• Проф. Колева, популярна ли е роботизираната неврологична рехабилитация у нас?

– През последните години тя набира популярност, но все още си остава не толкова добре позната за широката публика. Можем да сме сигурни обаче, че това ще се промени и то в съвсем недалечно бъдеще, защото науката и технологиите се развиват бурно, а напредъкът в медицината е особено силно изразен. Това насочва пациентите ни към търсене на нови възможности и специалисти, които да имат компетенции в по-съвременни и ефективни методи на лечение.

В България в момента с роботи за неврологична рехабилитация разполагат пет болници, едната за рехабилитация на деца, другите четири за възрастни - две държавни и две частни.

• Как може да бъде описана накратко тази методика?

– Невророботиката е интердисциплина между невронауките, роботиката и изкуствения интелект, което означава, че в нейното създаване са ангажирани специалисти от много медицински и немедицнски области – лекари невролози и неврохирурзи, физиатри, математици, информатици, експерти по роботика

Първите данни за включването на роботи в клиничната практика датират още от 80-те години на миналия век, но техният доказан ефект и модернизация се обсъждат чак в началото на 21 век. Ефективността на невророботите в неврорехабилитацията е доказана в множество студии на различни теми, като авторите извеждат един специален акцент - това е тренирането на захвата, равновесието и походката при различни неврологични заболявания и увреди. Фокусът в тези разработки е поставен върху възможностите на неврорехабилитацията при пациенти със слединсултна хемипареза и при пациенти след травмена увреда на централната нервна система – главен и гръбначен мозък.

Установките са доста скъпи, но въпреки това интересът е голям навсякъде в Европа и по света, като България не прави изключение от тази тенденция.

• Кои са основните принципи, на които се гради роботизираната неврорехабилитация като лечебен метод?

– Те са три и стъпват върху най-важният постулат в медицината - „Primum non nocere!“ или „Преди всичко не вреди!“. Стандартните задачи на робота се дефинират като „трите D“ - от първата буква на трите английски думи - dull, dirty and dangerous – или скучни, мръсни и опасни. Това означава, че роботът извършва повтарящите се движения, важни за сензо-моторната тренировка и поддържането на тежестта на тялото на пациентите в неврорехабилитационната клинична практика.

Вече са формулирани и трите закона на невророботиката, прилагана в неврорехабилитацията. Първият от тях гласи: „Роботът, използван в неврорехабилитацията, не трябва да нанася вреда на пациента или да му позволява сам да си нанесе вреда“. Следва вторият: „Роботът трябва да се подчинява на заповедите на терапевтите, освен в случаите на противоречие на тези заповеди с първия закон“. А третият поставя финалната точка, като обяснява: „Роботът трябва да адаптира поведението си към възможностите на пациента по прозрачен начин, стига това да не е в противоречие с първия и втория закон“.

• Има ли ограничения в прилагането на невророботите?

– Да, описани са такива, и лекарите, които работим с тях, ги познаваме добре. Като например монотонност, увеличение на спастицитета и, не на последно място - икономическите бариери. Това е комплексен метод, изискващ скъпа апаратура и високоспециализиран труд.

• Могат ли да са опасни невророботите?

– Гарантирането на безопасността на пациента и необходимостта от висок коефициент полза/риск при медицинските апарати и роботите са част от изискванията на Международната организация за стандартизация. Така че всеки, който получава назначение от лекар за роботизирана неврологична рехабилитация може да бъде сигурен, че апаратурата, с която ще бъде лекуван, е безопасна, а специалистът, който работи с нея, е достатъчно квалифициран.

• Не е тайна, че България е на едно от челните места в Европа и света по смъртност от инсулт. Също така се знае, че много рядко пациентите, прекарали мозъчен инцидент, започват навреме рехабилитация. Има ли място роботизираната неврорехабилитация в такива случаи?

– Да, за съжаление България е в челната десятка на страните в света по заболеваемост, болестност и смъртност от исхемични инсулти. За още по-голямо съжаление, честотата на тези тежки мозъчни инциденти нараства значително. Например, през 2022 у нас инсулт са получили близо 42 000 души, а за 2020 случаите са били около 35 000. Над 7 000 българи всяка година умират от мозъчен инсулт.

Сега на въпроса за ранната рехабилитация на прекаралите исхемичен инсулт - близо 70% от тези пациенти се нуждаят от системна и продължителна неврорехабилитация в специализирано рехабилитационно отделение и роботизираните процедури имат място в този процес. Неврорехабилитацията трябва да започне максимално рано, още при хоспитализацията в рехабилитационно отделение (но не прекалено рано). Тя трябва да стане част от възстановяването на пациента поне в първите 6 месеца, защото през този период ефектът от нея е най-голям.

И още нещо, което хората трябва да знаят – ранната рехабилитация е важна не само за пълноценното възстановяване след инсулт, но и при всякакви други увреждания – след травми от падане, от пътен или битов инцидент. Така че най-важната препоръка е да се търси специалист, който бързо и без отлагане да прецени статуса и да назначи процедури.

• Коя е най-сериозната пречка пред по-широкото въвеждане на роботизираната неврорехабилитация у нас?

– Както казах, имаме достатъчно подготвени специалисти в тази област. Методът е включен в Националния стандарт по физикална и рехабилитационна медицина, т.е. прилагането му е изцяло регламентирано в Закона за здравето. Вероятно в недалечно бъдеще още лечебни заведения ще закупят такива установки. Това, което ограничава достъпа обаче, е липсата на реимбурсация от Здравната каса. Ние, лекарите – специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, които работим с този метод, се надяваме, че това ще се промени.

Интервюто взе
Надя ИЛИЕВА