Доколко оправдани са от гледна точка на физиологията препоръките на привържениците на здравословния начин на живот периодично рязко да се ограничава количеството на употребяваните калории?
По този въпрос съществуват много научни изследвания. В тях обаче има една особеност. Повечето от данните са получени, казано на научен език, при опити с животински модели, а не с хора. Това лесно може да се обясни: животните са лишени от право на възражение и в контролирания експеримент ще ядат точно толкова, колкото им позволят жестоките експериментатори. Човекът пък винаги има право да напусне експеримента и да се отправи директно към най-близкия ресторант или към собствения си хладилник, лишавайки търсачите на научна истина от шанса да довършат своето дело до края. Какво пък, ще трябва да се задоволим с тези данни, които учените са успели да акумулират до днес.
До сравнително неотдавна голяма част от изследванията се провеждали с цел да се установи връзка между
здравето и продължителността на живота,
от една страна, и количеството редовно приемани калории от друга. Получените резултати били впечатляващи: различни видове лабораторни животни демонстрирали 50-процентово удължаване на живота при намаляване на калоричността на храната 2 пъти.
За съжаление, този резултат се оказал невъзможен за възпроизвеждане в експерименти с примати. Продължило 23 години изследване на макаци показало, че аналогично намаляване на приеманите калории водело до отсрочване на заболяванията, свързани със старостта, но въобще не се отразявало на продължителността на живота. На основата на тези данни може да се предположи, че и при човека продължителността на живота зависи от различни фактори, сред които количеството калории не е най-важният фактор, отстъпвайки например на генетиката.
Трябва да отбележим обаче, че става дума именно за намаляване на енергийната съставляваща на употребяваните продукти, а не за гладуване. Междувременно периодичното гладуване – в режим 24, 36, 48 часа в седмицата, или в съответствие с друг времеви модел – задейства в организма други биохимични процеси, до каквито намаляването на калориите не може да доведе.
Гладуването започва 10-12 часа след последното хранене, когато организмът вече е използвал цялата достъпна глюкоза в кръвотока и за да получи необходимата енергия, започва да преобразува в нея запасите от глюкоген в черния дроб и мускулната тъкан. Ако гладуването продължи, организмът преминава към освобождаване на енергия от запасите с мастна тъкан. Странични продукти от разпадането на мастните киселини са кетоновите тела, които се използват от мозъка в качеството на „гориво” (в нормално състояние мозъкът използва глюкоза).
При гладуване падат нивата на такива хормони като фактора на растежа
(IGF-1) и инсулина, високите показатели на които повишават риска от ракови заболявания.
Уолтър Лонго, директор на института за дълголетие при Университета в Южна Калифорния, открил, че 48-часовият глад забавял растежа на 5 от 8 типа рак при мишките, като с всяко следващо гладуване ефектът нараствал. Както твърди Лонго, на раковите клетки то действа по-силно, отколкото на обикновените, а съчетанието на периодите на гладуване
с традиционни видове противоракови терапии дава двоен ефект.
Изследователката Мишел Харви от Манчестърския университет във Великобритания дълго и упорито работи над темата за лечебния глад като средство за предотвратяване рака на гърдата. Известно е, че инсулиновата резистентност и наднорменото тегло са два фактора, които повишават шанса от развитие на това неприятно заболяване.
Харви провела изследване на две групи жени със семейна история на рак на млечната жлеза. Едната група в течение на 6 месеца спазвала диета, която предполагала намаляване калоричността на храната с 25% от нивото на тяхното обичайно хранене. Втората 5 дни в седмицата се хранела с продукти, съдържащи предимно белтъчини и мазнини, свеждайки до минимум въглехидратите, след което 2 дни живеела в режим на „разтоварване”, приемайки минимум калории. След 6 месеца двете групи демонстрирали понижаване на инсулиновата резистентност и обема на мастната тъкан, при това във втората група то се оказало по-голямо.
В статия, посветена на диетологичните стратегии в борбата срещу рака на гърдата Мишел Харви и нейният колега - професор Тони Хауел, споделили, че немалка част от жените отпадат в процеса на експеримента и поради това напълно ясните отговори, получени за гризачите, не са толкова категорични и окончателни за хората. Но според изследователите наличните данни говорят за това, че съветът към жените да орежат калориите, приемани ежедневно, и да прилагат ежеседмично „разтоварване”, е напълно разумен и ще им помогне да намалят риска от рак.
Има изследвания, демонстриращи полезното влияние на лечебния глад по отношение намаляването на риска от диабет и заболявания на коронарните съдове на сърцето. Бенджамин Хорн, изследовател от Института за сърдечни болести в Мъри, щата Юта, открил, че ежемесечното 24-часово гладуване (изпитваните пиели само вода) понижава нивото на инсулина и другите маркери за метаболизма на глюкозата. Наблюденията и измерването на показателите се провеждали от 1994 до 2002 г., резултатът – намаляване на риска от заболявания на коронарните съдове и диабет.
Аналогичен резултат получила и Криста Варади от Университета в Илинойс, но в друг режим. Нейните изпитвани редували дни на обичайно хранене с разтоварващи, в които жените изяждали обяд от 500 калории, мъжете – от 600. Варади измервала нивото на вредния холестерол в кръвта на участниците, т.е. липопротеините с ниска плътност и артериалното налягане. И едните, и другите показатели се подобрили, при това резултатите не зависели от това, дали доброволците ограничавали съдържанието на мазнини в храната в обичайните дни, или консумирали толкова, колкото искали.
...
Влади ДЕЛЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
