Брой: 40, 6 октомври 2022 - АРТРИТЪТ

Може да го чувствате като гилотина, надвиснала над шията ви, но наближаващият краен срок, който ви стресира в работата, би могъл в действителност да е полезен за мозъка ви според ново изследване на Института за младежко развитие при Университета на Джорджия в САЩ.

То установи, че ниските до умерени нива на стрес може да помагат на хората да придобият устойчивост и да ограничават риска от психични разстройства от рода на депресия и антисоциални поведения. Те може да ни подготвят да се справим с бъдещи стресови ситуации.

„Ако се намирате в среда, където имате известно ниво на стрес, може да развиете механизми за справяне, които ще ви позволят да станете по-ефикасни и ефективни работници, и да се организирате по начин, който ще ви помогне да постигате добри резултати“, казва Асаф Ошри, водещ автор на изследването и доцент от Колежа по семейни и потребителски науки на университета.

Стресът, който идва от учене за изпит, подготвяне за важна среща или усилена работа за сключване на сделка, би могъл да води до личностно израстване. Отхвърлянето от страна на издател например може да накара един автор да преразгледа стила си. А уволнението би могло да ви подтикне да преосмислите качествата си и да решите дали да останете в същата сфера или да се преориентирате към нещо ново.

Но линията между правилното и прекомерното количество стрес е тънка.

„Това е като да продължавате да правите нещо тежко и да получите малко мазоли по кожата – обяснява Ошри. – Вие принуждавате кожата си да се адаптира към натиска, който оказвате върху нея. Но ако прекалите, ще я нараните.“

Добрият стрес като ваксина срещу ефекта от бъдещи неблагоприятни събития. Изследването се базирало на данни от Проекта за човешкия конектом, финансиран от Националните институти по здравеопазване в САЩ, чиято цел е да предложи насоки за това, как функционира човешкият мозък. Екипът анализирал информация за над 1200 души в ранна зряла възраст, които докладвали за субективно възприеманите си нива на стрес, използвайки въпросник, стандартно прилаган при изследвания за измерването на това, за колко неконтролируем и стресиращ хората намират живота си.

Участниците отговорили на въпроси за това, колко често имат определени мисли или усещания, като например „колко често през последния месец сте били разстроени заради нещо, което се е случило неочаквано?“ и „колко често през последния месец сте откривали, че не можете да се справите с всичко, което е трябвало да направите?“.