в-к Лечител
в-к Лечител
 

Време на пориви и покруси

Брой: 45, 6 ноември 2014 - ПНЕВМОНИЯТА
Проф. Димитър Ненов (1931 - 2014) е доктор на химическите науки, асоцииран член на Института по физикохимия при БАН. Член е на Националния координационен съвет на СДС от 1992 г. до 1997 г. и на Националния клуб за демокрация. Работи активно в експертните съвети на СДС. Тези дни излезе от печат книгата на проф. Димитър Ненов „Пориви и покруси - създаването на СДС и борбата за демокрация 1989-1992 г.” (издателство „Рива“). В книгата са разгледани подробно събитията, състояли се през първите години след 10 ноември 1989 г. Разсекретените неотдавна документи на Президентството и на Народното събрание за първи път осветяват документално задкулисието на прехода. Картината допълват непознати до днес документи от архива на СДС, от архивите на партийни централи, от частни архиви, както и от записки на автора, участвал в много от събитията. Съществена информация съдържат интервютата на известни политици и участници в събитията, дадени специално на автора. Използвани са данни от много публикувани и непубликувани мемоари, дневници и интервюта. На фона на спонтанно избликналата масова реакция срещу комунистическия режим изпъква безотговорното поведение на някои политически дейци, на политически партии, които с партизанщина и междуособици постепенно унищожават доверието на избирателите. Очертана е драматичната политическа съдба на малцината искрени борци за промяна.
Представяме ви откъс от книгата.

Панич и Елцин в София
На фона на тази сложна политическа обстановка в последните дни на юли се случиха още някои важни събития.
Намираха се хора, които развиваха пред Желев съображения за огромната изгода за държавата от експорта на производството на нашите оръжейни заводи(1) и, изглежда, под тяхно влияние се бе стигнало до заминаването на президентския съветник Здравко Попов и един от съветниците на премиера за комунистическата Северна Корея, за да преговарят за продажба на оръжие. Очевидно при новата политическа ориентация на България това бе недопустимо. Филип Димитров уволни своя съветник веднага след като разбра за това пътуване и настоя Желев да уволни неговия. Желев по някакви свои съображения, изглежда, много държеше на съветника си, но все пак, макар и с голямо закъснение, му се наложи да се освободи от него.(2) Този епизод показва, че още тогава Желев трябва да е бил наясно с твърдата позиция на премиера, че България в никакъв случай няма да си позволява да нарушава международните си ангажименти и да продава оръжие на държави, спрямо които е обявено ембарго. По-късно ще си припомним отново тази история.
Същественото събитие обаче е поканата от страна на Желев към Борис Елцин да посети България. За пресата Желев бе заявил: „Бих желал да подпишем документи, които да улесняват търговските връзки между двете страни, защото ние сме в една парадоксална ситуация сега... българските складове са задръстени от стоки, а в бившия Съветски съюз хората изпитват голяма нужда от тази продукция“(3). Това предполага разговори с правителството, но Филип Димитров не бил уведомен предварително за тази покана. Всъщност не се знае дали не е имало предварителен анонс от руска страна, но във всеки случай това посещение отговаря напълно на намеренията на самия Елцин, който планира една Балканска обиколка. От страна на Русия, независимо от режима, бил той царско самодържавие, комунистически тоталитаризъм или перестройка с опит за демократизация, имперският апетит към Балканите си остава постоянен. И реформаторът Елцин не прави изключение в това отношение. Той очевидно желае да заяви с присъствието си своя геополитически интерес и да се намеси в решаването на обърканите балкански проблеми – редица нови държави в резултат на разпадането на Югославия, война в Босна и Херцеговина и прозападно правителство в България. В случая топлите му отношения с президента Желев са удобна стартова позиция.
Но начело на правителството има премиер, комуто тези намерения не се харесват. И Давид се изправя срещу Голиат.
Русия беше проблем, казва(4) Филип Димитров, спомняйки си събитията около това посещение, ...аз просто не желая Елцин да решава проблемите на Балканите“.
Сръбският президент Милошевич бе в международна изолация. Президентът на остатъчна Югославия – федерацията между Сърбия и Черна гора – Добрица Косич, беше предложил на американския мултимилионер от сръбски произход Милан Панич да заеме поста премиер на Федерацията. Милошевич се бе съгласил с това предложение с надеждата, че чрез него Федерацията ще пробие блокадата.
Панич е бивш партизанин от отрядите на Тито, който след 1944 година следва химия в Белград и същевременно е национален състезател по колоездене. Той използвал участието си в едно международно състезание през 1955 година, за да емигрира първоначално в Германия, където продължил образованието си в Хайделберг, и след това се преселил окончателно в Съединените щати. Успял да създаде фирмата ICN Pharmaceuticals и да стане един от най-богатите американци.
В емиграция Панич постепенно се превърнал в убеден антикомунист. Поемайки поста на премиер на новосъздадената Съюзна република Югославия на 14 юли 1992 г., той се ръководи от искреното желание да въдвори мир в страната. Въпреки че е без всякакъв опит в политиката, неговото управление ще се запомни със спирането на хиперинфлацията, признаването на независимостта на отделилите се от Югославия нови държави, като се противопостави успешно на политиката на Милошевич и по този начин предотврати намесата на силите на НАТО.
Отчитайки заявените намерения на встъпилия преди по-малко от две седмици начело на правителството в Белград Панич, Филип Димитров бе влязъл в контакт с него като ход срещу намеренията на Елцин и му бе предложил да осъществи своя балканска обиколка, започвайки от София. Панич се появи у нас на 2 август, в деня преди пристигането на Елцин. Посещението му продължи само няколко часа, но това бе достатъчно, за да може двамата с Филип Димитров да дадат изявления за пресата. Пред журналистите новакът в политиката Милан Панич се опита да фантазира на тема Съединени балкански щати, но Филип Димитров успя да превърне изявлението му в интервю, в което той самият формулираше отговорите му, обръщайки се към него само за потвърждение на казаното: „...господин Панич, позволете! Искам да ви кажа, че господин Панич ми каза нещо, което ме разтърси. Той ми поднесе своите пет точки. Те са:...“5 първо, изтегляне на войските от Босна и Херцеговина и гарантиране на мира там, второ, спазване на човешките права и гарантиране правата на малцинствата, трето, признаване на всички републики в бивша Югославия, включително и на Македония, четвърто, да бъде гарантирана неупотребата на сила в Косово предвид опасността от насилие там и т.н.(6)
 След всяка от тези точки Филип Димитров питаше: „г-н Панич, така ли е? Така е!“.
След изявлението Панич продължи обиколката си из съседните страни, като отпътува за Македония и по-нататък за Гърция, Унгария и Румъния. На следващия ден Елцин започна своята Балканска обиколка също от София.
Разговорите с руската делегация се водеха в правителствената резиденция в Бояна. Докато Елцин водеше разговор с Желев, външният министър на Русия Андрей Козирев разговаряше със Стоян Ганев. Първият въпрос, който Козирев постави на обсъждане със своя колега, е посещението на Милан Панич.(7)
Основните резултати от посещението на Елцин бяха подписването на нов договор за приятелство и сътрудничество с България, вече освободен от идеологически щампи, както и вземането на решение тук, в София, за признаването на Македония от страна на Русия. Всъщност това беше неочаквано и еднолично решение на самия Елцин. Дори указът за това признаване беше подписан от него на стълбите на самолета при отпътуването на делегацията.
Руската, а и съветската геополитическа доктрина винаги е била в поддръжка на Белград. Признавайки Македония, Елцин, противно на нея, декларираше подкрепа на разпадането на Югославия. Но фактът, че едва в София той взе решение за нейното признаване, ни настройва да бъдем внимателни към неговата искреност. Твърдението, че тук той прави този акт под влиянието на Желев, ми изглежда наивно. Още повече че, както ни съобщава самият Желев(8), Козирев изненадан се опитвал да го отклони от това решение – ще рече, че плановете им не са били да признават Македония, а може би съвсем други. По-скоро той е принуден да следва хода на събитията, очертан от непредвиденото посещение на Панич. Защото след изявлението на Панич в София „...за руска инициатива няма място... петте точки на Панич вече са формулирани, те казват всичко европейско, което може да се каже по въпроса“. И връщане назад към плановете на Милошевич би означавало да настрои новите балкански държави срещу Русия.
Разбира се, при създадената ситуация Елцин е бил разярен. За първи път след Стамболов български премиер си позволява да застане открито срещу руската политика. Филип Димитров разказва как по време на разговорите в Бояна: „...седнахме да пием кафе и Елцин каза: г-н Димитров, я за ваши дела очень осторожно слежу. Аз казвам: аз съм много поласкан... Отрадно ми е да знам, че вие така осторожно следите... Но аз много добре знам какво значи това... И си мисля, че в този момент се сражавам с колоса...“
Казаното от Елцин, разбира се, не звучи ласкателно. Не звучи дори като предупреждение. То е закана. Наивно би било да си мислим, че историята с посещението на Панич е била единствената причина за неговия гняв. По-скоро това е капката, с която е преляла чашата. Елцин е предприел своята балканска обиколка, за да демонстрира вековния стремеж на Русия към хегемония в този регион и да заяви нейните апетити най-вече към нашата страна. Срещу това стои един млад и решителен премиер, който води последователна прозападна политика, без да се съобразява с неговите цели. Да си припомним, че една от първите стъпки на правителството беше участието му още на 20 декември 1991 г. като съучредител в Северноатлантическия съвет за сътрудничество, който беше един форум за диалог и коопериране с НАТО. Следващите стъпки бяха участието в изработването и приемането на първия работен план на тази организация на 10 март 1992 г., решението на Кабинета от 20 март същата година за създаване на междуведомствена комисия по асоцииране на страната към Европейската общност, както и започването на първия кръг от преговорите за това асоцииране на 14 май в Брюксел. Както добавя сам Филип Димитров(9): „... успях да спра безумното изпомпване в Русия на български ресурси срещу нищо, срещу неплащане на пари. Бях противник на Белене...“ Естествено е Елцин да реагира с присъщата на страната му мечешка дипломатичност: Следя какво правите, не си мислете, че ще ви се размине!
Какви мерки ще предприеме по-нататък Москва, предстои да разберем.
Желев бе в приятелски отношения със своя гост още от времето, когато по телефона му изказа подкрепата си за неговата героична съпротива срещу пуча в Москва и когато отказа на Горбачов да отмени срещата си с Елцин, за да се срещне с него. Какво е говорил на четири очи Елцин с приятеля си Желев, не ни е известно. Но Филип Димитров си спомня следното: „...след посещението на Елцин...“ заедно с Желев „...отидохме във военното училище да приемаме... кадети... при завършване... там той ме гледаше много зверски и за първи път не ме поздрави“. Това е било вероятно на 22 август, когато завършилите Военната академия получават дипломите си „със запомнящ се ритуал в района на Академията“(10) или на тържествената заря проверка в навечерието на празника на армията – 23 август – пред паметника на Незнайния воин, където според пресата са присъствали и двамата11, т.е. наскоро след посещението на Елцин.
Можем само да гадаем дали това поведение на президента няма някаква връзка с предшестващите събития, или е резултат от цялостното развитие на неговото отношение към правителството.

1). Въпросът за надутия балон „Военнопромишлен комплекс“ е дискутиран подробно в мемоарната книга на бившия зам.-министър на отбраната Николай Даскалов: Славното време. Сиела, 2012, с. 353 и сл.
2). Информацията по този въпрос е според интервюто на Филип Димитров с автора от 30 юни 2009 г.
3). Визитата на Елцин ще премахне една парадоксална ситуация, смята президентът Желю Желев. В: Демокрация, 31 юли 1992 г.
4). Тук и по-долу изложението на фактите следва в по-голямата си част интервюто на Филип Димитров за автора от 24 август 2011 г. Цитатите са от същото интервю.
5). Според същото интервю.
6). Според: Карабоев, Петър „Милан Панич: Войната в Босна е най-срамната стра­ница от нашата история“. – В: Демокрация, 3 август 1992 г.
7). Стефанов, Петър. Русия ще признае Македония. – В: Демокрация, 5 август 1992 г.
8). Желев, Желю. В голямата политика, с. 164.
9). Интервю на Филип Димитров за автора от 24 август 2011 г.
10). Спиридонов, Спиридон. Всеки втори слушател завършва Военната академия с отличен успех. – В: Българска армия, 21 август 1992 г.
11). Цветков, Николай. В навечерието на празника... – В: Българска армия, 24 август 1992 г.


Брой: 45, 6 ноември 2014
 
 
Продукти
 
Бодифлекс - течен колаген + магнезий и витамини В
 
Визиобаланс Джуниър
 
Витатабс В12 - 1000 mcg - метилкобаламин
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД