На медийно събитие на тема „Бъбрекът страда тихо“ по повод Световния ден на бъбреците на фокус бе хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ), което засяга над 850 млн. души в света и около 700 хил. българи. В Европа пациентите са приблизително 100 млн., а други 300 млн. са изложени на риск от развитие на ХБЗ.
2/3 от случаите на болестта са причинени от диабет и високо кръвно налягане.
На събитието бяха представени данни от проучване на Economist Impact, според което всеки десети възрастен в Европа страда от болестта. Прогнозата е, че ХБЗ ще нараства поради две причини – застаряващото население и нарастващо разпространение на рискови фактори като диабет, сърдечно-съдови заболявания и затлъстяване. ХБЗ е едно от най-скъпоструващите заболявания за европейската здравна система, за което разходите годишно възлизат на около 140 млрд. евро. Една от основните причини за късното откриване на ХБЗ е свързана с ниска информираност и липса на обучение за ХБЗ в обществото, дори и сред пациентите от рисковите групи и сред общопрактикуващите лекари.
Проф. Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология (БДН) и началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение към УМБАЛ „Александровска“ припомни, че ХБЗ е състояние, свързано с постепенна загуба на бъбречната функция. То води до увреждане на бъбреците и до намаляване на способността им да филтрират отпадните продукти от кръвта. Нелекувано, бъбречното заболяване може да доведе до развитие на бъбречна недостатъчност. Терминът бъбречна недостатъчност означава, че бъбреците са загубили по-голямата част от способността си да функционират – останала е по-малко от 15% от нормалната бъбречна функция. Проф. Паскалев добави, че бъбречната недостатъчност изисква диализа или бъбречна трансплантация за поддържане на живота. Ранното откриване и лечение могат да предотвратят влошаването на ХБЗ.
Проф. Паскалев поясни, че диабетът и високото кръвно налягане са най-честите причини за развитие на ХБЗ. Затова е наложително хората, страдащи от подобни състояния, както и тези със сърдечно-съдови заболявания или затлъстяване, редовно да проследяват бъбречната си функция. Необходимо е да правят кръвен тест за серумен креатинин и уринен тест за наличие на албумин в урината.
Бел. ред. Още по темата четете на фолиото в този брой!
Людмила ПАВЛОВА
