Глаукомата е известна на човечеството още от древността. Според историческите хроники, Омир ослепял от глаукома. В продължение на век и половина глаукомата била изучавана не само като болест, но и като научен проблем. Но дори и днес нашите знания за това заболяване са все още несъвършени. От позицията на различни изследователи в разни времена понятието „глаукома” се трактувало по различен начин. В края на XIX в. я определяли като общо разстройство на подхранването на очите, което се характеризира с постоянно повишаване на вътреочното налягане. В средата на ХХ в. глаукома наричали заболяването, чийто главен признак се явява повишаването на вътреочното налягане. В края на миналия век за глаукомата започнали да говорят като за многофакторно заболяване, което наред с повишеното вътреочно налягане има други характерни признаци. Днес много специалисти смятат, че глаукомата всъщност представлява голяма група заболявания, характеризиращи се с постоянно или периодично повишаване на вътреочното налягане.
По-нататък настъпило съществено изменение във възгледите за самото понятие глаукома. Известният американски професор Р. Уейнреб смятал, че заболяването започва с аксонална дисфункция, когато загубата на 20-30% от аксоните води до развитие на зрителни нарушения. През 2008 г. Европейското дружество по глаукома дало следното определение: „Глаукомата е прогресираща хронична оптическа невропатия с характерни изменения на зрителния нерв и нарушение на зрителните функции.” Година по-късно американски учени започнали да разглеждат глаукомата като заболяване на зрителния нерв и ретиналните нервни клетки, а на повишеното вътреочно налягане отредили ролята на рисков фактор, водещ до разстройство на зрителните функции. И накрая, А. Хейджъл смята, че „...вътреочното налягане е мит, в който са се „заблудили” офталмолозите”. Но натрупаната клинична база убедително свидетелства, че повишеното вътреочно налягане е важен етиопатогенен фактор за възникване на зрителни нарушения.
Въпреки че и днес медиците не могат да кажат какво се явява първопричина за болестта, вече е ясно, че
има генетична предразположеност
към нея и тя се предава главно по майчина линия. Известно е също, че с възрастта броят на болните се увеличава: глаукома се среща при 15% от хората над 75 години. Знае се, че редица други болести могат да бъдат рисков фактор за нейното развитие: диабет, хипертония, сърдечносъдови заболявания, нарушения в обмяната на веществата... Сами по себе си те не предизвикват първична възрастова глаукома, но служат като неблагоприятен фон и в съчетание с генетична предразположеност увеличават вероятността от нейната поява.
Интересно е, че в представителите на черната раса глаукома възниква по-често, отколкото при белите хора. И това не е свързано с влиянието на слънцето, както може да се предположи, а с пигментацията на ириса. При японците глаукома се развива често без изразено повишение на вътреочното налягане. В монголоидите по-често се среща закритоъгълна форма на глаукома, в европейците, особено в скандинавците – откритоъгълна. Това е свързано с анатомичните особености на окото, тъй като в представителите на различните раси строежът на окото се различава.
Бедата идва незабележимо. Повишаването на вътреочното налягане обикновено започва към 50-60 г. Но коварството на болестта е в това, че в началото тя се развива безсимптомно. Човек може години наред да не изпитва никакво безпокойство. Понякога може да изглежда, че си започнал да виждаш по-лошо на тъмно. Но нали с възрастта във всички хора остротата на зрението се снижава. Понякога изглежда, че погледът е замъглен. Мнозина обвиняват за това компютъра или телевизора. И човек разбира истинските причини за тези явления след години на боледуване, когато болестта е отишла твърде далеч.
Тогава се изяснява, че през всичките тези години налягането вътре в очите е било повишено, че някакви участъци от нерва вече са загинали и полезрението се е стеснило. А тъй като стесняването върви от носа (т.е. за дясното око отляво, за лявото – отдясно) и настъпва постепенно, нашият мозък успява да се нагоди и това стеснение се забелязва съвсем не веднага.
Единствената възможност да се открие болестта в ранен стадий е офталмологичният преглед. И такива прегледи трябва да се правят от всички хора, навършили 50 години. Но кой у нас ходи на очен (и не само!) лекар, когато няма оплаквания? Никой.
Още една неприятна особеност на тази болест е, че
„изяденото” от нея зрение вече не може да се възстанови
Единственото, което може да се направи, е да се задържи болестта в този стадий, в който е била открита.
Днес са описани множество фактори, водещи до увреждане на зрителния нерв и нарушаване на зрителните функции. От най-значимите следва да се отбележи повишението на вътреочното налягане, което в определени стадии води до механично увреждане на аксоните в ганглиозните клетки на очната ретина и зрителния нерв. От другите фактори, играещи важна роля в повреждането на зрителните функции при глаукома, следва да се отбележат съдовите нарушения, които водят до снижаване на перфузионното налягане, чиито показатели корелират с вътреочното налягане.
Независимо от това, че днес глукомата се разглежда като хронична оптическа невропатия, а повишаването на вътреочното налягане – само като рисков фактор за нейното развитие, единствената доказана стратегия за лечение на глаукомата все пак се явява снижаването на вътреочното налягане до нивото на индивидуалната норма. Всички пациенти с глаукома трябва да се лекуват с
медикаментозна хипотензивна терапия,
което е оправдано от медицинска и психологическа гледна точка. Такава медикаментозна терапия може да се провежда продължително при условие на наличие на достъпен и ефективен препарат, осигуряване на висококвалифицирано наблюдение, а така също достатъчна привързаност на болния към провежданото лечение. Болните с втори стадий на глаукома не трябва да се подлагат дълго на медикаментозна терапия, тя трябва да се ограничи само в рамките на времето, нужно за медико-психологическа подготовка на пациента за хирургическа операция.
...
Влади ДЕЛЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
