За да разберем дали да очакваме промяна в регистрацията на хранителни добавки и съответното в тяхното предлагане на българския пазар, потърсихме мнението на д-р Нелия МИКУШИНСКА, която е началник сектор "Здравен контрол върху безопасността на храните" към Министерството на здравеопазването.
• Д-р Микушинска, какви са условията за узаконяване на хранителни добавки в България за момента?
- Основният нормативен документ, който регулира изискванията към хранителните добавки, е Наредба № 47 на МЗ за „Изискванията към хранителните добавки“. Освен в тази наредба, изисквания са посочени и в Закона за храните, както и в Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните. Конкретно за узаконяването на хранителните добавки е необходимо фирмата, която пуска продукта на пазара и го предлага на потребителите, да подаде уведомление в съответната РИОКОЗ по месторегистрация на фирмата производител, вносител или дистрибутор в страната на продукта. Трябва да се знае, че режимът е уведомителен, а не разрешителен. Образецът на уведомление е поместен във въпросната наредба, касаеща хранителните добавки. В уведомлението е посочено какви документи го придружават и следва да се представят в РИОКОЗ. Задължителен е образецът на етикета и по-конкретно на всички текстове, които ще съдържа. Също може да се представи опаковка, листовка, брошура, ако са изготвени такива. Колегите от РИОКОЗ правят преценка по представената документация дали съставът и продукта като цяло съответстват на наредбата. Ако отговарят на всички изисквания, той се вписва в база данни за служебно ползване, както е посочено в чл. 4, ал. 5 на Наредбата. След това специалистите в рамките на месец отиват да оценят как стоят нещата реално на пазара в аптеките, дрогериите и специализираните търговски магазини за такива храни - дали това, което е било представено по документация, отговоря на действителността; дали фигурира същият етикет върху опаковката, пусната на пазара. Ако се установи, че продуктът е представен по друг начин на клиентите, с несъответстващи етикети, опаковка или листовка, специалистите от РИОКОЗ издават съответни документи за изтегляне от продажба и преетикетиране или изцяло спиране разпространението и продажбата на добавката.
• Има ли разлика в понятията „хранителна добавка“ и „билков продукт“ и съответно в спецификата на тяхната регистрацията?
- Определено не е едно също. Хранителните добавки може да съдържат в състава си билкова съставка или изцяло да бъдат на билкова основа, но следва да се предлагат в точно определени, предварително етикетирани и дозирани малки количества - така, както е посочено в т. 72 на Допълнителните разпоредби на Закона за храните. Искам специално да обърна внимание, че билковите чайове в пакетчета или предлагани билки в по-големи опаковки в аптеки и дрогерии за правене на чай не са хранителни добавки. В тази връзка двете понятия са коренно различни и не бива да се бъркат от потребителите! Билковият продукт обикновено се предлага с терапевтична цел. Хранителните добавки, както става ясно от названието, са храни, те са предназначени да допълнят нормалното хранене на човека, ако например той не се храни достатъчно пълноценно и не приема достатъчно разнообразна храна, която да задоволи всичките му потребности от витамини, минерали или други хранителни вещества. Хранителните добавки не се назначават с лечебна цел и не могат да съдържат претенции за профилактика на дадено заболяване, за това, че лекуват или може да излекуват определено заболяване. Оттук и различията в изискванията на узаконяване. Продуктите, които имат претенциите, че лекуват, следва да се регистрират в Изпълнителната агенция по лекарствата.
• Как стои въпросът, когато в България се внася и предлага за първи път на пазара билка, съдържаща се в конкретна хранителна добавка?
- Трудно е да се твърди, че дадена билка не е присъствала на българския пазар. В родните дрогерии и аптеки има голямо разнообразие както на билкови препарати, така и на хранителни добавки, съдържащи билкова съставка. Не се узаконява билката, а продуктът хранителна добавка, когато става въпрос за билка, съдържаща се в хранителна добавка. Редът за узаконяване на хранителните добавки е същият - подава се уведомление в съответната РИОКОЗ.
• Има ли различия в регистрацията, когато дадена хранителна добавка се търгува в рамките на Европейския съюз и когато се внася от страни извън него - например от САЩ?
- Когато става дума за Европейския съюз и страните, членуващи там, тогава не може да се говори за внос. Всички храни в рамките на ЕС са по линията на свободното движение на стоки, така се разпространяват и хранителните добавки. Въпреки това те подлежат на контрол и за тях също се подава уведомление, тъй като в изискванията към добавките в отделните европейски страни има различия. Директивата за хранителните добавки, която бе хармонизирана с Наредба № 47, съдържа основни положения и това позволява тя да бъде допълнена с някои изисквания, по преценка на компетентния орган на страната членка. Например не всички страни членки изискват уведомление, в някои страни е изготвен разрешителен списък на растения, които могат да се използват като съставки на добавките, в други добавка е само продукт, съдържащ витамини и минерали и т.н. У нас има забранителен списък на растения, които не се допускат да се използват за добавки и ограниченията са изготвени с цел опазване здравето на потребителите. Продуктите, произведени в ЕС, подлежат на контрол най-вече на пазара и за тях не може да се предостави информация през кой митнически пункт какво и кога е пристигнало в България.
По друг начин стои въпросът за продукти, произведени или идващи от страни извън ЕС, като САЩ, Китай, Индия и т.н., и тогава се говори за трета страна. В този случай отново се подава уведомление, когато даден продукт се пуска за първи път на българския пазар. Искам да подчертая нещо много важно - за продуктите от трети страни се извършва и контрол преди вноса. Съответният митнически пункт, през който се внася добавката, уведомява за това РИОКОЗ, специалистите извършват проверка и само ако продуктът отговаря на изискванията на Наредбата, тогава се допуска за внос в страната.
• От казаното дотук е ясно, че Наредба № 47 изцяло покрива изискванията за състава и регистрацията на хранителните добавки. В близко време очакват ли се промени в процедурата по узаконяване за нашата страна?
- Не се очакват, защото такива промени не са предвидени на европейско ниво на този етап. При нас ще настъпят промени, когато на такова ниво се изработи нормативен акт - директива или регламент. Това обаче не означава, че ние не бихме могли да предложим, разработим или внедрим национално законодателство по отношение на добавки, произведени или внасяни от трети страни. Обмисляме въпроса и в определен момент може да пристъпим към изменение на действащата наредба.
• Бихте ли коментирали дейността на Комисията Codex Alimentarius?
- Това е международна организация, която се занимава със стандартизация на храни. Стандартите не са задължителни, а препоръчителни и най-вече на международно ниво. Когато дадена страна няма собствени стандарти, трябва да прилага международните, но дори и да има такива, може да приеме да прилага и някои международни такива. Това обаче зависи и от законодателството на съответната страна. Независимо от всичко принципите на Codex Alimentarius са много важни за осъществяване на взаимоотношения между страните на ниво международна търговия и най-вече важат за всички страни, които са членове на Световна търговска организация и искат да търгуват помежду си. Например, когато даден продукт съответства на стандарта на Codex Alimentarius, той много по-лесно може да бъде приет в трета страна. Все пак България се съобразява най-вече с това, което действа на ниво ЕС. Причината е, че тези стандарти не са задължителни за европейските страни. Разбира се, всяка страна може да ги прилага, но те не са поставени като законодателство за страните членки. Ако един български производител иска да изнася продукт в трета страна и спазва тези стандарти, може би това ще бъде предимство и ще бъде оценено от съответната държава, в която изнася. Това е въпрос на договореност между страните които търгуват.
Интервюто взе Елица ПАЛОВА
