в-к Лечител
в-к Лечител
 

Лекарства от уличен апарат – решение на здравна криза или заплаха за здравеопазването?

Брой: 44, 31 октомври 2024 - ТЕСТОСТЕРОНЪТ
Маг.-фарм. Димитър МАРИНОВ е председател на Управителния съвет на Български фармацевтичен съюз, доктор по социална медицина и здравен мениджмънт,
Има специалности „Болнична фармация“, „Организация и икономика на дистрибуторската и аптечната практика“.

• Здравейте. Колко са аптеките в страната и има ли населени места, които да нямат и една аптека? Защо?

– В България има 3266 аптеки, от които 205 болнични аптеки (обслужват само лечебни заведения), 42 аптеки на помощник-фармацевти (в тях се не се отпускат лекарства по лекарско предписание, а само лекарства без рецепта, хранителни добавки, козметика и др.) и 3019 аптеки от открит тип. България има достатъчно на брой магистър-фармацевти, в този смисъл няма недостиг на специалисти, но сме на челно място по брой аптеки на глава от населението в Европа, т.е. имаме много аптеки, но неравномерно разпределени. В големите градове и около големите болници са много, в същото време има цели общини без никакви аптеки. До това положение се стигна с либерализирането на собствеността върху аптеките и възможността за създаване на вериги от аптеки, включително вертикално свързани със складове, и премахването на всякакви изисквания за отстояние между аптеките или брой аптеки на определено население. Понеже аптеката се издържа основно само на търговски принцип, т.е. от оборот, отстъпки и надбавки, без почти никакво финансиране и остойностяване на фармацевтичния труд, аптеки има само там, където те могат да се издържат. НЯМА ДЪРЖАВА в света, в която аптека да има във всяко населено място, не е и необходимо. Достатъчно е в рамките на определено време да имате контролиран достъп до лекарства и фармацевтични грижи. В Европа 95% от населението има такъв достъп до 30 минути. В България 97,8% от населението има, защото населението е съсредоточено в големите градове, а там са и аптеките. 

Съществува идея за използване на вендинг машини за продажба на лекарства. Подобно на кафе апаратите по улиците. Какви здравни рискове крие това?

– Вендинг автоматите не просто няма да решат проблема с достъпа до лекарствени продукти и фармацевтични грижи, а напротив, ще го задълбочат и ще породят нови проблеми. Свободният и безконтролен достъп до лекарства, дори без рецепта, е опасен. Това е мечтата на фармабизнеса – всичко произведено от поточната линия, през реклама да бъде изконсумирано безконтролно от пациента. Не знам кога и защо в България се появи разбирането, че лекарствата без рецепта трябва и могат да се употребяват по решение на пациента без консултация от медицински специалист. Да, за тях не е нужно лекарско предписание, но това не са обикновени стоки и те се отпускат под контрола на фармацевт. Отпускането на каквито и да е лекарства без контрола и консултацията от медицински специалист крие огромни рискове от неправилна употреба и маскиране на потенциално решими медицински проблеми, ненавременното идентифициране на които би довело до сериозни последици и огромни разходи за пациента и обществото в последствие. 

Има ли други държави в ЕС, където лекарствата да се купуват от вендинг машини?

– Има държави, в които лекарства без рецепта се продават от машини, но те са разположени на територията на аптеката, зареждат се и за тях отговаря фармацевтът в аптеката и дори пациентът да получи лекарство, включително в извънработно за аптеката време, на другия ден може да се получи консултация от фармацевт и лечението да бъде коригирано или прекъснато.

Продажбата от апарат само за лекарства без рецепта ли се предвижда?

– В проекта за промяна на закона нямаше яснота какво точно щеше да бъде разрешено…

Възможно ли е поставянето на подобни апарати да доведе до системна кражба на лекарства? Как ще бъдат охранявани тези машини?

– В проекта нямаше ясни гаранции нито кой ще носи отговорност за тези машини, нито как ще се гарантират условията на съхранение или сигурността им.

След като при подобна продажба не присъства отговорно лице, може ли дете да закупи и злоупотреби с медикаментозни продукти?

– На практика да.

С какво онлайн продажбата на медикаменти е по-различна от тази от апарат?

– Онлайн продажбата на лекарства без рецепта и в момента е разрешена, но само от съществуващи аптеки и дрогерии. На практика продажбата се прави от медицински специалист и е ясно кой носи отговорност за направеното, може да откаже доставка (ако се поръчат съмнително големи количества или комбинации от определени продукти).

Поставянето на апарати за лекарства – това ли е начинът държавата да се бори с липсата на аптеки в много населени места? Имате ли други идеи?

– Има много начини да се подобри достъпът на хората до лекарствени продукти и фармацевтични грижи, нека не забравяме, че тези понятия винаги вървят заедно основно по причини, свързани с безопасността и рационалната лекарствена употреба. Необходимо е въвеждането на географски и демографски критерии за откриване на аптеки, т.е. нови аптеки да се откриват там, където е необходимо. Има създадена Национална аптечна карта, която показва дали и къде има недостиг не само на денонощни аптеки, но и на аптеки, извършващи определени дейности, които нито автоматите, нито амбулантната търговия на лекарства, нито онлайн продажбите могат да извършат – това са специфични дейности по здравна каса, наркотични лекарства, приготвянето на персонализирани лекарства и много други, които могат да се извършат само от фармацевт. Както казах, в България има достатъчно фармацевти, вече има пет фармацевтични факултета, но държавата не използва възможностите им, основно защото това би попречило на някои бизнес модели и постигането на определени търговски цели. А лечението на пациентите не бива да бъде търговия. Има дейности, извършвани от аптеките, който по същество в момента са социални, т.е. аптеките ги правят на практика безплатно – денонощния режим на работа, отпускане на скъпоструващо лечение по протокол от НЗОК, отпускането на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, реимбурсирани от НЗОК, и други. Като към това добавим и факта, че надбавките за аптеките, които са строго регламентирани и контролирани, са най-ниските в Европейския съюз, се оказва, че държавата е вменила социални функции на аптеките. Необходимо е целево финансиране само за аптеки, които извършват тези функции, които се намират в неблагоприятни икономически райони и работят денонощно. Началото на такова стимулиране бе поставено в 49-ия парламент с една промяна в Закона за здравното осигуряване и едва тази година, с определяне на целеви средства в бюджета на НЗОК, вече се виждат първите резултати. За 2024 година повече от половината новооткрити аптеки са извън големите градове и областни центрове. С появата на целевото финансиране за 2024 са открити девет нови денонощни аптеки, седем от които са в областни центрове, в които преди това не е имало денонощен достъп до аптека. Открити са нови 6 аптеки в малки населени места в труднодостъпни райони.

 

„Лечител“

 



Брой: 44, 31 октомври 2024
 
 
Продукти
 
Вивания® Бюти Колаген
 
УБИГОЛД® Q10 150 mg
 
ДИЕТ ФИБРА МЮСЛИ (DIET fibra Muesli)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД