в-к Лечител
в-к Лечител
 

ГРЕШНИ ПРЕДСКАЗАНИЯ И ТРЕВОЖНИ ОЧАКВАНИЯ

Брой: 34, 26 август 2021 - ЗАЩО НЕ ОТСЛАБВАМЕ?
Коронавирусът не знае, че от мутация към мутация той трябва да става все по-дружелюбен към човека, както само преди година се надпреварваха да ни убеждават експертите. Ужасният и смъртоносен индийски щам крачи по планетата, без ни най-малко да се съобразява с нашите надежди и очаквания.
Защо вирусът не става по-слаб и поради какво в случая с COVID-19 не сработи законът за намаляващата вирулентност, открит от американския биолог Теобалд Смит?
Какво стана? Или ние нещо не сме разбрали? Или виждаме желаното за действително? Че вирусът ще „омекне” и ще ни остави на мира.

В действителност, за всичко е виновен сър Томас Остин, който веднъж през XIX в. се преместил в Австралия от Англия и донесъл със себе си в новата родина диви зайци. На зверчетата толкова им харесало да се плодят и размножават, че след няколко десетилетия запълнили целия континент. Какво ли не опитвали хората, за да намалят числеността на любвеобилната фауна, но всичко се оказвало безполезно.  И ето че през 1950 г. било решено зайците да се изтребят с помощта на вируса на миксоматозата, разбира се, само с благи намерения. Вирусът би трябвало да доведе заешката популация до хармония, за да настъпи „златен век”.

Смъртността от това заболяване била 100%. Зайците умирали като мухи, но след година-две се случило нещо невероятно – в началото смъртността от този вирус спаднала до 70%, а после и още повече, когато от два заека един оставал жив. Колкото повече зайци ставали по-устойчиви към миксоматозата, толкова по-слаб ставал и самият вирус.

Тъй като в средата на миналия век проверката на хора на истинността на тази теория е била невъзможна, наложило се да се повярва на зайците – значи, естественият подбор допринася за избора на варианти на щамовете на всеки вирус с по-малка смъртност, тъй като високовирулентният вирус не иска да умира сам, идеалът на неговия живот е да се слее в симбиоза с човешкия носител и да живее дълго и щастливо в него.

По думите на експерти, никой вирус няма желание да загива заедно със своя домакин, поради това той се старае да се приспособи към него, което става с помощ на мутации, т. е. оживява по-силният, щамът, най-лоялен към съвместно съществуване с човека, има еволюционно предимство. По този начин вирусът все повече отслабва, докато не стане обикновена сезонна простуда.

Какво представлява мутацията?

Това е грешка във възпроизводството на кода на генома, замяна на една буква с друга. Всички биологични обекти мутират. И хората също. Само че при нас всичко е много сложно, има молекули, чиято задача се състои в това, да препечатват точно наследствената информация.

Вирусът има също такива молекули, само че на тях, както се казва, не им пука, дали файлът се копира правилно или не. Сякаш неграмотна машинописка набира небрежно текст, пропускайки ту една буква, ту друга. По-голямата част от тези мутации са неутрални, т. е. никак не влияят на свойствата на вируса, някои са вредни, но за вируса, а не за нас, а някои, ако неговата оживяемост се повишава, са дори полезни.

През цялата минала година специалистите очаквали, кога окончателно ще се сбъдне теорията за австралийските зайци с коронавирусната инфекция. Но тук неочаквано се появил британският щам. За първи път той бил открит още през септември 2020 г. През ноември в 25% от новите случаи на заразяване в Лондон откривали именно него, към средата на декември – в 70%. Той заразявал много по-често децата и подрастващите, които до момента почти не се заразявали с класическия ухански вариант, въпреки че на тежестта на заболяването, по думите на експертите, почти не повлиял. Сега най-честите симптоми, от които се оплаквали пациентите, станали главоболието, хремата и дразненето в гърлото.

 „Британският щам на коронавируса се разпространява по-бързо, отколкото обикновения”- заявила Мария ван Керхов, експерт на СЗО на брифинг на 8 януари 2021 г.Измененията засягали основно шиповия протеин – именно с негова помощ вирусът вероломно прониква в човешките клетки.С „британеца” се свързва втората вълна на пандемията, безжалостно стоварила цялата си мощ върху Европа през миналата зима.

Но дошла пролетта, и „британецът” бил сменен от „индиеца”, а между тях успели да се намърдат и „южноафриканецът” и „бразилецът”, и това без да броим щамовете от местен, регионален мащаб. Всеки от щамовете притежавал своя изключителна индивидуалност и, вместо да отслабвал, ставал все по-коварен и хитър.

Новият вариант на коронавируса, открит в Индия, се оказал с 60% по-контагиозен от предишните щамове и в някои случаи водел до глухота, гангрена и ампутация на крайници в болните. Тази модификация, наречена Делта, вече се е разпространила в десетки страни по света.

Броят на ежедневно заболелите от този вариант на коронавируса в Индия през април нараснал от 75 до 340 хиляди души, при това броят на загиналите се увеличил тройно – така на 9 юни били регистрирани 6138 смъртни случаи в денонощието. Това, че гостът от Индия се появи в Европа, бе само въпрос на време.

През октомври 2020 г. в Индия в някои проби бил открит вариантът B.1.617, имащ 13 мутации, променящи неговите свойства по посока на по-висока заразност с едновременно изплъзване от специфичните антитела, друга мутация му позволявала да заобиколи някои имунни реакции на организма. Това станало резултат от изкуствения подбор (в разбирането на Чарлз Дарвин, резултат от така наречения селективен натиск, оказван на популацията на вирусите от човека), но какво именно оказало такова въздействие, сега е трудно да се каже.

Индийският вариант на SARS-CоV-2 съставил 70,4% от пробите, събрани в продължение на седмицата, завършила на 25 март, в сравнение с 16,1% три седмици по-рано. В този момент били окончателно отслабени всички мерки за епидемичен контрол над ситуацията. Здравната система на Индия не издържала...

Това, че с нашето безхаберие и пренебрежение към предупредителните сигнали можем да повторим индийския път, май не разбират само чиновниците в националните оперативни щабове за борба с коронавируса, действащи във всяка една европейска страна.

Може би, експертите и досега продължават да вярват в

закона за намаляващата вирулентност

Вероятно, те просто не са дочели как е завършила печалната история с австралийските зайци. Да, в началото те скачали по поляните. Но 60 години след като вирусът на миксоматозата се приспособил към зайците, през 2017 г. било проведено ново изследване и се изяснило, че през 1950 г., щом само зайците престанали да интересуват учените и те ги оставили на спокойствие, смъртността сред тези зверчета отново започнала да расте, тъй като вирусът мутирал. Той станал по-тежък и смъртоносен, едновременно инкубационния период на заболяването се увеличил до 10-14 дни.

Авторите на новото изследване стигнали до извода, че вместо гарантирана понижаваща се вирулентност, усилването на устойчивостта на домакините, напротив, предизвиква по-нататъшна еволюция на патогена, който измисля всевъзможни трикове, за да остане до последно неразпознаваем, да се изплъзне от имунната система на заразения организъм.

По време на първата и частично във втората пандемична вълна в света, т. е. до разгръщането на програмата за масова ваксинация и използване на плазма от оздравели, популационният подбор на варианти на SARS-CoV-2 не бил управляван от специфичните антитела на домакина, с нищо не се сдържал, вирусът се разпространявал, както си искал, защото не съществувал достатъчен брой  индивиди, преболедували и формирали специфични към вируса антитела. Но по-нататък селективни предимства (може би под влияние на масовата ваксинация) получили вариантите с такива мутации в шиповия протеин, които увеличили неговата контагиозност.

Сега на фона на

масовата ваксинация и големия брой преболедували

 от COVID-19, на преден план започват да излизат доминиращи варианти, способни да преодоляват имунитета на човека, създаден за сметка на специфичните към вируса антитела.

В това отношение коронавирусът е практически идеален. Инфекциозният процес започва 2-3 денонощия преди поява на първите симптоми на болестта. „Безсимптомността” на началния стадий на болестта (до 14 дни) е резултат от слабата активация от SARS-CoV-2 на системите на вродения имунитет. При това заболелият е мощен източник на вируса и масово заразява околните. А много безсимптомни носители продължава да заразява и след двуседмичния инкубационен период, чак до 90 дни.

Ако не бяха тези характеристики на вируса, епидемията отдавна би затихнала в резултат на наложените ограничителни мерки.

При всичко това радостно звучи, от гледна точка на вируса, че той не е твърде смъртоносен – само около 3-6%.

Какво ни очаква в бъдеще на практика сега никой не може да каже. Експертите с техните несбъдващи се прогнози, вече омръзнаха и на себе си. Коронавирусът не прилича на нито един свой събрат, съществуващ в целия период на цивилизацията. Но, съдейки по това, че зайците в Австралия все още скачат по поляните, за човечеството има надежда.

 Захари НИКОЛОВ

 



Брой: 34, 26 август 2021
 
 
Продукти
 
ТИКВЕНО СЕМЕ
 
ВИВАНИЯ таблетки с хиалуронова киселина (VIVANIA)
 
РЕЙШИ
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД