18 март – Световен ден на мозъка
До неотдавна официалната медицина смяташе, че мозъкът на възрастния човек не е способен да се обновява. Учените приемали, че той е като машина и не може нито да се променя, нито да се възстановява – само... да се счупи. Но как тогава да се обяснят многобройните случаи на т.нар. „чудотворни изцеления”, които в наши дни вече трудно могат да се причислят към митовете, тъй като фактите са твърде очевидни? Както се казва, ако болният иска да живее – медицината е безсилна...
Последни изследвания в областта на мозъка показали колко малко знаем за себе си и колко оскъдно използваме своите възможности.
В наша власт е да „препрограмираме” нашия „персонален компютър между ушите” и посредством това да изменяме и възстановяваме своето физическо тяло. Какво е нужно за целта? Същото, което винаги е необходимо за постигане на успех във всяка област. Търпение. Упорит труд. И главното – вяра.
В светлината на последните научни открития дори на заклетите скептици ще им бъде трудно да пренебрегнат очевидния факт: човек е способен да се променя – не само на психологическо, но и на физическо равнище. И, както би казал барон Мюнхаузен: мислещият човек е просто длъжен да го направи!
А на тези, чиято вяра няма нужда от доказателства, ще им бъде интересно да научат как става това „технически” – та нали ако чудото се отърси от характерната тайнственост, на негово място се раждат нови тайни и нови въпроси, например: ако допуснем такава аналогия, че нашият мозък е компютър, а тялото – фабрика, то каква част от нашето „Аз” се явява оператор? И от какво зависи неговата „квалификация”? Възможно ли е, дори само теоретично, да ни израсне нов орган? По какъв начин протича влиянието на нашето съзнание на външната среда, когато мисълта или намерението се материализират извън пределите на физическото ни тяло? И колко скоро изследователската техника ще бъде способна да проследява не само възникването на нови неврони, но и връзката между нашия „персонален компютър” и „системния администратор”?
Последни изследвания показват, че най-малко изученият човешки орган притежава
удивителна способност за пренастройване и възстановяване
В един септемврийски ден на 1995 г. Хауърд Рокет, преуспяващ 48-годишен предприемач, играел футбол в предградие на Торонто. Той искал да ритне топката, но се подхлъзнал, паднал и ударил главата си. Минута по-късно, идвайки на себе си, почувствал главоболие, което ставало все по-силно. След това пред очите му се появили тъмни петна. Той се стараел да не обръща внимание на това, надявайки се, че с времето всичко ще мине. Но три седмици по-късно, когато Хауърд бил сам в дома си, изведнъж почувствал, че ръцете и краката не го слушат. Рязка болка пронизала главата му, пред очите му притъмняло. Той едва се добрал до телефона, набрал номера на спешна помощ и изгубил съзнание.
Хауърд Рокет получил инсулт: образувалият се тромб запушил съд, по който кръвта постъпва в мозъчния ствол. Повечето хора в подобни случаи умират, но той бил спасен от лекарите, които успели навреме да вкарат тромболитичен препарат. Но прогнозата за бъдещето била мрачна: медиците казали, че левите му ръка и крак ще останат парализирани. Техните мускули били наред, но участъците в мозъка, които по-рано ги управлявали, били сериозни увредени. А това означавало само едно – живот в инвалидна количка.
Но Рокет не се примирил с присъдата на лекарите и започнал усилено да се занимава с лечебна физкултура. Той смятал, че ако ден след ден разработва крака си, то с времето мозъкът „ще намери възможност” да възстанови контрола над мускулите. Научавайки се да стои изправен, той започнал да завързва крака си към педала на велотренажора и да тренира. Първия път успял да се задържи само 30 секунди, но продължавал заниманията.
12 години по-късно, след хиляди часове упорити занимания, Рокет вече можел да танцува. Лекарите били поразени. „Това е просто удивително – заявил неврокардиологът Робърт Вилински, който спасил живота на Рокет. – Той е пример за подражание.”
Както се изяснило, Рокет се оказал прав: главният мозък действително може да се „пренастрои” по такъв начин, че да компенсира функциите на излезлите от строя области. До съвсем неотдавна повечето практикуващи лекари смятали тази идея за утопична. Те били сигурни, че мозъкът не може нито да се променя, нито да расте – може само да аварира. Но за последните няколко десетилетия такива методи за сканиране на главния мозък, като позитронно-емисионната томография и функционалната магнитно-резонансна томография позволили на учените да наблюдават този орган в действие. Сега те се убедили, че традиционната представа за мозъка е била погрешна.
Ако някаква част от главния мозък се повреди, особено в областта на неговата кора (тънкия горен слой на мозъка, отговарящ за обработката на постъпващата информация и регулацията на движенията), други негови части могат с времето да се нагърбят с нейната функция. Но това изисква търпелива работа в продължение на години. Въпреки това учените вече говорят за пластичността на нервните структури, за това, че интензивните умствени и физически упражнения могат да променят мозъка на структурно ниво. „Когато човек мисли, в мозъка настъпва обновление на неговата „апаратна част”, заявил психиатърът Норман Дойдж от Торонто.
А тези физически изменения влекат след себе си функционални промени. В своята книга „Мозъкът, който сам се променя” Дойдж писал:
„Познавах учен, благодарение на който хора, слепи по рождение, започваха да виждат; друг помагаше на глухи да върнат изгубения си слух. Срещал съм хора, в които рязко се увеличи показателят за умствено развитие, макар преди да ги бяха смятали за неспособни за обучение; видях доказателство за това, че 80-годишни хора могат да подобрят своята памет до равнището на 55-годишни. Видях как хора караха своя мозък да работи по нов начин и се излекуваха от болести, смятани за нелечими.”
Тези изменения настъпвали благодарение на многократни умствени упражнения. С други думи,
мислите могат да влияят върху мозъка
...
Стоян НИКОЛОВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
