Допреди няколко години, лекарите смятаха булимията и анорексията за социален проблем и ги обясняваха с лошо влияние на връстници, медийни манипулации или неправилни родителски грижи. Нови данни обаче сочат, че гените са сред най-важните фактори, определящи дали едно момиче ще развие хранително смущение.
“Гените имат съществена роля в предаването на булимия и анорексия невроза”, каза психиатърката проф.Синтия Булик. Тя смята, че околната среда и наследствеността съвместно допринасят за тези болести.
Лекарите отдавна знаят, че хранителните смущения се предават в семейството, но смятаха, че причина е атмосферата в дома. Може би недостатъчните родителски грижи или предаване на хранителните навици от майка на дъщеря допринасят за болестта.
Но след интервюиране на 2000 близнаци, проф. Булик откри доказателство за генетичния причинител. Еднояйчните близнаци имат напълно еднакви гени, а при двуяйчните само половината от гените съвпадат. Следователно, ако дадена характеристика се среща много по-често при еднояйчните, тя е наследствена. Базирайки се на изследването си, Булик установи, че булимията е 83 на сто генетично обусловена, а анорексията - 58 на сто.
Учените не са открили “ген на хранителните смущения”. Всъщност такъв ген почти със сигурност не съществува. Но притежаването на даден ген или по-скоро на група гени, до голяма степен увеличава вероятността едно момиче да развие хранително разстройство.
Разстройствата в поведението са до много по-голяма степен наследствени, отколкото диабета, казва Стивън Химън, директор на Националния институт за психично здраве в САЩ.
Но това не означава, че средата е без значение. Непочтен приятел, тежко социално положение или травмиращо преживяване има по-голяма вероятност да доведат до анорексия или булимия, отколкото семейното влияние.
