в-к Лечител
в-к Лечител
 

КОГАТО НИЩО НЕ ТИ СЕ ИСКА

Брой: 3, 21 януари 2021 - АПАТИЯТА

Зимните дни навяват желание за по-дълго излежаване, увити в топло одеяло и вглъбени в интересна книга. Но работата не чака... Това е мързел, казват някои. Не, става дума за апатия, обясняват други. Изглежда, че това определение звучи по-благородно, а за мързела е срамно да си признаеш.

Но от медицинска гледна точка апатията е психично разстройство, което при това може да бъде признак на други заболявания, в това число шизофрения, старческо слабоумие, органично поражение на мозъка. Може би е по-добре да си изясним тези понятия и да не си приписваме несъществуващи диагнози.

Мързел или апатия?

Мързелът е черта на характера, вреден навик, а не физическо или психологическо състояние. Общото и в двата случая е липсата на мотивация. Не ти е приятно да правиш нещо, защото ти е по-приятно и по-интересно да правиш друго. Дори когато някой оставя в мивката неизмити съдове и отива да се въргаля на дивана или да се излегне във ваната, защото миенето на съдове е скучно и неприятно, става дума именно за предпочитание, а значи - за мързел.

Съвсем друг е случаят, когато изобщо не ти се иска нищо. Например, чиниите не са измити, човекът е на дивана, но и това не му доставя никакво удоволствие. Пък и миенето не изглежда скучно, просто човек няма никакви сили... Ето тук вече си струва да се замислим как можем да надвием апатията.

Умора и апатия: причини

Желанието да се поглезите в дъждовна вечер – това апатия ли е или мързел? Нито едното, нито другото. Ако организмът има нужда от отдих, удоволствия (но това не е ваш постоянен избор), значи, той просто трябва да икономиса сили. Това се случва, когато човек е уморен, при това невинаги физически. Тук нещата са ясни: мускулите болят, налице е слабост, но достатъчно е човек да полежи – и всичко се нормализира. Ако сте се преуморили по време на интелектуална работа или сте се нервирали, също е възможна умора. Наистина, тук почивката на дивана няма да помогне – по-полезна е смяната на дейността, например умерени и приятни физически натоварвания (танци), разходки на свеж въздух, любимо хоби, изискващо мускулни усилия.

През есента и напролет при авитаминоза човек се уморява по-бързо. Позволете си да си отдъхнете – и силите ще се възстановят.

Ако не си отдъхвате, умората ще се натрупва. И за възстановяване ще е нужно много повече време. Хроничният стрес обикновено е съпътстван от постоянна умора. Нейният главен „девиз” е: много неща ми се искат, но за нищо нямам сили. За разлика от апатията, при която може да се живее, както обикновено, но нищо не ти се иска. Има два спорни момента в разграничаването на апатията и умората даже за учените: синдрома на хроничната умора и емоционалното изгаряне.

Емоционално изгаряне и апатия

Специфичната психологическа умора, свързана с повишено емоционално натоварване, без каквито и да било профилактични мерки, обикновено води до емоционално изгаряне. При това апатията – отсъствие на желания, безразличие – става най-ярката проява на такава постоянна умора. Обикновено от емоционално изгаряне страдат специалистите, работещи непосредствено с хора: мениджъри, учители, лекари, психолози, социални работници. Страдат като че ли най-преданите на своята работа хора, които възлагат на своята дейност много надежди, мечтаят да помогнат не формално, а по същество, склонни са към състрадание, истински идеалисти, които не признават на себе си правото на свободно време, умора, слабост. Постепенно негативните емоции се увеличават, а ресурсите за тяхната преработка стават все по-малко. Човек започва да работи формално, с равнодушие или раздразнение към колегите и клиентите. Той става безразличен към резултатите от своя труд.

Това, разбира се, е апатия. Тук сработва един и същ защитен механизъм на психиката: ако е изгубена твърде много психична енергия, организмът започва да я икономисва и започват да преобладават процесите на затормозяване. Но какво отличава емоционалното изгаряне от апатията като отделно заболяване?

Апатията при емоционално изгаряне е насочена само към това, което е свързано с работата. А при апатия, която не е свързана с емоционално изгаряне, нараства безразличието към всичко наоколо, появяват се пасивност, бездейност, сънливост.

Апатията като следствие на астения

Апатията като следствие от преумора след тежка болест също е отдавна известна. В този случай енергията е изразходвана не за физическа работа, а за възстановяване след операция, тежки инфекциозни заболявания (пневмония, грип), интоксикация. Причините са различни, а резултатът е един – организмът трябва да натрупа сили, поради това е нужен повече отдих, отколкото обикновено. Такова състояние обикновено се нарича астеничен синдром. То включва в себе си усещане за безсилие – както физическо, така и психическо, повишена умора и изтощение, сълзливост. Астенията може да се смята и за състояние, което съпровожда много хронични заболявания, водещи до силно спадане на енергията: хипотиреоидизъм, дисбаланс на половите хормони, хипотония, захарен диабет, различни бъбречни заболявания, СПИН. Понякога дори медиците казват, че такъв пациент страда от апатия. Действително, той може да не се интересува от нищо и нищо да не иска, та нали здравето му е сериозно подкопано от болестта. Но ако трябва да бъдем още по-прецизни, това не е съвсем апатия: щом само проблемът бъде отстранен, а силите се възстановят (след отдих, прием на витамини, повишаване на имунитета), безразличието изчезва.

Синдром на хроничната умора и апатия

Апатията е едно от проявленията на синдрома на хроничната умора. Но за самия синдром мненията са много различни. Едни учени смятат, че това е просто друго наименование на астенията. Други, за да подчертаят физическата основа на заболяването, предлагат за него такива названия, като имунна дисфункция или миалгичен енцефаломиелит (възпаление на гръбначния и главния мозък, изразяващо се с мускулни болки).

Причините за заболяването засега са неизвестни. Но за разлика от астеничният синдром, синдромът на хроничната умора поразява големи групи хора едновременно. Най-разпространените хипотези включват засега неоткрит вирус, нарушение на баланса на бактериите в червата и изменение на имунитета във връзка с това или скрита хронична хранителна алергия. Умората и апатията се съпровождат от безсъние, мускулна слабост, субфебрилна температура, увеличение на лимфните възли и далака. Пък и самата умора достига до пълно изтощение, когато болните дори се мият седнали, защото им е трудно да стоят, или се хранят в леглото.

Лекарите са единодушни, че апатията тук е следствие от умората, но все пак интереса може да се събуди у пациента, а на своите приятели и близки човек може дори да се усмихва искрено.

Апатията като болест: апатична депресия

Какво се случва, когато човек боледува именно от апатия (в предишните случаи апатията е симптом, а не болест)? Той може да запазва нормална физическа форма, поради което взимайки решение да направи нещо, осъществява замисленото без особени трудности. Но при това психологически на болния толкова „не му пука” за всичко, че дори елементарната хигиена и битовите грижи престават да го интересуват. Такъв човек може да престане да си приготвя храна, да ходи на работа, може да прекарва цели дни в леглото. Него малко го интересува до какво ще доведе всичко това, какво ще се случи с него в бъдеще. И съчувствието, и гнева на околните се натъкват на неговото безразличие. И тук не става дума, разбира се, за равнодушие като особеност на характера, до неотдавна този пациент е бил емоционален и деен. Слабо изразените емоции са още една видима особеност. Нервната система на болния от апатия откликва слабо на всякакви дразнители.

Какви още признаци са характерни за болния от апатия?

Загуба на интерес към общуването. Той престава да се интересува от живота на своите роднини и приятели. Избягва компаниите, срещите с тези, които е обичал преди. Отказва се от своето хоби и любимите по-рано начини за прекарване на свободното време. Неговите реакции стават бавни и слаби, а говорът му става монотонен с еднообразна интонация. Неговата разсеяност расте скоростно, човек губи вещи, забравя поръчки, не може да изпълни привични действия. И съвсем не преживява, ако нещо е забравил или не е изпълнил обещанието си.

Страдащият от апатия има трудности с концентрацията на внимание. На него му е трудно да се съсредоточи върху каквото и да било. Той изглежда като „дремещ наяве”, „витаещ в облаците”.

Поради невнимателността и особеностите на протичащите процеси човек забравя дори това, което е искал да каже, понякога се налага предварително да си записва мислите, за да води диалог.

Ако подобно състояние продължи по-дълго от две седмици и не отмине след отдих, и ако не е свързано със соматични заболявания, необходимо е спешно да се потърси помощ от психиатър или психотерапевт.

Нерядко близките смятат, че човек е изпаднал в депресия. Търсят някакви психологически травми в неговия живот, утешават го, опитват се да подобрят настроението му. Но при апатията няма самообвинения, страдания заради усещането на собствената виновност, няма и изразена печал. За дълбока тъга човек просто няма достатъчно енергия. И все пак – близките по своему са прави, та нали пълното название на апатията е апатична депресия. Това е разновидност на депресията, но отличаваща се от класическата, нея дори я отнасят към категорията на атипичните. Човек не смята живота за ужасен, непоносим, но го обезценява, признава го за безсмислен. Той може без всякакво желание да изпълнява нужните действия, но животът без удоволствия предразполага към опити за самоубийство. Най-лошо е за тези, които приемат апатията като мързел, и започват да се претоварват с работа, общуване. Такова претоварване може да доведе до срив, когато пациентът вече няма да иска да стане от леглото.

Валентин СТОЙЧЕВ




Брой: 3, 21 януари 2021
 
 
Продукти
 
Бодифлекс® Супер Колаген
 
ЗЕЛЕН РОЙБОС (GREEN ROOIBOS)
 
Витасел – алфа-липоева киселина
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД