През пролетно-летните месеци в страните от европейския регион, включително и у нас, зачестяват единични случаи или малки групови заболявания, които в хуманната медицина се наричат Хеморагична треска с бъбречен синдром. През последните десетилетия са регистрирани в нашата страна над 500 случая. По-голямата част от тях са сред населението на Пазарджишка, Пловдивска, Благоевградска, Кърджалийска, Ловешка, Софийска, Хасковска и Разградска области. Заразяват се и боледуват предимно по-млади хора.
Причинителят на инфекцията е вирус (принадлежи към рода Ханта вируси), който е разпространен сред дребните диви гризачи, живеещи свободно в природата - горски и полеви мишки, плъхове и др. Заболяването при тях протича без болестни прояви, но вирусите могат да останат във вътрешните органи до края на живота им. При лабораторни изследвания се установява повишеното им присъствие в белите дробове, черния дроб мозъка и бъбреците. Болестотворните вируси се отделят от дребните гризачи в околната среда или при създадени по непредпазливост възможности заразяват съхранявани на открито хранителни продукти, които след това се консумират от хората без термична обработка. Входната врата за постъпване на вирусите в човешкия организъм са лигавиците на горните пътища на дихателната система, както и лигавиците на стомашно-чревния път и тези на конюнктивите. Инкубационният период, т.е. времето от проникването на заразата до появата на първите прояви на заболяването е обичайно в период от 4-5 до 46 дни.
С малки изключения болестта започва и се развива остро, почти внезапно с втрисане и достигане на висока телесна температура, болки в коремната област и в кръста,както и в мускулите. Общото състояние на заболелия е силно смутено, като често има повишена нервна възбуда, развива се зачервяване и оток на лицето и шията, зачервяване на конюнктивите и лигавиците на фаринкса и мекото небце и малки повърхностни кръвоизливи по тях. След около 5 до 6 дни от началото на заболяването температурата спада, понижава се и кръвното налягане. В следващите дни се развиват кръвоизливи по кожата, лигавиците от храносмилателната система, както и от носа. Наблюдават се явления, характерни за остра бъбречна недостатъчност. Освен болките в бъбречната област на преден план е рязкото намаляване на количеството на урината (олигурия) до пълно спиране на нейното отделяне (анурия). По време на този стадий от развитието на болестта може да се разгъне мозъчен или белодробен оток и значителни смущения в състоянието на нервната система, на мозъчната дейност, до изпадане в кома. В рамките на няколко дни, като начало на оздравителен процес бъбреците започват да отделят урина, която може да достигне по количество до няколко литра в денонощие. Всичките тези процеси са неизбежно свързани със значителни промени в състоянието на концентрациите на солите, микроелементите, белтъчните и другите съставки на кръвния серум и урината. Има и значими промени в кръвната картина на заболелия.
Възстановяването на болния е бавно и продължително по време - в рамките на 1 до 3 месеца. Смъртността е в границите на 1-2 до 15% и е зависимост от състоянието на организма преди инфекцията, болестотворните качества на вирусните причинители, проведеното лечение и положените медицински грижи.
Поставянето на клиничната диагноза на заболяването се подпомага и от лабораторни изследвания, включително вирусологични, които за нашата страна се извършват в Националния център по заразни и паразитни болести и във Военномедицинска академия в София.
Лечението е комплексно, но специфично противовирусно средство предстои да се доказва. Предпазването от заразата е свързано с елиминиране на контактите в трудовата и битова среда с дребните гризачи.
Проф. Димитър СТРАХИЛОВ
