През 2005-2006 година в две френски болници са били проведени клинични и биологични проучвания на 80 пациенти с потвърдена диагноза за инфекциозната болест, известна с названието чикунгуня. Касае се за т.нар. импортни случаи на заболели френски граждани от презморските департаменти, разположени в югозападната част на индийския океан - Сейшелските острови, островите Мавриций и Реюнион. На тези острови от началото на 2005 година се развива епидемия от чикунгуня, която взема големи размери. От общо 770 хиляди население на остров Реюнион заболяват 220 хиляди, обхващайки всички възрастови групи от двата пола. В Европа отделни случаи на заболяването са описани и съобщени в Германия, Белгия, Великобритания и Норвегия, главно сред завърнали се от посочените по-горе острови туристи.
Изненадващо, обаче през 2007 година в италианската област Емилия се развива епидемичен взрив от заболяването, като общия брой на случаите достига 254 случая. Болни са регистрирани в провинция Равена и градовете Болоня и Чезена. Диагнозата е била поставена категорично при 36 човека.
Чикунгуня е инфекция, която се причинява от вируси, принадлежащи към групата на тогавирусите от род алфавируси. За първи път те са разпознати и диагностирани лабораторно през 1953 година. Заболяването се среща в Африка, Южна Азия, включително Индия и Филипините и други страни около Екватора и субтропичните региони. Начините и пътищата на предаване на вирусната инфекция се осъществява посредством кръвосмучещи комари от вида Аедес албопиктус, който е установен и при епидемичния взрив в Италия. Приема се, че е възможно заразяването и от друг вид комари, като Аедес египти, пренасящи чрез ухапване и жълта треска. Не са доказани със сигурност, но се допускат като извор на заразата диви и домашни животни, у които се развива виремия. Освен това се приема, че е възможно инфектирането да става и по въздушно-капков път.
Инкубационният период на заболяването е къс - от 1 до 7 дни. Клиничната картина се характеризира с грипоподобен синдром, като на преден план се посочват повишената телесна температура, стомашно-чревни оплаквания, гадене, повръщане, силно главоболие, както и болки в ставите и тяхното често подуване. Болки по мускулите и обща отпадналост и адинамия, както и кожни обриви са също често описвани симптоми. При деца се развиват понякога смущения от страна на нервната система. От оплакванията на заболелите най-продължителни са ставните страдания, които може да продължат до няколко седмици. От досегашните наблюдения на боледуващите от чикунгуня се прави извода, че се касае за сравнително доброкачествено заболяване, което не се свързва с развитието на тежки усложнения и смъртоносна опасност. След преболедуване остава продължителен имунитет и не се описват повторни заболявания. Няма разработена специфична антивирусна терапия и лечението е симптоматично. Лабораторната диагностика използва изследване на кръвен серум за реакция от типа на Елайза и евентуално молекулярно-генетични методи, които се използват по-рядко.
Посочените и описани случаи на заболяване от вирусната инфекция чикунгуня в европейски страни са обаче повод за обсъждане на перспективите за навлизане на някои инфекции в тях, не на последно място от гледна точка на климатичните промени към затопляне. Поради географското си разположение нашата страна има в тази насока същите проблеми, които засягат и Италия, Франция и другите средиземноморски страни. Такива инфекции, като например маларията и денгата (пренасяни от комари) са една бъдеща реална опасност. Необходима е готовност за посрещането й. Случаите на чикунгуня могат да бъдат третирани с мощните антиоксидантни и антиинфекциозни имуномодулатори, каквито са хранителните добавки Саменто и Нони.
Проф. Димитър СТРАХИЛОВ
