без значение: мечове и куршуми, канонерки и дреднаути; ракети, танкове и хеликоптери. Напалм и отровни газове. Все със самочувствието и вярата, че са рицарите-благодетели на света!...

Каква заблуда, Господи! И какви опустошения – материални и духовни!...

Държавата на българите никога не е била и не е могла да стане империя, въпреки че у някои наши царе е припламвала амбицията да завладеят Константинополския трон, да почистят „византийската воня“ (по думите на Ботев) и станат василевси на гърци и българи.

Английският историк Стивън Рънсиман в своята „История на Първото българско царство“ я нарича империя, но това не е точно казано. Макар че и през първото и второто български царства държавата ни да е придобивала огромни размери – в пространствата от Волга и Каспийско море, през Украйнските степи и Кавказ, с цяла днешна Румъния, на запад до река Тиса и Будапеща, а на юг до трите морета - Черното, Бялото и Синьото Адриатическо – тя никога не е изповядвала и осъществявала имперските принципи. Не е поробвала и завладявала когото и да било. Сам Рънсиман пише в книгата си, че българите били толкова многобройни, че се „разселили от Волга до Везувий“. А унгарският археолог Геза Фехер добавя: „Ралото на българския земеделец е изорало почти половината Европа“. Забележете: не мечът, а ралото! Мечът е разорЯвал страни и народи, а ралото разорАвал целини и степи, превръщайки ги в градини. Видимата разликата е в едната буквичка, а същностната – от земята до небето. Във всичките тия територии - извън разливът на българите, е имало и славянски племена, както и други етноси, доброволно присъединили се към държавата им.

Обратното! Самият български народ е бивал жертва на имперско владичество и гнет. Но въпреки петвековното черно и тройно робство – политическо под османците, духовно под гръцките фанариоти, и материално - следствие на предишните две – България, подобно на личния символ от монашеския печат на Паисий Хилендарски птицата Феникс, възкръснала за нов живот. Защото – изгубили материалността на държавата си, у българите винаги е блещукала държавността на духа и морала, разгоряла се в буен пламък. Тази непомръкваща духовност възстановява и държавата. Луи Леже казва, че българското национално възраждане

„е едно от чудесата на ХIХ век“

А когато младият Стефан Стамболов с удивителна воля и енергия ликвидира заговора срещу законно установения княз Александър I Батемберг, английската кралица Виктория пише в свое писмо: „Никой не очакваше тогава българите да се проявят като държавническа нация, която да се експонира от един такъв велик мъж като Стамболов.“

Кралицата просто не е знаела какъв многовековен и богат опит сме имали в държавостроителството, за разлика от нейната Англия, станала държава едва през V в., а придобила сегашното си име в IХ в. За нашето държавничество проф. О. Манчен-Хелфен от Калифорнийския университет дава следната оценка: „Устройството на древните български държави са плод на определена и при това оригинална цивилизованост.“

Изводът ще подкрепим и с няколко примера от по-ново време. След възстановяване на Третото българско царство и гласуването на Търновската конституция, в чл. 64 е казано: „В България всички граждани са свободни, робът добива свобода, щом стъпи на българска територия“. При изработването на този основен закон са участвали и представители на етническите малцинства, та и с тяхно съдействие е записано, че всички граждани на страната имат еднакви права и са равни пред законите. Ще кажете: подобни текстове има и в други конституции. С тази съществена разлика, че в пределите на България те винаги са били естествено и действено осъществявани. Най-многоброен е турският етнос, но трябва да се види, за да се повярва, как в смесените или съседни села българите и турците съвместно честват големите си религиозни празници. Как страната и народът ни са дали утехата и ласката на нова родина на десетки хилядите арменски и еврейски бежанци, на белоемигрантите, отървали се от кланетата другаде; как по времето на холокоста в цяла Европа единствено народът ни и неговите ръководители

съумяха да спасят всичките над 50 хиляди български евреи

Уникална и пословична е тази толерантност към унизените и оскърбени инородци и бежанци, за жалост не проявена и в най-малка степен от съседите ни спрямо нашите многолюдни малцинства в техните страни…

Тъй като по-горе споменахме английската кралица, да си довършим приказката и за империята й. Такова географско и политическо грамадище трудно може да се опише. Ако Чарли Чаплин иронизираше неосъществимите мечти на свръх-диктатора Хитлер, подритвайки балонното изображение на Земното кълбо, то архи-империалистът Джон Бул го носеше върху петлика на сакото си. Пък и знамето му не бе като на другите, а с лъчи по всички посоки на въпросния глобус.

Припомнете си къде - извън метрополията, се бяха разпрострели англичаните. (Да благодарят на Бога, че Ламаншът ги е спасявал неведнъж от всевъзможни люти завоеватели). Та след като се разправили по вода и суша със съседите, възложили всичко на канонерките, плъпнали по меридианите и паралелите на Кълбото. И, докъдето стигали, „заплювали“ (според един жаргонен израз), завладяното, побивали знамето си и заявявали: “Това вече е наше! В кръга на жизнените ни интереси!” От Гибралтар, през Суец, целият Близък и Далечен Изток, Арабският полуостров, Индия, Индонезия, Филипините, Австралия, Океания… Още: Южна Африка, Северна Америка, та чак до едва забележимите точици на Фолклендските острови, дето са на гърба на географията при допирането на Тихия и Атлантическия океани… 50-милионният Албион властваше над повече от 500-милионно население от всички раси и цветове на кожата им.

Но неумолимият ход на времето взе да подкопава и тази супер-империя. Повечето от завладените страни и народи под една или друга форма извоюваха независимост и мъчително, но и въодушевено изграждат свободния си живот. Малка част от тях останаха под плаща на Обединеното (?) кралство, а достопочтената им кралица ги държи тъй хлабаво в дланта си като мокър сапун, да не се изплъзнат съвсем.

Иначе и тази гигантска Великобритания вътрешно се оказа доста уязвима, та нейните братовчеди отвъд Атлантика трябваше да я спасяват и през двете световни войни. Както и през третата - Студената. Днешната й „брекзитна“ неблагодарност обаче е твърде укорима, поради хазартното й и егоистично самоотлъчване от тъй сполучливо намереното, проработило и многообещаващо европейско единство и сътрудничество. Като да участва в детската игра: “На ви парцалките, дайте ми куклите!” Сакън, да не се мине! Да не сподели нещичко с другите от тъй съмнително придобитото досега. Забравила, че истински богат е не този, който много има, а който дава и помага на другите.

Преди сто години в първия планетарен пожар

изгоряха и Германската империя, Австро-Унгарската, Турската, Руската

Явно, бурно променящият се обществено-социален климат вече не понасяше на този вид демодирани и станали атавистично излишни образувания. Функциите им отпадаха една по една, органите им закърняваха и се превръщаха в археологически вкаменелости.

А българската народностна държава, оцеляла хилядолетия и надживяла всичките тия империи, бодърствува и днес, въпреки робствата и няколкото катастрофи след загубените войни за национално обединение; въпреки натрапената ни половинвековна тирания на съветския комунизъм и продължаващата тридесетилетна гавра с народа ни от страна на преоблечения в демократични одежди жив и жилав мафиотски тоталитаризъм.

И това ще мине! – казват в такива случаи патилите и мъдри хора.

Империите ненавиждаха нациите и с право, защото след кървавия им залез настъпи слънчевия изгрев на възникването, оформянето и възходът на отделните народности в нации. Или с други думи казано – нациите възродиха, обогатиха и възвеличиха народностите. Ако отделният човек принадлежи към народа си по рождение, към нацията е свързан с убеждението си на гражданин. А това вече е нов и бъдещ етап в човешкото развитие.

Доказаха го последните 75 години от живота на размирния Стар континент, през които война не е имало и това май е невъзвратимо. Най-големите и доскоро непримирими врагове в Европа в момент на щастливо и мъдро осенение решиха, че може и трябва да се живее без кръвопролития, без оръжия, без граници, при свободно движение на хора, стоки и технологии. И най-напред обединиха производствата си на въглища и стомана, за да не могат да се въоръжават. Избраха общ парламент, където да решават всички проблеми на многоликия живот; постигнаха съгласие да имат едно знаме и един химн – Одата на радостта „Прегърнете се, милиони!“ от Деветата симфония на Бетовен. Да бъдат свободни и равноправни граждани на Европейския съюз – сбъднатата мечта на най-великите и благородни поети и философи. Чудно ли е, че към тази уредена и благодатна територия жадно се стремят и останалите народи от Континента, както и люде от близки и далечни нему страни.

И все пак, да не бързаме с ръкоплясканията, защото дори и при такова могъщо обединение и организация на силите, при всеки решен проблем възникват нови – от насилието върху децата и жените и двойните стандарти при храните, до невидимите прахови частици и газове, които тровят градовете, и катастрофичните промени в климата на планетата, застрашаващи съществуванието й. И още, и още!... И още!...

Голямата надежда обаче е там, че Европейският съюз, при всичките му възможни кусури – настоящи и бъдещи - не е империя, а съюз на свободни и горди с труда и творчеството си люде. Обединение на разнолики отечества. Букет от многауханни цветя. Бъдещето на тъй многообещаващият европейски експеримент е в това пъстро единство от държави и нации.



Брой: 46, 14 ноември 2019
 
 
Продукти
 
ДИНАФОРС® екстра стронг
 
Колоник плюс® ензими
 
Вивания® GLA+E
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД