В около 1 от 10 случая на болестта тялото започва да произвежда отличителен комплекс от антитела срещу собствените си протеини години, преди да възникнат симптоми. Тези автоантитела, изглежда, се свързват едновременно с човешки клетки и разпространени патогени, което би могло да обяснява имунните атаки срещу главния и гръбначния мозък, които са характеристика на МС.
Тази болест може да води до унищожителна загуба на двигателен контрол, въпреки че нови терапии могат да забавят прогресирането й и да запазят например способността на пациента да ходи. Учените се надяват, че откритите от тях автоантитела някой ден ще могат да бъдат засичани с прост кръвен тест, давайки на пациентите преднина при започването на лечение.
Връзка между инфекциите и автоимунните заболявания
Смята се, че автоимунните болести като МС са резултат отчасти от редки имунни реакции на разпространени инфекции.
През 2014 година неврологът от UCSF д-р Майкъл Уилсън обединил усилията си с колегата си Джо ДеРизи за разработване на по-добри инструменти за откриването на виновниците за автоимунните болести. Те разработили техника, наречена PhIP-Seq, и я оптимизирали да изследва човешката кръв за автоантитела.
PhIP-Seq открива автоантитела срещу над 10 000 човешки протеина – достатъчно за изследването на почти всяко автоимунно заболяване. През 2019 година учените я използвали успешно за откриване на рядка автоимунна болест, която, изглежда, възниква в резултат от рака на тестисите.
МС засяга повече от 900 000 души в САЩ. Нейните ранни симптоми като замаяност, спазми и умора могат да наподобяват други състояния, и диагностирането изисква внимателен анализ на изследванията на мозъка с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
Учените предположили, че тяхната система би могла да разкрие автоантителата, стоящи зад имунните атаки на МС, отваряйки нови възможности за разбиране и лечение на болестта. Те използвали проби, получени от Серумното хранилище на Министерството на отбраната на САЩ, за да търсят автоантитела в кръвта на хора с МС.
Екипът анализирал кръв от 250 пациенти с болестта, взета след диагностирането им, плюс проби, получени 5 или повече години по-рано, когато те постъпили в армията. Били изследвани и съпоставими кръвни проби от 250 здрави ветерани. Това позволило на учените да наблюдават как се развива този тип автоимунитет в хода на клиничното зараждане на болестта.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
