Има нещо смущаващо в крилатия израз „здрав дух – в здраво тяло”. Защо именно такава причинно-следствена връзка? Вътрешната логика и собственият опит подсказват, че именно душевното равновесие трябва да определя физическото състояние на човека. Всъщност душата е стопанин в дома! Силният духом човек ще преживява стоически всяка болест, гордо гледайки я в лицето, стараейки се да контролира своите мисли и емоции... И често именно положителната настройка и противопоставянето на унинието изправят човек на крака. Освен това съществува цяла наука, посветена на изучаването на въздействието на психологическите фактори върху възникването и протичането на соматичните заболявания – „психосоматика”. При по-нататъшно задълбочаване в тази тема се изяснява, че толкова популярният цитат наистина е откъснат от контекста. В оригиналния текст неговият автор Ювенал пише за това, че „трябва да се молим умът да бъде здрав в здраво тяло”.
Осигуряването на хората със „здрав дух” в света не е особено добре уредено. Някои психиатри твърдят, че напълно душевно здрави хора въобще не съществуват: във всеки от нас има някаква патология. Възможно е това твърдение да е твърде категорично и субективно, та нали всичко зависи от това какво приемаме за норма. И все пак дошло е време да внесем „душевното здраве” в „Червената книга”.
За психиката на човека е все по-сложно да противостои на външни фактори. Те я „деформират” и травмират. Раната зараства, а белегът остава. На съвременния човек му е чуждо да се вглежда в себе си. Ние живеем, грижейки се за обвивката, а не за съдържанието. Налага се ранената душа да се лекува „на сляпо”, чрез опипване, а това е дълга и търпелива работа, за която хората просто нямат време. Много по-просто е да се глътне чудотворното хапче и да се продължи ежедневното „бягане в кръг”. Болшинството от нас поддържат и здравето на тялото по същия начин. Ключовата дума днес – това е „скорост”. И лекарствените препарати най-добре се вписват в нашия житейски график, помагайки ни да пестим време. Днес не кучето, а фармацевтът е най-добрият приятел на човека.
Франция например отдавна вече е сред световните лидери по потребление на лекарства. Всеки французин средно си купува по 47 опаковки таблетки ежегодно. Тази цифра кара човек да се замисли както за здравето на нацията, така и за обосноваността на това търсене на лекарства. Изследователи на този „феномен” отбелязват, че
„епицентърът” на проблема е най-правилно да се търси в лекарските кабинети:
много медици, изписвайки рецепти за един или друг препарат, завишават дозата, препоръчвана от производителите, или въобще предлагат прекомерно количество лекарствени средства. Освен това разпространено е мнението, че за някои френски пациенти е доста странно да излязат от кабинета на лекаря без рецепта, те сами настояват за медикаментозно лечение и докторите просто нямат избор...
Без съмнение пациенти манипулатори има. Но тук става дума за определени фобии и такива ситуации по-скоро са изключение. В болшинството случаи пациентът е глина в ръцете на лекаря. Но за съжаление не всички „скулптори” на нашето здраве са надарени с талант, добросъвестност и любов към изкуството. Отсъствието на дарба води до плачевни резултати: статистиката говори, че във Франция 10% от пациентите постъпват в болница вследствие на нещастни случаи, свързани с неправилна употреба на лекарствени препарати. Съгласно допитване, проведено неотдавна в парижката болница „Жорж Помпиду”, болните на възраст над 80 години употребяват 10 различни лекарствени средства дневно, при това никакви обективни показания за такова интензивно лечение при тях не съществуват.
Пациентите, без да знаят това, си играят с огъня:
коктейлът дори от пет препарата – това е кутия на Пандора и е съвършено невъзможно да се предвиди реакцията на организма към такова фармацевтично „пиршество”.
Неотдавнашно изследване, публикувано от професорите Бернар Дебре и Филип Евен, прави дисекция на пазара на лекарствени препарати. В съответствие с публикуваните данни 50% от лекарствата, които се продават в аптеките, са абсолютно безполезни, от тях 25% са потенциално опасни и 5% въздействат негативно на здравето на човека.
Трябва да се отбележи, че тази информация предизвикала много критики в медицинското съсловие. Но няма дим без огън. Отдавна вече медицината не е професия и още повече призвание, а бизнес. При такова положение здравите клиенти (в тази система ние ставаме именно клиенти, които си поръчват една или друга медицинска услуга) не са изгодни на никого. Както обичат да се шегуват медиците, здравият пациент – това е лошо прегледан пациент.
Винаги може да се намери някаква болест,
а ако не се получи, може да се измисли нова. За това не толкова отдавна заявил доктор Савиер Букрис. С подобно „творчество” активно се занимават фармацевтичните компании, което им позволява доста бързо да завладяват нови сегменти от пазара. Основен елемент на манипулацията в тази ситуация стават толкова характерните за съвременното общество страхове и мнителност. По принцип това е „старата школа”. Подобни инструменти за управление векове наред се използват от всеки: от родителите до политиците. Страхът е универсално средство, като йода например.
Всички ние сме марионетки в ловките и опитни ръце на фармацевтите. Гигантите във фармацевтичната индустрия пускат на пазара своеобразни „футуристични” лекарства, които, както се твърди, не позволяват да се развива в нас едно или друго заболяване. Съвременният свят е много нестабилен, човек вече не може да предвижда и още повече да гарантира своето бъдеще с няколко крачки напред. Единственото, което се намира в негова власт, както му се струва, това е той самият, неговото тяло, неговото здраве. Настъпва до известна степен нарцистична зацикленост върху себе си, което е добре дошло за производителите на лекарства. Така в нашия рацион се появява синя таблетка, за да не получим варикозно разширение на вените, червена – за да не ни тревожи кръвното налягане, жълта – за да не се повишава захарта в кръвта, и т.н. Изпиваш шепа лекарства и животът става прекрасен. И така отново се връщаме към мисълта за това, че нашата сила е в нашето съзнание. Докато ние не слушаме себе си и не се доверяваме на себе си, докато душата ни боли, докато ние не сме способни да се отнасяме критично към информацията, с която ни тъпчат фармацевтите и техните съдружници лекарите, ще продължим да бъдем лесна плячка за акулите на фармацевтичния бизнес.
