Брой: 45, 6 ноември 2014 - ПНЕВМОНИЯТА

С настъпването на есенно-зимния период всички ставаме уплашени свидетели на ежегодната истерия по повод на предстоящата грипна епидемия. Изобретателността на медицинските търговци, щедро подхранвана от финансовите „инжекции” на фармацевтичните компании, наистина не знае граници. Несвързаните чрез финансови отношения с производителите на ваксини специалисти се отнасят към истеричните призиви за ваксинация доста скептично: в цялата история на съществуване на ваксинирането противогрипната ваксинация се смята за
една от най-безполезните
Примерите не са един и два: нагледно свидетелство за това е противогрипната ваксинационна кампания от 2008 година. Вместо появилия се на територията на някои европейски страни вирус „Фуцзян”, във ваксините срещу грип тогава се съдържал съвсем друг щам – „Панама”. Неефективността на ваксинационните кампании била потвърдена и от редица изследвания, проведени в болниците на САЩ, където грипната ваксинация е включена в националния календар на ваксините. Сред хората, своевременно направили си ваксини против грип, през епидемичните сезони там заболяват около 15%. Почти същият процент заболели – 17%, се регистрира и сред хората, които не са се ваксинирали. В доклад, подготвен от националния Център за контрол и предотвратяване на заболяванията, специалистите били принудени да признаят: ваксинационните кампании се провалят. Използваните ваксини показват своята неефективност, защото не са били разчетени за вируса, предизвикал епидемия в конкретния сезон. Противогрипната профилактика е
особено неефективна за децата и възрастните
Специалистите познават немалко такива случаи: поради фантастичната изменчивост на вируса на грипа производителите на ваксини рядко успяват да постигнат съответствие между ваксинационния щам и епидемичния. Докато в лабораториите отделят поредната разновидност и изготвят ваксина от нея (за което обичайно са нужни 6-8 месеца), вирусът вече успява да измени своята антигенна структура и в резултат новата ваксина става безполезна. Особено неефективни се оказали ваксинационните кампании за старите хора, за които те най-вече са предназначени. Съгласно изследвания на американски специалисти, проведени в старчески домове, действеността на противогрипните ваксини върху тази категория от населението е само 30-40%. Опитните медици добре знаят: при възрастните хора ваксините не са в състояние да предизвикват образуването на антитела в достатъчно количество.
Малко ефективни се оказали ваксините против грип и за децата. Това се вижда добре от примера с Япония, където масовите ваксинации срещу грипа започнали още през 1960 г., когато били ваксинирани наведнъж 3 милиона ученици. В средата на 70-те години на миналия век противогрипната ваксинация била обявена за задължителна в Страната на изгряващото слънце. Всичко това завършило с пълен провал: заболеваемостта от грип не само не се съкратила, но и... нараснала 12(!) пъти. Нещо подобно епидемиолозите наблюдавали и в бившия Съветски съюз, когато по заповед на Леонид Брежнев бил направен опит за въвеждане на поголовна ваксинация. Резултатът се оказал право противоположен: количеството на заболелите от грип се увеличило почти два пъти. Ваксините само способствали за развитие на епидемията, отслабвайки имунната система на нейните бъдещи жертви.
Има и друго важно обстоятелство, което ни принуждава седем пъти да премерим, преди да си направим „спасителната” инжекция – реактогенността на ваксините (способността да предизвикват странични реакции). Особено ако става дума за „живи” ваксини, съдържащи в себе си отслабена форма на вируса. Ако такова вещество попадне в отслабения организъм, то създава допълнителен имунологичен дисбаланс. В Япония след масовата ваксинация против грип в продължение на седем години – от 1972 до 1979 – били подадени 142 иска за компенсации за нанесени от ваксините вреди. Тогава 50 деца починали, 35 получили тежка епилепсия, а 65 започнали да изостават в развитието. Но най-шумният скандал, свързан с противогрипната ваксинация, се разразил през 1976 г. – по време на масовата ваксинационна кампания в САЩ, резултат от която станала истинска епидемия от стотици случаи на синдрома на Гийен-Баре – тежко автоимунно заболяване на нервната система, характеризиращо се с нарушена походка, загуба на чувствителност и атрофия на мускулите.
Наричан още остър полирадикулит, този синдром има сходни симптоми с полиомиелита. В 15% от болните след оздравяване се запазват изразени остатъчни параличи. В 2-5% се развива рецидив и се формира хронична рецидивираща полиневропатия. Производителите на ваксини не скриват, че ваксината срещу грип
може да предизвика синдром на Гийен-Баре
...
От 1976 г. съобщения за случаи на синдром на Гийен-Баре постоянно преследват ваксинационните кампании срещу грипа. Неотдавна колектив от американски изследователи изучил данните за страничните ефекти от ваксините против грип, в резултат на което били регистрирани 382 случая на смъртно опасния синдром, развиващ се след ваксинация против грип, в периода от 1991 до 1999 година. Освен злополучният синдром и енцефалити, също описани в качеството на усложнения от „живата” ваксина против грип, в научната литература може да се намерят сведения и за възможността от развитие след профилактичната инжекция на множествена склероза, невралгия на троичния нерв и нарушения на слуха.
Небезопасни се оказали и инактивираните ваксини (съдържащи в себе си не самия вирус, а само негови отделни фрагменти), за чиято безвредност толкова обичат да говорят фармацевтичните производители. В повечето от тях има остатъчни количества тиомерсал – вещество, в което се съдържа 49,6% живак.
...