в-к Лечител
в-к Лечител
 

Сънищата

Брой: 34, 20 август 2009 - СЪНИЩАТА

Кога те са предвестници на заболявания 

     Всички нас, живеещите на планетата Земя, независимо от пола, възрастта, професията или религията ни обединява едно нещо: всяка нощ ние спим. В сън преминава около една трета от нашия живот - най-тайнствената и неизучена, за която обаче е полезно да се знае повече. 

     Наполеон е само един 
     Често, не успявайки да се справим с делата си през деня, ние крадем за тях от времето си за сън. На едни това не струва нищо, на други им излиза скъпо - хроничната умора, отслабеният имунитет, понижената стресоустойчивост са само част от цената за недоспиването. Това е нещо, което не може да се промени: хората се делят на спящи по-малко от 7,5 часа в денонощието и такива, които "бродят" из царството на Морфей по 10 часа, а принадлежността към едната или другата група се определя генетично. Всяка се отличава със свои характеристики: спящите малко хора са енергични, дейни и дори "дебелокожи"; онези, които спят повече, очевидно са по-нежни и раними, трудно понасят стресовете, дългият сън за тях е защита и лекарство. Човек, който спи много, не бива да форсира нуждите на своя организъм и насила да намалява времето си за сън: опитът да се направи на Наполеон, който се е задоволявал с 4 часа сън, може сериозно да подкопае здравето му. 
     Не може да се каже еднозначно на кого му е провървяло повече - на спящите малко или на спящите много. Американски изследвания, проведени с участието на 10 000 доброволци, показали, че спящите средно по 5 часа в денонощието имат с 60% повече шанс да затлъстеят в сравнение с тези, които спят средно по 7 часа. Ръководителят на изследването Фред Турек от Северозападния университет в Ейвънстън споделя, че засега не е напълно ясно как недоспиването влияе на апетита. Известно е например, че при хората, които спят малко, е по-голямо нивото на хормона грелин, сигнализиращ за глада, и по-ниско нивото на лептина, потвърждаващ засищането. 

     Сънищата предсказват някои болести 
     Съществува доста разпространена заблуда, че мозъкът не работи, докато ние спим. В действителност той работи почти така напрегнато: в продължение на целия наш нощен отдих мозъкът "съчинява" сънища, при това особено активно - във фазата, която следва фазата на дълбокия сън. На сутринта той изтрива "нощните файлове" и ние помним не повече от 10% от това, което сме видели в "нощния киносалон". 
     Създаването на "нощни файлове" не е каприз на мозъка, а необходимост - по време на тази дейност той оптимизира своята работа. През миналата година в бюлетина на Американската национална академия на науките били публикувани данни от изследването на белгийски физиолози от Университета в Лиеж, доказващи, че, докато ние спим, мозъкът систематизира пресните спомени. 
     По време на бодърстването те постъпват в хипокампа - участъка в мозъка, който се свързва с оперативната памет. Но човек извършва привичните действия автоматично, без да се замисля. За тях отговаря стриатумът - ивичестото тяло в мозъка. Информацията от хипокампа се предава в стриатума по време на сън. Недостигът на сън провокира препълване на хипокампа с информация и води до влошаване на паметта, трудности в концентрацията на внимание. 
     Според медиците сънищата могат да бъдат предвестници на много заболявания. Още Хипократ придавал голямо значение на сънищата, считайки, че някои от тях са симптоми на започващи болести. По неговите наблюдения, оживените сънища показват, че нервната система е превъзбудена, тихите и приятни съновидения предвещават добър изход при бълнуване и треска, а присънилите се чудовища са сигнал за скорошна болест на черния дроб. 
     В наше време редица учени са се заели с изучаване на диагностичното значение на сънищата. Например при болести на сърцето човек може да види насън, че е затрупан от пръст или че е получил нараняване в гърдите. При заболявания на белите дробове на хората често им се присънва, че потъват, задушават се от тежест в гърдите или пълзят в тесен тунел и засядат в него. Понякога в съновиденията фигурират тесни дрехи, които стискат много силно в раменете. При нарушаване на кръвообращението сънищата са свързани с тази част на тялото, където то е нарушено. Ако има проблеми с краката, човек сънува, че ходи в кал, вода, сняг със скъсани обувки или бос. 
     Често старите хора при склероза на мозъка сънуват тесни шапки или огромни неудобни прически. При спазми или виене на свят човек се вижда насън стоящ на края на пропаст или дори пада в нея. 
     При кожни заболявания в сънищата се появяват неприятни насекоми, пълзящи по тялото. Ако нещо не е наред с очите, тогава се присънват ярки цветове или чужди очи с фантастична окраска. 
     Преди грип и остро респираторно заболяване на човек се присънва, че се къпе в ледена вода, стои под студен душ или, задъхвайки се, изкачва планина. Медиците смятат, че предвестници на гастрита са сънищата, в които човек яде сурова или развалена риба. 
     И все пак специалистите предупреждават твърде мнителните почитатели на съновниците, че кошмарният сън съвсем невинаги предвещава някаква болест. Най-често в съновиденията се отразяват повседневни преживявания. Нерядко причина за неприятен сън е неудобното легло, особено възглавницата. Обилната вечеря, задухът в спалнята също не допринасят за спокойния сън. Кошмари може да причини дори жуженето на комарите край ухото. Отличителни особености на съновиденията, които предвещават болести, се състоят в това, че те са свързани с някаква определена част от тялото и настойчиво се повтарят. Лекарите подчертават, че не си струва човек да се безпокои, докато един и същи сън не се появи няколко пъти в рамките на една седмица. 
     Какъв е механизмът на появата на сънищата - предвестници на заболявания? Учените са установили, че в организма на човек се намира т.нар. сигнална система. По този "вътрешен телефон" в мозъка във вид на електромагнитни импулси постъпва информация за състоянието на всички органи и системи. Всеки орган изпраща в мозъка свой импулс. Но в състояние на бодърстване на мозъка се налага да обработва толкова огромен обем информация, че често не успява да улови сигнала на болния орган. Когато човек спи, ситуацията се променя коренно. Обемът на постъпващата в мозъка информация е многократно по-малък, поради това съобщенията за проблеми в организма достигат целта си. Сигналите постъпват в дясното полукълбо, отговарящо за образното мислене и емоциите. Именно то създава зрителните картини в нашето съзнание във вид на съновидения. Поради това, ако в някой орган се развива болест, насън ще се повтарят натрапчиви сюжети, свързани с този орган.

Бележка на редакцията
За дълбок и спокоен сън могат много да ви помогнат натуралните продукти
Стрес контрол и Релаксор форте. А на стр. 17 във в. "Лечител" ще научите повече за най-ефикасния билков екстракт срещу безсъние - Амантила.



Брой: 34, 20 август 2009
 
 
Продукти
 
Бромелаин
 
Урисан® Проста
 
ЕВОНИЯ (EVONIA)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД