Даниела ГОРЧЕВА
Тази година се навършва четвърт век от рухването на комунистическия режим и възстановената свобода в България. Комунизмът – една утопия, бе само наметката върху империалистическите стремежи на Съветска Русия, възползвала се от Втората световна война, за да завладее и окупира за близо половин век страните от Източна и Централна Европа.
Две събития – в Амстердам на 9 октомври и в Брюксел на 13 октомври – отбелязаха началото на дните, в които българите, където и да са по света, се събират, за да си припомнят уроците от близкото минало и да отбележат радостта от възвърнатата свобода в България.
В предишния брой на в. „Лечител“, където бе публикувано интервю с Васко Кръпката, разказахме за посветената на България вечер в Централната библиотека на Амстердам. Театърът на словото в най-голямата холандска библиотека събра над 250 българи и холандци под мотото „Да прекрачиш границата – 25 години българска пролет“.
Това събитие беше естествено продължение на предишното – по случай 20-годишнината от събарянето на Берлинската стена, когато на 10 ноември 2009 година в същата, препълнена с българи и холандци, театрална зала се чуха гласовете на холандския държавник и бивш еврокомисар Фриц Болкестейн, на българския публицист, поет и общественик Едвин Сугарев в дискусия за европейското бъдеще на България. Темата на тогавашната вечер бе „Утре започва от днес“ по заглавието на прочутия хит на „Диана експрес“. Пак тогава бе прожектиран документалният филм на Иглика Трифонова „Лето господне 1990“, а вечерта, която започна с концерт на живеещата в Холандия българска пианистка Ани Аврамова, завърши с рок и блус концерт на трубадура на свободата Васко Кръпката.
Докато в началото на септември обмислях програмата за тазгодишното събитие, за което вече бяхме решили, че този път ще поканим не само Васко Кръпката, но и цялата рок и блус група Подуене блус бенд, която също празнува своя 25-годишен юбилей, си спомних, че през онзи ноемврийски ден на 2009 година в Амстердам пристигна цял автобус с българи от Брюксел. А защо, помислих си, този път, вместо българите от Белгия да идват в Холандия, не отидем ние в Брюксел? Това беше и поводът да предложа на българския евродепутат Андрей Ковачев да осъществим това събитие и в Европейския парламент.
Андрей Ковачев откликна сърцато и решихме предложената от мен дискусия на тема „Комунизмът и несломеният човешки дух“ да бъде част от неговата инициатива „Изстраданата европейска мечта на България“ – инициатива с поредица от посветени на антикомунистическата съпротива в България събития, започнала още в предишния Европарламент от него и чудесния му екип от млади сътрудници.
Днес знаем много малко за победите на човешкия дух в най-мрачните места на тоталитарното господство – затворите и концлагерите. Тези победи на човешкия дух са били известни и са давали морална сила само на останалите лагеристи и затворници.
Но стойността на това “само” може да бъде оценена единствено от крачещия с непосилен товар под автоматите на милиционерската охрана, гладен, окъсан и лишен от миналото си, бъдещето си и близките си човек.
По моя идея г-н Ковачев покани бившия народен представител от СДС Дянко Марков, за да разкаже на младите европейци за неподозираната сила на човешкия дух в години на изпитания.
Дянко Марков участва като летец-бомбардировач в заключителната фаза на войната срещу нацистка Германия и е награден с Орден за храброст през 1945 година.
През 1948 година, след инсцениран сталинистки процес, е хвърлен в затвора по скалъпени обвинения и е преминал през ада на комунистическите затвори и лагери, оставайки демократ и човеколюбец. Заради таланта му на оратор, способността му да убеждава със силата на искреното си слово, заради ерудицията му и смелостта му да отстоява историческата истина, той е ценен от млади и стари.
Когато предложих на Андрей Ковачев да поканим Дянко Марков в Брюксел, той се разтревожи дали това пътуване няма да е твърде тежко за един 92-годишен човек. Уверих г-н Ковачев, че много скоро ще се убеди лично, че Дянко Марков е запазил не само младежкия си дух, но и младежката си осанка.
Искреното и прочувствено слово на Дянко Марков в Европейския парламент изправи два пъти на крака цялата аудитория от млади и стари, българи и чужденци. (Словото на Дянко Марков публикуваме отделно.) Изстраданите думи на 92-годишния демократ за превъзходството на доброто над насилието, разказът му за сляпото момче и за силата на човешкия дух развълнуваха до сълзи присъстващите.
Разказвайки за сляпото овчарче, което е имало куража да превежда през строго охраняваните граници на тогавашна България по известни само на него пътеки бегълците от комунистическия терор, дарявайки им със слепите си очи светлината на свободния свят и самӝ на свой ред хвърлено в комунистическия затвор, Дянко Марков спомена за моралното превъзходство на човека пред насилието и завърши с думите:
„Този пример ви нося от моето Отечество, вземете го в сърцата си, завещайте го на идващите подир вас и бъдете благословени!“
Вечерта завърши с десетки възторжени и развълнувани млади хора, които искаха да стиснат ръката на Дянко Марков и да се снимат с него. И аз съм сигурна, че те никога няма да забравят посланието му: че има оръжие, по-силно от лъжата, и това е истината. И че само добрият човек може да бъде щастлив, дори в най-тежките мигове от своя живот. Защото злото е винаги нещастно.
Комунизмът си отива, както се пее в известната песен на Васко Кръпката и Подуене блус бенд, с чийто концерт завърши събитието. И „няма връщане назад“.
Благодарим ти, Дянко – за ерудицията, за човечността, за куража да свидетелстваш за историческата истина и да отстояваш справедливостта.
