Според една легенда вождът на ацтеките Монтесума притежавал удивителен амулет: "посребрен" от природните процеси скелет на неголяма змия, открит в един от сребърните рудници. По своята красота и уникалност той бил безценен и превъзхождал всички творения на човешките ръце. Нещо повече, той притежавал магическа и лечебна сила. Конкистадорите, които ограбили несметните съкровища на ацтеките, дълго търсили "сребърната змия", но напразно. Казват, че тя е изпълзяла обратно в недрата на рудника, за да не попадне в ръцете на алчните завоеватели.
Сребърните огледала
Хората добивали сребро от незапомнени времена и го почитали не само заради красотата му, но и за неговите магически и лечебни свойства. Достатъчно е да се каже, че такива мистични предмети като огледалата първоначално се изработвали от метали, в това число и от сребро. Най-старото сребърно огледало е на около 5 хиляди години и представлява щателно полиран от едната страна сребърен диск с дръжка. Сребърни огледала можели да си позволят само много богатите хора, тъй като те били баснословно скъпи.
Впрочем човекът се научил да прави стъклени огледала сравнително неотдавна - преди около 600 години, но те още дълго не били признавани на практика от всички религии: смятало се, че именно в стъклените огледала се крие дяволът. Църквата, която считала стъклените огледала за изчадия на злото, към металните и особено към сребърните се отнасяла много по-лоялно. Много вярващи не само се оглеждали в тях, но и с тяхна помощ лекували множество болести, като се започне с психичните и се свърши с шарката и туберкулозата. Смятало се, че металите със студени оттенъци - сребро, олово, желязо - поглъщат горещите, възбуждащи енергии и отнемат излишната топлина от болния. Металите с топли оттенъци действат обратно. Манипулирайки с огледала от различни метали, опитните знахари понякога избавяли страдащите от на пръв поглед неизлечими недъзи. Древногръцките лекари с помощта на сребърно огледало предсказвали изхода от болестта. За целта те потапяли огледалото във вода на неголяма дълбочина и карали болният да се огледа в своето отражение. По това доколко се изкривявали чертите на неговото лице съдели ще оживее ли човека или не.
Обеззаразяване на водата
Съюзът на среброто с водата води своето начало от дълбока древност. Още царят на шумерите Ентемен през 2400 г. пр.н.е. имал сребърна ваза с медно дъно. Водата в нея с времето се насищала с йони на тези метали и придобивала лечебни и подмладяващи свойства. Още по онова време хората не само знаели за чудесните свойства на среброто и медта, но и се досещали, че те взаимно усилват своето противомикробно действие.
През V в. пр.н.е. персийският цар Кир по време на военните си походи пиел вода от сребърни съдове, за да се предпази от много инфекции. Неговият пример следвали и други пълководци. Така през 326 г., по време на нахлуването на войската на Александър Македонски в Индия, сред войниците му започнала епидемия от стомашно-чревни заболявания. Не пострадали само висшите командири, които използвали за пиене сребърни чаши. Обикновените войници, които поради бедността си използвали оловни съдове, не могли да се спасят от тежките инфекции. А знатните римски легионери защитавали гърдите и ръцете си със сребърни плочки: при раняване докосването на раните с тези плочки предпазвало от инфекции.
В религиозни индуистки книги се срещат сведения за обеззаразяване на водата чрез краткотрайно потопяване в нея на нагорещено сребро или в резултат на продължителен контакт с този метал в обикновени условия. В древните индийски текстове среброто се споменава като неизменна съставка в еликсирите на младостта и здравето.
В някои страни хвърляли в кладенците сребърни монети при тяхното освещаване за подобряване качеството на водата. А американските първооткриватели, пътешествайки из Дивия Запад, често пускали сребърен долар в млякото, за да забавят неговото вкисване.
Колоидното сребро е естествен антибиотик, разрешен за използване в САЩ още от 1920 година. "За четири години ние описахме 87 начина за използване на среброто, имащи огромно значение за медицината" - споделя Ричард Дейвис, изпълнителен директор на Института за среброто, който изучава технологиите за изготвяне на препарати, съдържащи сребро, в 37 страни на света.
Колоидното сребро е чист, натурален продукт, състоящ се от микроскопични частици сребро, измерени в деминерализирана и дейонизирана вода.
Известно е, че недостигът на сребро в човешкия организъм води до нарушаване на работата на имунната система, в резултат на което често възникват простудни, вирусни и инфекциозни заболявания.
Колоидното сребро представлява безопасен и най-силен за човешкия организъм натурален антисептик, потискащ повече от 700 вида болестотворни микроорганизми, сред които стафилококи, стрептококи, бактерии на дизентерията, коремния тиф и др.
За сравнение спектърът на действие на всеки антибиотик обхваща 5-10 вида бактерии. Доказано е, че вода, заразена с високи концентрации на бактерии на дизентерия, коремен тиф, стафилококи, стрептококи и др., ставала стерилна 1-2 часа след пускането в нея на сребро в количество до 1 мг на литър.
Колоидното сребро участва активно в понижаване на жизнената дейност и прекратяване на размножаването на редица чужди за организма бактерии, вируси, гъбички и паразити, стимулира защитните механизми. При това то не оказва влияние върху полезната микрофлора в организма. В същото време всички болестотворни бактерии и вируси загиват в течение на шестминутен контакт с колоидно сребро.
Бактерицидното действие на нищожни концентрации на сребърните йони се обяснява с това, че те се намесват в жизнената дейност на микробите, пречейки на работата на биологическите катализатори - ферментите. Съединявайки се с аминокиселината цистеин, влизаща в състава на фермента, сребърните йони пречат на неговата нормална работа. Аналогично действат и йоните на някои други тежки метали, например на медта или живака, но те са много по-токсични от среброто. А главното е, че хлоридите на медта и живака прекрасно се разтварят във вода и поради това представляват голяма опасност за човека. Всяка добре разтворима сребърна сол в стомаха на човека под действието на солната киселина бързо се превръща в сребърен хлорид, чиято разтворимост във вода при стайна температура е по-малко от 2 мг на литър.
За съжаление, както често става, това, което е полезно в малки дози, е пагубно в големи. Не прави изключение и среброто. Вкарването на значителни концентрации сребърни йони води до понижаване на имунитета при животните, изменения в съдовите и нервните тъкани в главния и гръбначния мозък, а при увеличаване на дозите се стига до увреждане на черния дроб, бъбреците, щитовидната жлеза. За щастие, в тялото на човек след 1-2 седмици остава само 0,02-0,1% от вкараното сребро, останалото се извежда от организма.
Аргирия - болестта на "сребърните хора"
При многогодишна работа със сребро и неговите соли, когато те постъпват в организма продължително време, но на малки дози, може да се развие едно необикновено заболяване - аргирия. Постъпващото в организма сребро е способно бавно да се отлага във вид на метал в съединителната тъкан и капилярните стени на различни органи, в това число в бъбреците, костния мозък, далака. Натрупвайки се в кожата и лигавиците, среброто им придава сивозеленикава или синкава окраска, особено силна на откритите участъци от тялото, подложени на действието на светлината. Рядко окраската може да бъде толкова интензивна, че кожата напомня кожата на негър.
Хората със "сребърна кожа" се срещат твърде рядко и често стават обект на обществен интерес. Един такъв човек е Пол Карасон от американския щат Орегон. Пол е на 57 години и допреди 14 години имал обикновена бяла кожа. Цветът й се променял постепенно и толкова плавно, че заобикалящите го хора не забелязвали протичащите изменения. И едва след като се срещнал с приятел, когото отдавна не бил виждал, Пол изведнъж чул: "Ей, приятел, какво си направил с лицето си?"
Сребърният цвят на кожата си Пол получил от сребърен разтвор, който систематично употребявал вътрешно като лекарство.
Аргирията се развива много бавно, първите нейни признаци се появяват след 2 до 4 години непрекъсната работа със сребро, а силното потъмняване на кожата се наблюдава едва след десетки години. Най-рано потъмняват устните, слепоочията, след това - клепачите. Силно може да бъдат оцветени лигавицата на устата и венците, а така също ноктите. Понякога аргирията се проявява във вид на дребни синьо-черни петна. Веднъж появила се, аргирията не изчезва и кожата не може да си върне предишния цвят. Ако не се смятат чисто козметичните неудобства, болният от аргирия може да не изпитва никакви болезнени усещания или влошаване на самочувствието, в това отношение аргирията може да се нарече болест само условно. Все пак в тази болест има и нещо хубаво - при аргирия не може да има инфекциозни заболявания: човек е толкова "пропит" със сребро, че то убива всички болестотворни бактерии, попадащи в организма. Завинаги.
Владимир ЙОНЕВ
