Слезът (Malva) е двугодишно, по-рядко едногодишно или многогодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Слезови (Malvaceae). Той е широко разпространено лекарствено растение, което често се среща из затревените площи, край пътищата, нивите и в дворищата. Разпространен е из цялата страна – от морското равнище до 1400 м надморска височина. Включва около 30 вида, като най-разпространени са обикновеният (Malva sylvestris) и едролистният (Malva grandifolia, Malva vulgaris) слез. Дребнолистният слез има малки, кръгли и назъбени листа и по-дребни, розово-виолетови цветове. Любопитно е, че той се среща изключително само в непосредствена близост до населявана от човека земя. Дори в момента тя да не е такава, то някога със сигурност е била. Цветовете на едролистния слез са едри, с диаметър около 4-5 см, оцветени в различни нюанси – розово-лилаво, червено-лилаво или ярко лилаво.
Цъфтежът на слеза продължава от юли до септември. Семената, които имат дисковидна форма с диаметър около 5-6 мм, първоначално са зелено оцветени. При узряването им постепенно изсъхват и придобиват кафяв цвят. Плодът е съставен от около 15-20 „секции“ – семена, които при пълното им изсъхване се разпадат. Плодовете на слеза съзряват твърде неравномерно – от края на лятото до настъпването на замръзите.
Всички части на растението са ядливи,
но известна е негова разновидност (Malva verticillata var.Crispa), която още в Античността се е използвала като полезна и питателна храна. Съществуват редица доказателства за това, че в качеството му на лекарствено растение и храна слезът е бил култивиран както от древните гърци, така и от римляните. Целебните му свойства са били добре известни на древногръцкия лечител Хипократ, както и на древноримския лекар и философ Гален. Съществуват сведения, че с лечебна цел слезът е използван в Древна Гърция още през VII-VIII век пр.н.е. Според специалистите фитотерапевти слезът се отнася към едни от най-старите полезни растения, използвани в Европа.
С лечебна цел се употребяват също всички части на растението – листата (Folium Malvae), цветовете (Flos Malvae) и стръковете (Herba Malvae). Листата се берат в сухо време, по време на цъфтеж. Цветовете се берат заедно с чашката и дръжка до 1 см. Стръковете се събират по време на цъфтежа. Листата и цветовете на слеза са доказано и ефективно средство при лечение на колит, запек, както и като ефикасен седатив.
В слеза са идентифицирани
редица биологично активни субстанции:
въглехидрати, антоцианови гликозиди, слузни вещества, танини, фитостероли, флавоноиди, каротеноиди (бета-каротин), есенциални мастни киселини, фенолкарбонови киселини (ферулова киселина), кумарини (скополетин), етерични масла, фибри, витамини (A, B1, B2 и C), минерали и др. Между въглхидратите преобладават захарозата, фруктозата, глюкозата, инулинът (полимер на фруктозата) и октозанът. Особено ценна съставка е гликозидът малвин, който влиза в състава на редица съвременни ефикасни сиропи срещу кашлица.
Важна съставна част между биологично активните вещества на слеза е феруловата (хидрокисицинаминовата) киселина, която е мощен антиоксидант. Известна е като
„еликсир на младостта“
поради способността й да инактивира свободните радикали, които са основна причина за стареенето на човешкия организъм и един от значимите фактори за развитието на множество паталогии – сърдечно-съдови, ракови и нервнодегенеративни. Съществена подробност е фактът, че тя действа самостоятелно, но и потенцира и усилва действието на важните витамини антиоксиданти С и Е. Едно от особено ценните свойства на феруловата киселина е способността й да стимулира синтезата на важния протеин колаген, влизащ в състава на кожата, хрущялите и костите. Това нейно свойство предопределя широкото й приложение в козметиката – за изглаждане на бръчки, повишаване на еластичността на кожата, предотвратяване на хиперперпигментацията, защита от UV-лъчите и т.н. Наред с това феруловата киселина проявява противовъзпалително, антиалергично, антиагрегативно, антиканцерогенно, антитоксично, хепатопротекторно, кардиопротекторно, антивирусно и антибактериално действие.
Скополетинът, който е производно на кумарина,
е друго ценно вещество, което се съдържа в слеза. Доказано е, че скополетинът има силно изразен адаптогенен ефект – способства за понижаване на високото и повишаване на ниското артериално налягане. Освен че оказва благотворен ефект върху кръвообращението, той проявява и силно антихистаминно, противовъзпалително, антиастматично, антибактериално и редица други целебни въздействия върху организма. Известно е също така, че скополетинът подпомага функцията на епифизата и допринася за нормализиране на нивата на важния невротрансмитер и хормон серотонин, както и на хормона мелатонин. Съществува информация и за психофармакологичното действие на скополетина – намаляване на чувството на безспокойство, депресията и главоболие.
В състава на етеричните масла присъстват редица терпеноиди (монотерпеноиди, дитерпеноиди, норсесквитерпеноиди), за които има информация, че влияят върху синтеза на ензимите, хормоните, холестерола и някои витамини в човешкия организъм. Действието на тези вещества все още е недостатъчно изучено. Съдържанието на бета-каротин в листата е около 12 мг/100 г, а на витамин С – 120 мг/100 г (133% от дневната потребност).
Цветовете на слеза съдържат значителни количества от антоциановите гликозиди мaлвин, мaлвидин-З-глюĸoзид и дeлфинидин-3-глюĸoзид, каротеноиди (бета-каротин), танинови вещества, етерични масла, витамин С, минерални вещества и т.н. Семената съдържат значителни количества (до 18%) тлъсто масло, както и редките малвова, стеркулова и дихидростеркулова киселини. Съществува информация, че дихидростеркуловата киселина способства за разграждане на мастните отлагания в организма, както и за разрушаването на холестеролните плаки в артериите. По такъв начин тя понижава чувствително вероятността от развитието на атеросклероза и сърдечно-съдови патологии и спомага за поддържане на стройна и елегантна фигура.
Благотворните свойства на слеза могат да се оползотворят както под формата на инфузия, така и при консумиране на сурови млади листа и зелени плодове. При ангина и суха кашлица 20 г суха билка се заливат с 300 мл вряща вода. След един час настойване инфузията се прецежда и 100 г от нея се изпиват през два часа. При упорит бронхит с гъсти секрети 30 г сухи цветове се заливат в термос с литър вряща вода. След около 6 часа топлата, прецедена инфузия се изпива на пет приема. При грип и бронхит ефикасно действа сироп, който се получава, като чаша свежи цветове на слеза се залеят с 500 мл вряща вода. След половин час сместа се прецежда и към получения екстракт се добавя килограм захар и щипка лимонена киселина. Полученият сироп се съхранява ва тъмно и прохладно място. Пие се по една супена лъжица три пъти дневно.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
