• Здравейте, доц. Харизанов. Как се определя дали има паразити в организма?

– Паразитните заболявания, причинявани от интестинални (чревни) протозои и хелминти, са сред най-разпространените сред хората в развиващите се страни и са сред основните причини за заболяемост, а в някои случаи и смъртност. Симптомите и синдромите на чревните паразитози са твърде разнообразни и не винаги патогномонични. Някои от тях имат сравнително добре изразена и характерна клинична изява, а други се проявяват с дифузни коремни болки, с неспецифичен диариен синдром или протичат асимптомно. Асимптомното паразитоносителство е по-характерно за развитите индустриални страни, като за това влияят редица фактори като битови условия, хигиенни навици, санитация на населените места, социалният статус и здравната култура на населението. Единственият начин да се определи наличието на чревни паразити е с насочено паразитологично изследване.

• Какви са начините на заразяване с паразити?

– Жизнените цикли на паразитите определят механизмите на предаване. Основен е фекално-оралният, обаче съществуват и други начини. При някои хелминтни заболявания човек се заразява чрез проникване на паразитните ларви през кожата при контакт с вода и почва (става въпрос за заболявания, разпространени в тропиците, които нямат местно разпространение). Описани са епидемии, най-често водни, причинени от чревни протозои (Cryptosporidium spp., Cyclospora cayetanensis, Entamoeba hystolytica, Giardia intestinalis).

• Кои са най-честите паразити, от които страда населението на България?

– От чревните паразитози най-масово разпространение в страната имат ентеробиозата, гиардиазата и бластоцистозата. След 2018 г. се наблюдава значително нарастване на случаите на ентеробиоза. Докато през 2017 г. превалентността на заболяването във възрастовата група до 19 г. е 1,56%, то през 2018 г. е 2,1% през 2019 е 2,36%, през 2020 е 2,76%, 2021 е 2,5% и през 2022 е 2,45%. Ежегодно в страната се регистрират случаи на аскаридоза и трихоцефалоза, които се отнасят към групата на геохелминтозите. При тях е характерно, че за да станат яйцата им заразоспособни, трябва да преминат цикъл на развитие в околната среда. Случаите на аскаридоза и трихоцефалоза са сравнително константни като брой през последните 10 години, като средно годишно се регистрират 600-700 случая на аскаридоза и около 100 случая на трихоцефалоза.

• Има ли все пак по-специфични симптоми, за които трябва да следим?

– Нерядко симптоматика може да липсва и тези случаи се диагностират най-често при профилактични изследвания, проведени по повод посещение в детско заведение или по повод годишна заверка на здравна книжка. Както казах вече, когато има клинични прояви, те са нехарактерни и са свързани с гастроинтестинални прояви: метеоризъм, коремни болки, най често коликообразни, в някои случаи диария, промени в апетита. При някои чревни паразитози може да има прояви от страна на белия дроб в ранният стадий на заболяването (спастична кашлица). При други (ентеробиоза) е характерен силният перианален сърбеж, проявяващ се през нощта. При редица протозойни и хелминтни заболявания кожно-алергичните прояви могат да бъдат единственият признак. Т.е. липсват клинични симптоми, които само и единствено биха могли да се свържат с паразитно заболяване.

• Вярно ли е, че чревните паразити могат да доведат и до напълно неочаквани симптоми като нервност или постоянна умора, хиперактивност? Как всъщност паразит повлиява на настроението?

– Многообразни са начините и пътищата, по които паразитите могат да увредят временно или трайно (невъзвратимо) човешкия организъм. Един от важните механизми на увреждане при паразитите е нервно-рефлекторното въздействие. Нервнорефлекторните дразнения от страна на паразитите предизвиква нарушения (най-често функционални) на цялата нервна система. Тези дразнения чрез хипоталамуса стигат и до хипофизата, а от там и до цялата ендокринна система, като на първо място се нарушават функциите на щитовидната жлеза и надбъбреците. Нервнорефлекторното дразнене и свързаните с това моторни и секреторни нарушения провокира изявата на горно- и долно-диспептичен синдроми с гадене, повръщане, капризен апетит, коликообразни болки около пъпа и по хода на колона, диария с отделяне на слуз. Другите оплаквания са: главоболие, световъртеж, безсъние, повишена раздразнителност и разсеяност, редукция на телесната маса.

• Възможно ли е наличието на паразити да бъде предпоставка за образуването на кисти, онкологични заболявания?

– Единични или множествени огнищни поражения на различни тъкани и органи се причиняват от ларвните стадии на някои цестоди (Echinococcus granulosus, Taenia solium). Eхинококовите кисти се локализират най-често в черния дроб и белите дробове, но макар и много по-рядко, практически могат да засегнат всеки орган или система в човешкия организъм. Заболяването е известно като кистна ехинококоза (кучешка тения).

Цистицеркозата се причинява от ларвния стадий на Taenia solium (свинска тения). Обикновено се откриват множество цистицерки, а тяхната локализация определя клиничната симптоматика. За разлика от ехинококозата това заболяване засяга предимно централната нервна система (мозъка), но също може да засегне всеки орган и система на човешкия организъм.

На мястото на проникване или крайна локализация някои паразити предизвикват разрастване на тъканите и образуване на туморни формации. При пикочно-половата шистозомоза често се развиват папиломатозни разраствания в пикочния мехур. Clonorchis sinensis и Opistorchis felineus могат да доведат до развитие на холангиокарциноми, а някои гонгилонеми причиняват тумори в стомашната лигавица. Тези заболявания нямат местно разпространение.

• Кои хора са уязвими?

– Възприемчивостта към паразитни инвазии е всеобща. Рискови фактори са лошата лична и битова хигиена, недобра хигиена на хранене и недобра здравна осведоменост по отношение на механизмите на заразяване.

• Какво е лечението на паразитните заболявания?

– Лечение се провежда с противопаразитни лекарствени средства, като изборът на препарат, доза и схема на лечение се определят според вида на диагностирания паразит. Искам да подчертая, че лечение се назначава след консултация със специалист – паразитолог. Самолечението и/или прилагането на рекламирани в интернет „чудодейни“ средства с неясен произход не са препоръчителни.

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА