През 40-те години на миналия век А. Шефнер разработва метод за изкуствен синтез на неговата молекула. Около десетилетие по-късно В. Ферари открива уникалната способност на NAC да разкъсва дисулфидните връзки в мукопротеините на секретите, с което се поставя начало на разработването и изследването на нов клас препарати – т.нар. муколитици. След патентоването на NAC през 1960 година започва неговото промишлено производство, а през 1968 година се пристъпва към широкото му приложение в клиничната практика. В последващите десетилетия се натрупва огромна по обем информация за многобройните благотворни въздействия на NAC при широк кръг патологии. В резултат Световната здравна организация включва NAC в списъка на жизнено необходимите лекарства, т.е. на тези, у които е налице оптимално съотношение между ефективност, безопасност и цена.
NAC е производно на заменимата, протеиногенна, сяросъдържаща аминокиселина цистеин, към азотния атом на чиято молекула е свързана ацетилова (СН3 СО) група. При попадането му в тялото NAC бързо се трансформира в цистеин, който
участва в множество метаболитни функции:
синтеза на мастни киселини и хормони, образуването на кожа, коса и нокти и т.н. Една от най-важните функции на цистеина в човешкия организъм е участието му в протичащия в черния дроб синтез (с участието на глицина и глутаминовата киселина) на ценния ендогенен антиоксидант глутатион. Този сяросъдържащ трипептид присъства във всяка клетка на човешкото тяло. Бидейки мощен антиоксидант глутатионът участва активно в антирадикаловата защита на организма, способства за повишаването на капацитета на имунната защита, детоксикацията и туширането на симптомите, свързани с редица хронични и автоимунни заболявания. В човешкия организъм (в присъствието на витамин В6) цистеинът може да се синтезира от друга заменима аминокиселина – серин. За съжаление,
с напредването на възрастта синтезът на цистеин отслабва
и в организма постепенно настъпва недостиг на тази важна аминокиселина. А когато няма достатъчно количество цистеин за синтеза на глутатион, организмът е принуден да го изтегли от протеините, изграждащи мускулната тъкан. Източници на цистеин са редица храни: лук, чесън, броколи, брюкселско зеле, пшенични зародиши, бирена мая, яйца, риба, месо, млечни продукти и др. Тяхното често присъствие на трапезата определено способства за повишаване на съдържанието на глутатион в организма. Без съмнение NAC също активно подпомага синтеза на ценния антиоксидант. Любопитно е, че употребата на NAC повишава нивото на глутатион значително по-ефективно в сравнение приемането на чист глутатион. Причината за този парадокс се заключава във факта, че когато е приет перорално, глутатионът се разгражда твърде бързо в тънките черва, поради което серумните му нива се оказват твърде ниски.
Едно от първите приложение на NAC
е свързано с разрушаването на дисулфидните връзки в мукопротеините на слузта, което води до нейното втечняване и улесняване на отхрачването. Клиничната практика показва, че NAC е показан при т.нар. „мокра“, застойна кашлица, която е най-чест спътник на респираторни патологии като ангина, бронхит, конгестия на дихателните пътища и синузит. Той обаче е противопоказан при дразнещата „суха“ кашлица. Способността на NAC да разрежда бронхиалните секрети може да улесни тяхното елиминиране и да подобри дишането на хората, страдащи от хронични обструктивни белодробни заболявания.
Мукопротеините (муцините) са високомолекулни гликопротеини, имащи гелообразна консистенция. Продуцират се от епителните клетки на дихателните, храносмилателните и пикочно-половите пътища. Муцините са основен компонент в състава на секретите на всички слизести жлези. В човешкия организъм са известни минимум 17 гена, кодиращи синтеза на муцини. Слизестият слой защитава съответните тъкани от проникването на инфекции, обезводняване и физични и химични повреди и играе роля на своеобразна смазка на съответния тракт. Муцините се продуцират от високоспециализирани клетки на епитела или слизести жлези. Въглехидратният състав на муцините включва пет монозахарида – фукоза, галактоза, N-ацетилглюкозамин, N-ацетил-галактозамин и сиалова (N-ацетилневраминова) киселина. Протеините съставляват около 30% от масата на молекулата на гликопротеина. В тях над 50% е съдържанието на аминокиселините серин, треонин и пролин.
Съществуват изследвания, които доказват ефективността на NAC при грипни заболявания. Показано е, че дози от 200 мг на ден понижават чувствително симптомите, в резултат на което едва около 25% от заразените осъзнават, че всъщност са „прихванали“ грипния вирус.
Редица изследвания доказват, че NAC подпомага
детоксикиращото действие на черния дроб –
главната биохимична лаборатория на човешкото тяло. Той улеснява елиминирането на различни токсини, пестициди, тежки метали, лекарства и др. Подобно на алфа-липоевата киселина NAC способства за понижение на токсичността на ацеталдехида, т.е. минимизира невероятно неприятните симптоми на махмурлука – тъжното последствие от прекомерната употреба на спиртни напитки. В клетките на човешкия организъм генетично не е заложено утилизирането на етиловия алкохол – все пак нашите далечни предци не са познавали огнената напитка и не са били алкохолици. Предвид на това с разграждането на етиловия алкохол се заема специализираната биохимична лаборатория – черният дроб. За целта същият разполага с два ензима – алкохолдехидрогеназа, превръщаща етиловия алкохол в ацеталдехид, и алдехиддехидрогеназа, трансформираща същия в оцетна киселина. Последната организмът с лекота използва за добив на енергия. За съжаление, ако количеството на погълнатия етилов алкохол е прекалено голямо, в организма се натрупва значително съдържание на ацеталдехид, който организмът не смогва да превърне в безвредната оцетна киселина. Ацеталдехидът е около 30 пъти по-токсичен от самия етилов алкохол. Той насърчава производството на свободни радикали, способства за гликирането на протеините и понижение на синтеза на глутатион. Един от друг по-негативни ефекти.
В психиатрията NAC се тества като част от лечението на депресия и биполярно разстройство
Доказано е неговото влияние върху производството на невротрансмитера допамин в мозъка, предизвикващ чувство на спокойствие, удовлетворение и радост. Ето защо NAC се включва при лечението на тежки неврологични заболявания като шизофрения, Алцхаймер, епилепсия и зависимост към алкохол и наркотични вещества.
Счита се, че адекватният прием на NAC
способства за намаление на нивото на хомоцистеин в кръвта,
което понижава чувствително риска от развитието на редица патологии – сърдечно-съдови, скелетни аномалии, остеопороза и пр. Хомоцистеинът е аминокиселина, която организмът превръща в две полезни субстанции – глутатион и донор на метилни групи, наречен S-аденозил метионин. Последният участва в огромен брой синтези на жизненоважни вещества в човешкия организъм. При недостатъчно наличие на витамини от групата В (В2, В6, В9, В12), цинк и триметилглицин превръщането на хомоцистеина в тези полезни вещества сериозно се затруднява, което води до натрупване на значително количество хомоцистеин. Същият уврежда кръвоносните съдове, мозъка и дори ДНК. Нивото на хомоцистеин в организма е важен индикатор за здравето и съществуващия риск за развитие на изброените патологии.
Съществуват доказателства, че NAC проявява и силни хелатообразуващи свойства. Например той образува стабилен хелат с оловните йони и спомага за тяхното изхвърляне от организма. Т.е. NAC успешно предотвратява оловната интоксикация.
Изследванията върху физиологичните въздействия на NAC продължават с неотслабващо темпо и със сигурност в скоро време ще узнаем и за други негови полезни свойства.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
