Образите на израелски деца, освободени от заложничество при Хамас, са затрогващи, но за повечето от тях освобождаването е само началото на дълъг възстановителен процес. Безброй изследвания демонстрираха, че войната, малтретирането и други травматични събития в ранна възраст значително покачват риска от влошено здраве, социални и психични проблеми в по-късен етап от живота. Сега ново проучване при мишки на изследователи от израелския Научен институт „Вайцман“ дава повод за оптимизъм. Те откриха механизми в мозъка, които се разстройват в резултат от излагането на травма в детството, и демонстрираха, че тези промени може да са обратими, ако бъдат третирани рано.
Нашият мозък притежава едно чудесно качество, наречено пластичност – способността да се променя през целия ни живот. Както би могло да се очаква, в ранна възраст, докато мозъкът все още се развива, той има максимална пластичност. Това се проявява например в способността за учене на езици, но влече след себе си и повишена чувствителност към травматични събития, които може да оставят белег, който само се задълбочава с възрастта. Много изследвания дават доказателства за последното, но твърде малко се знае за начина, по който излагането на травма в детството засяга различните видове мозъчни клетки и комуникацията между тях на зряла възраст.
Лабораторията на професор Алон Чен в Катедрата за мозъчни науки на института „Вайцман“ се фокусира върху молекулярните и поведенческите аспекти на отговора на тялото на стреса. При предишни изследвания екипът проучил как
стресът по време на бременността
засяга потомството на мишките, когато то достигне зрялост. При новото изследване учените, ръководени от д-р Арон Кос, разгледали как травмата, преживяна скоро след раждането, се отразява върху мишките в по-късна възраст. За тази цел те впрегнали всички сили на лабораторията на професор Чен: опита й в изследването на молекулярните процеси в мозъка при най-високата възможна резолюция, извършването на генно секвениране на ниво отделни клетки, възможността за използване на камери за проследяването на десетки поведенчески променливи в богата социална среда, предназначена да възпроизвежда естествените условия на живот, и способността за обработка на огромни количества данни, генерирани в тази среда, с помощта на инструменти за машинно обучение и изкуствен интелект.
Това всеобхватно поведенческо картографиране разкрило, че мишките, изложени на травматично събитие след раждането – в конкретното изследване пренебрегването им от майките – проявявали множество различни поведения, които показвали, че се поставят на дъното на социалната йерархия. „Еквивалентни поведения при хората биха могли да включват интровертност, социално безпокойство и избягваща контакти личност, за които е известно, че са характерни за посттравматичното разстройство“, казва д-р Хуан Пабло Лопес, бивш постдокторант в съвместната лаборатория на Чен във „Вайцман“ и Института „Макс Планк“ по психиатрия в Мюнхен, а сега ръководител на изследователска група в Катедрата по невронаука на Каролинския институт в Стокхолм.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Превод от английски
Калина КАМЕНОВА
