в-к Лечител
в-к Лечител
 

ПЪТЕШЕСТВИЕТО, НАРЕЧЕНО ЖИВОТ

Брой: 52, 29 декември 2016 - ЧЕСТИТА И СПОРНА 2017
Веселин Сейков, 80 години:

ПЪТЕШЕСТВИЕТО, НАРЕЧЕНО ЖИВОТ


Веселин Сейков е роден на 24.02.1936 г. в Берковица. Завършва „журналистика“ в СУ "Св. Кл. Охридски". Женен е. Бил е репортер, редактор и гл. редактор в Главна редакция "Пресфото" на БТА, както и гл. редактор на седмичното списание „Наука и техника“ на БТА. От началото на 90-те години до 2000 г. г-н Сейков ръководи електронното издание на БТА „Забава и знание“. През живота си е обиколил много страни като кореспондент на БТА. Автор е на книгите "Индия - реалност и стремежи" (1981), "Афганистан - промените и хората" (1984) и други. Говори свободно руски и английски език. Дори малко хинди.

• Г-н Сейков, на какво дължите своето дълголетие?
- Дълголетието ми може би се дължи на произхода ми. Любопитно е, че моята баба Цана, по бащина линия, е била дълголетница. Живяла е малко под 100 години. Била е много надарена като личност и е работила като самобитен акушер, лечител, билкар. Учеше ме на тези неща. Нейният съпруг е учил в санитарна школа по време на Първата световна война. От тях съм придобил многолетните си гени и други познания в областта на природолечението. Не на последно място поставям своето пребиваване като журналист в Индия за около 7 години. Практически Индия ме преобрази, защото там заедно с напрегнатата ми работа като кореспондент на БТА успях по своя инициатива, заедно с жена си Велина, да изуча доста от традиционната и съвременната индийска медицина. И да ги приложа върху себе си. Тук става въпрос за йога, овладяване на собствения ум, не просто медитация. Имал съм контакт с много хора и съм запознат добре с алтернативното лечение. В Индия успях да открия себе си за втори път. Защото разбрах, че всичко зависи от самия теб  - как ще живееш и колко години. По-важно от това да намериш вътрешната хармония, няма.
• Какво още правите, за да се съхраните?
- Разбира се, здравословно хранене. Все още прилагам редица техники, които съм научил в Индия, които наистина ми помогнаха да се съхраня поне във витално състояние.
• Използвали ли сте стандартната медицина и лекарства?
- Да, многократно. Благодарение на това лекуване до голяма степен съм стигнал и до тази възраст. Високо ценя академичната медицина. Но същевременно моето дълголетие се дължи и на активното ползване на фитотерапията и природното лечение. За съжаление, животоспасяващите антибиотици вече са оръжие, което и помага, и вреди.
• Вземате ли продукти на ЛЕЧИТЕЛ?
- Мисля, че ЛЕЧИТЕЛ представлява един международен концерн за природолечение. Продуктите му използвам от години възможно най-активно. Ежедневно вземам Ройбос и Саменто. Аз боря грипа със Саменто. Ройбосът ми е постоянен приятел.
• Нашите продукти съвместими ли са с индийската медицина?
- За радост, продуктите на ЛЕЧИТЕЛ са напълно чисти. Независимо откъде идват. Много хора, като погледнат, че продуктът идва от Финландия и Франция, Южна Африка, решават, че в тези страни природолечението е недоусъвършенствано. Напротив. Точно там  то е най-високо развито и ценено. Продуктите на ЛЕЧИТЕЛ следват съвременните тенденции. Погрешно е да се приема, че в най-развитите страни, като САЩ, природолечението е на заден план. А близостта на тези продукти с Индия е естествена.  За мен Ройбосът и Саментото дори стоят над повечето индийски билки. Индия бе моето второ образование. Там открих спокойствието и човечността у хората.  Индийците ни се чудят на нас, европейците, защо повишаваме тон, защо се караме, защо хората от Запада се нервират. Това за тях е феномен. Там аз дори в онези времена разбрах какво означава демокрация и разбирателство.
• Приятелите ви ви определят като „скитник“, „вечно търсещ пътешественик“. Защо?
- Съдбата ми е такава. Тук пак ще намеся моя кумир – баба Цана. Тя бе ясновидка. Не бих казал, че е била като Ванга, но имаше способности. Когато бях още студент, тя вече беше доста стара жена, ми каза: „Сине, ти ще пътуваш много далеч на Изток. Ще бъде по работа. Не отказвай. Върви!“. Предложиха ми да съм кореспондент на доста места. Избрах Индия. А защо ме наричат така – защото съм закърмен с внушението, че все ще пътувам. Детският ми интерес бе литературата за пътешествия, открития. Съдбата ми даде това, за което мечтаех. Това е същността ми.
• За какво мечтаете сега?
- Мечтая за това, колкото е възможно, да бъда витален в своето дълголетие. Защото дълголетен човек, ако не е жизнен, той не само е излишен за обществото, но се явява в известна степен и излишен за себе си. Съдбата бе такава, че нямам деца. Имам племенници. И племеннички, но те починаха и двете… Имам сестра и съпруга, която цял живот обичам.
• Къде ви се пътува сега? Искали ли сте някога да заминете и да не се върнете обратно?
- Макар вече да съм ходил, аз все още предпочитам скандинавските страни. Мечтая пак да тръгна натам. По мое мнение това е едно кътче от света, в което нещата все още  са най-добре. Като започнем от здравето на хората и стигнем до природосъобразен начин на живот -  хранене, спортуване, вярвания. Бих казал, че това е един малък рай на земята. Бил съм на десетки места, но там искам да се върна. Не бих живял за постоянно далече, защото всичко ми е тук.  Желая пак да видя фиордите, които често сънувам.
• Впечатляващо е колко хората от „студените“ нации си помагат един на друг. Друго е да си грък и да имаш 4 реколти в годината и съвсем друго в студа да не можеш да произведеш нищо. Това променя манталитета на нацията.
- Напълно права сте. Добре го казах­те. Суровият живот на Севера прави хората по-сплотени, по-издръжливи, дори по-човечни. И супер реалисти.
• Без какво не можете да си представите живота си?
- Не мога без да мисля и без да продължавам да пиша. Това за мен е един вид лекарство. По-скоро е спасение. Така оцелява умът. Ако това спре, не знам. Не мога да си го представя. Ще бъде тежко.
• Как ще довършите изречението: „Смисленият живот е този, в който има…“ ?
… в който има разум, има и емоции. Включително любов. Любов към всичко, което е подлежащо на любов.
• Защо станахте журналист? Заради известността, заради признанието, заради активния начин на живот или влиянието? Журналистиката професия ли е, или по-скоро призвание?
- Имах някакъв вътрешен усет. Още като ученик списвах училищен вестник.  Бях категоричен какво искам. Баща ми беше човек с 2 висши образования, майка ми - учителка. Оставиха ме свободен. Една от причините да избера журналистиката, бе свободата, която те ми дадоха и не си наложиха мнението.  Избрах я заради естественото влечение. И не сгреших.
• Като човек, видял и чул много, занимавал се с журналистика и преди, и след 1989 г., какви промени и тенденции виждате в занаята?
- Отрицателни и положителни качества в българската журналистика има както преди 1989 г., така и след. Това е естествено. Откривам скоба тук, че политическата журналистика никога не ме е вълнувала. Макар в БТА политиката да бе на първо място, аз се занимавах предимно с наука.  Запознат съм със западната журналистика по онова време и с т.нар. жълта журналистика. За жалост, в България тя придоби един съвсем отвратителен вид. Няма общо с чуждия. Тя си има своето място във всяка страна. Няколко наши издания успяват. Без  сензация журналистиката би била… „беззъба“.
• Какви бяха темите, които вълнуваха хората преди и след 1989 г.?
- Преди нещата бяха в рамки. Нямаше го това многообразие от теми, въпреки че научнопопулярната журналистика бе във върхова форма. Имахме отлични издания, но ни бе наложена и политическа „рамка“.  В социалното, икономическото и политическото дело нещата бяха „рамкирани“. Сега пък науката и образованието вече не са ни най-силните теми.
• Налагали ли са ви цензура? Спирали ли са ви публикация?
- Да. Ще ви кажа за един куриозен случай. Аз бях в Индия по време на тежко положение. Рядко им се случва, но тогава успях да се добера до информация, че Индира Ганди ще падне от власт, което за целия свят бе смятано за невъзможно. Аз се осмелих да изпратя тази информация, но тя дори не попадна в служебните бюлетини на БТА, които се получаваха само от елита, не бяха за медийно публикуване. Страхът тогава, че това е невъзможно, спря въпросната публикация. Това бе самоцензура.
• Какво се случва със свободата на словото днес?
- И преди не беше лесна задача. И сега не е. Не знам преди дали изобщо имаше. Когато видях свободата на словото в Индия, реших, че тя е прекалена дори. После разбрах, че не е. Но след промяната  у нас свободата на словото изригна като вулкан и това обърка много неща. Заля и журналисти, и читатели. По този начин се загуби истинската същност на свободата на печата. Стигна се до крайности. Започна едно ругателство, едни измишльотини, появиха се подлост и пошлост. Най-безцеремонно станахме „голи“.
• Как бихте се описали сам с 3 думи?
- Типичен представител на зодия Риби съм. В голяма степен мечтател. Пренаситен с илюзии. След толкова много пътувания вече съм улегнал. И човек, стремящ се към добро.
• Кое е най-доброто, което някой непознат е сторил за вас безкористно?
- Най-доброто е подаването на ръка в труден момент. Няколко пъти ми се е случвало. Помня една история. В пустиня в Индия  стана авария с колата по средата на нищото. Наближаваше нощ­та. Там е много опасно по тъмно. Дойдоха много бедни хора. Там ги наричат „хариджани“ т.е. „децата на Бог“, впрегнаха колата с  воловете си и ни подслониха в тяхното бедно селце. Не мога да го забравя.

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА


Брой: 52, 29 декември 2016
 
 
Продукти
 
ДИБУС (DIBUS)
 
Витатабс В12 - 1000 mcg - метилкобаламин
 
ГИНКО БИЛОБА БИО 300 mg
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД