Проф. д-р Стефан Станчев:
Гръбначната хирургия е изключително сложна дисциплина
Проф. д-р Стефан Станчев, д.м., е началник на Клиниката по ортопедия, травматология и спинална хирургия на УМБАЛ “Св. Анна”. Работи в болницата с кратки прекъсвания от
1988 г. Специализирал е гръбначна хирургия във Франция, Швейцария, Сърбия. Членува в редица български и международни организации. Председател е на Българската асоциация на спиналните хирурзи (БАСХ). Член-кореспондент на Френската асоциация по гръбначна хирургия. Има два патента, касаещи спиналните интервенции, както и защитен дисертационен труд на тема „Хирургично лечение на лумбалните спондилолистези”.
• Проф. Станчев, как успяхте през годините да запазите добрата слава и ниво на Клиниката по ортопедия, травматология и спинална хирургия?
- Нашата клиника има изключително стари традиции. Създадена е през
1982 г. от проф. Янаки Холевич. В годините тук са практикували изявени имена като проф. Владимиров, проф. Джеров, проф. Кожухаров, доц. Георги Каймакчиев (човекът, който е поставил основите на съвременната гръбначна хирургия у нас), доц. Мирчо Мирчев и други. Работим в областта на ортопедията, вродените заболявания, гръбначните аномалии, а от началото на този век започнахме да се занимаваме много активно и с травматология. Практиката и лечението на травматично болните се извършва по най-съвременните тенденции и научни насоки. Гръбначна хирургия практикуваме активно от 1995 година. Спазени са традициите от нашите стари учители, но са обогатени и разширени с най-съвременните тенденции в областта на травмите на опорно-двигателния апарат. Имаме удоволствието и възможностите да разполагаме с една от най-добрите техники в страната. Специфичното на медицинската апаратура, с която се осъществяват операциите, са новите технически възможности за извършване на манипулациите – остиосинтези, рентгеново асистирани намествания, кръвни репозиции на съответните счупвания на крайниците. Невромониторингът на гръбначния стълб дава възможност да се намали максимално рискът от усложнения по време на операцията.
•
Вашите професионални интереси и работа са насочени предимно към гръбначна хирургия. Какво включва това понятие?
- Лично моите научни интереси са широки и са свързани с биомеханиката на гръбначния стълб, с нейното възстановяване при заболяванията, със заболяванията на коленните и тазобедрените стави и т.н. Това са абсолютно всички деформитети – вродени, придобити и травматични състояния на гръбначния стълб, с изключение на шийния сегмент. Тук се лекуват травми на гръбначния стълб със или без увреждания на невралните структури в изключително бърз порядък. В скоро време пациентите ще имат възможността, благодарение на съвместните усилия на ръководството на болницата и на правителството, такива болни да бъдат превозвани по най-бързия начин чрез въздушен транспорт, за да се обслужат в много краткото време при тежки травми, и по този начин да им се даде много по-голям шанс за възстановяване и живот.
Лекуваме абсолютно цялата дегенеративна патология на гръбначния стълб, т.е. възрастовите изкривявания, дископатиите, изкривявания на гръбначния стълб при деца (сколиози, кифози), приплъзвания на прешленни спондилолистези, тумори. Работи се на най-високо ниво, с най-модерна техника и инструментариум. Изпълнението е еднакво с това, което би могло да се получи в Париж, Берлин, Ню Йорк... Мога да кажа категорично, че клиниката разполага с добре обучени специалисти и на високо ниво по отношение на гръбначната хирургия. Това е сложна дисциплина. Обучението на такива специалисти е много дълго. То изисква изключително много труд, четене и работа, а на първо място добри учители.
От няколко месеца клиниката е разделена на няколко отделения, които са по-тясно специализирани. Тенденцията е да се оформят звена в областта на ортопедията, гръбначна, или спинална хирургия, артроскопската хирургия, травматологията, хирургия на ръката. Смисълът на тази дейност е постигане на тясна специализация и повишаване професионалното ниво на екипите. За съжаление, “специалист по всичко” все още е на дневен ред в нашата страна. Навсякъде по света има тясно профилиране, което дава възможност на колегите от съответните екипи да навлязат в дебрите и в най-големите тънкости на съответната специалност и да лекуват на много високо ниво.
Съвременната гръбначна хирургия у нас започна през 90-те години на миналия век. Свързана е със съвместна работа между мен и неврохирурзите в лицето на проф. Къркиселян, проф. Бусарски, проф. Романски, доц. Каракостов, проф. Калевски и др. В момента сме на сравнително добро ниво по отношение на миниинвазивната гръбначна хирургия, но тя е с относително малък периметър на приложение. По отношение на откритата гръбначна хирургия бих могъл да кажа, че в тази зона изоставаме, техническото оборудване изисква скъпо струваща високотехнологична апаратура, която в голяма степен намалява рисковете от хирургичното лечение.
•
В ежедневната си работа с какви случаи се сблъсквате най-често?
- Обемът на работа в клиниката е от малките деца с вродени деформитети на крайници, тазобедрени стави и на гръбначен стълб до възрастни пациенти. Тук сме оперирали и 100-годишни хора. Стараем се да направим всичко в името на болния, за да може по най-добрия начин да спасим неговия живот и да го върнем към нормалния му ежедневен ритъм.
По принцип пациентите не идват при доктора заради нещо си, а защото имат болка. Болният е ограничен в извършването на някои обикновени дейности. В много от болниците се приема за чудесно свършена работа, когато операцията изглежда добре на рентгенова снимка. Да, но пациентът се оплаква от продължаващата болка и не е доволен от качеството си на живот. Нашият принцип е друг – направи абсолютно всичко по правилата, но най-важното е болният да няма болка и да се чувства комфортно в ежедневието си.
•
Може ли да се говори за профилактика във Вашата дисциплина?
- По няколко пъти в годината екип от лекари в клиниката осъществяваме профилактика в училищата за наличие на гръбначни изкривявания, заболявания на долните крайници и други проблеми в областта на ортопедията. Профилактираме и възрастни пациенти с много съпътстващи заболявания, които са били обект на лечение на ендокринолози, ревматолози, кардиолози. Предстои да организираме профилактични прегледи, като няколко пъти годишно ще има възможност тези, които желаят, да дойдат и да бъдат прегледани. За целта е необходимо да носят талон
№ 3 или направление за рентгенографии. Всички пациенти са добре дошли, и млади, и по-малко млади...
Насочили сме се предимно към училищата, защото гръбначните изкривявания при учениците са реален проблем. Говорил съм с неправителствени организации, които се занимават с всички тези неща, дори бяхме стигнали до въпроса колко трябва да тежи една ученическа чанта. Понякога тя тежи до 15 килограма, а в такива случаи разпределението на тежестта дали ще е тип раница, или ще се дърпа, 15 кг за едно дете са огромни. Обсъждаха се разни варианти за разрешаване на проблема, но нещата стигнаха до ниво добри пожелания.
•
Рехабилитацията след една ортопедична или гръбначна операция. Хората често си мислят, че с хирургичната намеса всичко приключва...
- Всяка една операция в областта на ортопедията, травматологията, гръбначната хирургия, както и при тези, при които се слагат импланти, се изисква рехабилитация. В другите държави, които са напред в това отношение, лечението започва преди операцията, като от едната страна е пациентът, а от другата - неговият лекар и кинезитерапевт/физиотерапевт, продължава по време на операцията и във времето – дълги години след хирургичната намеса. Тук става дума за формиране на т.нар. мускулен корсет при гръбначните заболявания, или нормална мускулатура на човешкото тяло. Мускулите са тези, които ни крепят прави и ни движат. Надявам се, че един ден здравеопазването в България ще достигне съответните нива, каквито са на Запад – кратък престой в болницата, след което терапията продължава в центрове за долечение.
Интервюто взе
Ели ВЕРГИЛОВА