Брой: 6, 12 февруари 2015 - Зима и болести

• Д-р Ригов, какво е клиничен диетолог?
– По принцип диетолозите в България са малко, а клиничните диетолози, работещи в болница, се броят на пръсти. Нашата работа е свързана преди всичко с организация на храненето на пациентите, които са хоспитализирани в лечебното заведение. Имайки предвид, че “Александровска” е многопрофилна болница, с над 30 клиники, диетологът тук се среща и съветва както на място в клиничното звено, така и в кабинета, пациенти с различни заболявания. В тази връзка работата на диетолога е много разнообразна. За 29 години трудов стаж на това място съм научил много.
• Защо е необходима консултацията с лекар при започването на диета?
– Консултацията с лекар и с диетолог – в частност, е напълно необходима, защото, когато един човек започне по някаква причина да прилага “общоприети” диети, които се предават от уста на уста, в интернет или медиите, трябва да знае едно – за случващото се с вашето тяло, например наддаване на килограми или чувство на дискомфорт, по принцип има някаква обективна причина, която трябва да се изясни преди започването на диета. Това може да го направи само лекар чрез назначаване на съответните изследвания, лабораторни тестове, даващи информация за състоянието. Едва тогава може да се предприеме необходимото в избора на подходящ режим на хранене. Разбира се, като диетолог съм на принципа, че храненето трябва да бъде такова, че да отговаря на индивидуалните особености и проблеми на пациента. Отново подчертавам – невинаги е нужен диетолог, може и лекар – джипи, ендокринолог, който да прецени състоянието. А вече диетологът ще подбере индивидуално неговото хранене.
• С какво са опасни модерните диети, към които човек посяга без консултация и необходимите познания?
– Първото нещо, което трябва да се каже – няма универсална диета. Дори невинаги това, което ние, диетолозите, даваме, може да бъде универсално. Отново подчертавам, че индивидуалният подход е най-важният.
Всяка една от известните диети може да бъде опасна. Започвам от най-първите, които излязоха за наднормено тегло и затлъстяване – диетата на Аткинсън. След това се появи разделното хранене, популяризира се диетата на Пиер Дюкан, която е един вид диета Аткинсън, но с някои модификации. В момента има много други видове хранителни режими – гладуване, използване само на плодови сокове, фрешове в ежедневното хранене, прилагането на кленов сироп, 90-дневната диета. Всеки един от тези режими се е доказал по някакъв начин. Негови последователи са се почувствали добре, решили са някакъв проблем или са редуцирали теглото си. Това означава, че те все пак действат. Но в същото време има случаи, когато вследствие на такива типове режими настъпва влошаване – например хемодиализа или изключително нарушен липиден статус след спазването на хиперпротеинова диета. Може да се очакват проблеми с бъбреците, черния дроб, образуване на конкременти в жлъчния мехур и бъбреците и др. Често усложнение е развитие на подагра. В периода на спазване на драстични режими може да се достигне до сериозни нарушения на хранителното поведение. Знаете колко често срещана е анорексията и булимията при подрастващите. Вярно, не се случват при всеки, има хора, при които се отчитат положителни резултати, но не са малко и случаите на усложнения.
Храненето е ежедневен акт. За да има човек добро тегло и здраве, за да се чувства комфортно, да бъде жизнен, трябва да има оптимално хранене – не за два-три месеца или година, а за дълъг период от време, т.е. завинаги. Това е най-добрият начин на живот. В тази връзка бих казал, че една консултация с подходящ специалист по хранене би била добър вариант.
• Кое хранене е оптимално?
– Храненето винаги трябва да бъде балансирано и отговарящо на индивидуалните потребности и особености – възраст, физическо натоварване, двигателна активност, здравословно състояние. По принцип аз залагам на балансираното хранене. Важно е ефектът да се постигне с хранене, а не с гладуване – диета, която ще включва всички необходими и важни хранителни вещества за възрастта на човека. За подрастващите изключително ценни са белтъчините, калций, желязо. Това важи за бременните и кърмещите жени. За хора в активна възраст – умерено трябва да консумират мазнини и лесноусвоими въглехидрати, които биха влошили теглото и телесните мазнини.
Другото, което е много важно – храната трябва да спомага и да създаде на тялото условие да се саморегулира и самоуправлява. По природа нашият организъм има тази функция, но ако направим нужното. На първо място, трябва да има алкализиращо хранене, което ще поддържа добро алкално-киселинно равновесие. Средата в тялото трябва да бъде леко алкална, а това може да стане с приемането на алкализиращи храни. Повечето съвременни храни, в това число и junk food, са подкисиляващи. С тях тялото не може да се справи, неговите буфери изчезват и като последствие се появяват здравните проблеми.
Алкализиращи храни са всички плодове и зеленчуци, консумирани в сурово състояние. Киселинно образуващите храни са тестените продукти, месо, пиле, риба. Като вземем предвид, че тестените храни влошават теглото, още повече се увеличава тяхната вреда. Захарта също е във вредната група. Бобът е алкализираща храна, лещата е подкисиляваща. Зеленият боб е алкализараща и много добра храна. Киселото мляко е алкализараща храна, въпреки че е кисело. Лимонът също е кисел, но е алкализиращ, както и всички цитруси. Трябва да се поддържа добър алкално-киселинен превес. Когато се консумира месо, пиле, риба, т.е. подкисиляващи храни, винаги трябва да се балансират и да се гарнират със зеленчуци – сурови или леко обработени. Фрешовете са силно алкализараща храна, особено зеленчуковите, смутитата – също. Те трябва да присъстват ежедневно в нашето хранене.
Аз препоръчвам следната формула: на 100 г подкисиляваща храна трябва да има поне 300-400 г алкализараща храна – това е най-доброто съотношение. Ако хапнем на ден 100-200 г месо, пиле, млечни продукти, което е напълно нормално за един човек на средна възраст, трябва да добавим до 1 кг зеленчуци и плодове. При спазване на това съотношение здравните проблеми ще бъдат на по-заден план.
Вторият въпрос е спазване на хранене, което ще подпомогне нашата чернодробна функция. Това е лабораторията на организма, затова трябва да работи оптимално, а ние да я благоприятстваме. Храната може да е най-хубавата и най-скъпата, но тя замърсява нашето тяло. След обработката й в организма остават отпадни продукти, които трябва да изхвърлим. Затова е нужно да имаме хранене, което ще подпомогне работата на черния дроб. И второто – трябва да има достатъчно пиене на течности, които ще помогнат отпадъците метаболитно да бъдат изхвърлени. Приемането на вода, фрешове, чайове е много важен момент в нашето ежедневие.
• Има ли забранени и позволени храни?
– Няма такива храни. Това е много погрешна не само представа, а погрешна постановка. Да, една храна може да бъде за вас добра, за друг – лоша. Затова казвам баланс и умереност във всичко.
• Смятате ли, че ако не се консумира месо, може да се набавят ценните вещества в него от други храни?
– Да, може. По принцип месото, рибата, пилешкото са взаимозаменяеми. Ако човек не консумира нито една от тези храни, той може да компенсира т.нар. незаменими киселини от млякото, млечните продукти и яйцата. Остава проблемът с желязото и витамин В12. Този витамин се образува в дебелото черво, който също може да се набави от други храни, например ядки. Желязото е по-големият проблем при всички подрастващи и бременни. Тогава включваме повече зелени зеленчуци – спанак, зеле, краставици, зелен фасул, магданоз, копър и ядки – те ни дават нужното желязо. По време на пости, ако се консумират само бобови растения, картофи, ориз, хляб, тогава може да се получи дефицит.
• Какво мислите за “борбата” между маргарина и кравето масло – кое е по-доброто?
– Категорично кравето масло е по-добрият вариант. Има хора обаче, които не могат да го консумират, защото имат нарушена липидна обмяна или алергия към белтък. Тогава, разбира се, алтернатива остава маргаринът, но в умерени количества. При него проблемът са хидрогенизираните мазнини. Опасно е с какви електроди се е постигнало това и дали са се образували т.нар. трансизомери, които имат неблагоприятно влияние върху тялото – мастната обмяна, холестерола, сърцето, съдовете. Те са отговорни и за възникването на онкозаболяванията. Последните години фирмите се научиха да правят по-добър маргарин, с по-малко трансмазнини. Но по принцип една растителна мазнина да я наситиш, за да стане в твърдо състояние и да може да се ползва като маргарин, аз не бих я предпочел. Маргаринът в моето хранене и на тези, на които препоръчвам диета, съм го изключил като цяло.
• Може ли да се набавят необходимите ценни вещества не само от храната, а с помощта на хранителни добавки?
– Всяко нещо има своето място. Невинаги може да се набави необходимото количество минерали и витамини само с храната, защото се касае за сезонност. Хубавото е, че сега имаме добавки, които съчетават няколко вида витамини с микроелементи, полиненаситени мастни киселини, антиоксиданти. Те са много ценни и са важно допълнение към храната.
• Лечение на злокачествено заболяване с хранене – за или против?
– Аз се занимавам с този проблем. Като профилактика, ползата е безспорна.
При пациентите с установен проблем храненето може да е част от комплексната терапия и да съдейства за постигане на по-добър резултат. А това се постига с алкализиращо хранене, с хранене, подпомагащо хемопоезата и имунната реактивност. С пълно изключване на захар, глутен, ограничаване продуктите на кравето мляко, червено месо и др. Вярвам в тези неща и ги практикувам, но при всяко заболяване има специфичен подход.
Ако туморът е глиобластом, подходът е един, ако не е в мозъка, а в друга част на тялото – подходът е различен. Зависи и от индивидуалното състояние на пациента – каква е симптоматиката, здравето на стомашно-чревния тракт. Затова храненето трябва да се води от екип от няколко специалиста.
Всеки ден имам такива пациенти. Много често при мен ги пращат лекари от други специалности. Ако се върнем на глиобластома – тумор, който расте много бързо въпреки химио- и лъчетерапията, това, което ние в момента имаме като постижение, е задържане на растежа година-две. Ако даденият пациент спазва добър хранителен режим, може да се наблюдава дори регресия на туморите. Щом наруши режима за по-дълго време, образуванието веднага започва да расте. Имаме онагледени изследвания с ядрено-магнитен резонанс.
Имаме добри резултати при метаболитни проблеми, сърдечносъдови страдания, особено при високо кръвно налягане, при хиперлипидемии. В момента няма заболяване, при което храненето да е без роля.
Храненето не е панацея, то може да бъде фактор. Независимо какво е заболяването, храненето е фон и условие за подобряване на състоянието. Човекът, който ще прилага диетата, трябва да бъде убеден в това нещо, защото се изисква малко повече постоянство и воля, изработване на ново хранително поведение, което е свързано с промяна в хранителните навици, и, разбира се, известни ограничения.