Както и да го погледнем, нашето време има два основни „цвята”: весело омерзение и тревожна гнусливост. Чувства, по своя смисъл дребнави, но с рядка сила: възможно е в историята такова нещо да не е имало никога. Кога друг път властта е падала толкова ниско естетически и етически, подлагайки се на такава открита обструкция? Кога още тя е изглеждала толкова безпомощна интелектуално и демонстративно безсрамна?
Честно казано, днес правителството на БСП, ДПС и „Атака” възмущава не само с това, което прави, но и със своето бездействие: то фактически няма нито цел, нито проект. Неговата национална идея се изчерпва с желанието да се консервира правителството за по-дълго време, да се отсрочи разплатата за неговото пагубно поведение, за да не го настигне страшното наказание поне на този свят.
В голямата история безобразието и низостта винаги са се съчетавали с възвишеното, а комичното – с драмата, трагедията. За нашата реалност в езика на класическата естетика няма категории, най-малкото цензурни. Адресираните псувни в зоната на протеста не са от недостиг на възпитание – това е позиция: сърдитите граждани в своето битуване се изразяват по този начин значително по-рядко, отколкото политиците. Нецензурните фрази тук имат особен смисъл. Така тези хора находчиво обясняват, че, според оценката им, политиците, които ни управляват, просто не са си заслужили по-изискани лексикални конструкции.
В паметни за нас противостояния от историята в опонентите на властта при цялата красива ненавист винаги е оставала частица уважение към врага. Сега това просто не е останало,
правителството на Орешарски е стигнало дъното абсолютно и необратимо
Парадоксът е, че ние си имаме работа с не най-лошия от възможните политически светове и персонажи.
Най-лесно е да се стовари цялата вина за хаоса, в който живеем, върху фигуранта, изпълняващ ролята на министър-председател. Човекът обича да впечатлява, но преди всичко самия себе си. Възможно е даже, на него да му харесва именно това, което дразни другите, когато първо е следван от гигантска свита с оръжия, камери и неудобни въпроси, а после хуква да се спасява през странични, задни, подземни и всякакви други изходи.
Криза в жанра: премиерът безсъзнателно иска да се хареса на тези, на които им се повдига от него и които сам е отблъснал. Красивият човек иска красиво да се хареса на красивите хора – а те бърчат нос и извръщат глава, викайки „Оставка!”
Така, стратезите на сегашното управление стигат до мисълта, че интелигентният електорат е изгубен навеки, и поради това трябва да работят за масовката.
Всъщност, властта у нас никога не се е отличавала със стратегически гений и далновидност: политиката тук винаги е била проваляна от чисто тактически съображения – субективни и личностни. Дори епохалните идеи в резултат са водили до безизходица не само поради липсата на чувство за време и перспектива, но и заради
неистовия стремеж за запазване на властта,
демонстриран от моралните нищожества, оглавяващи държавата.
Днес политиката вече деградира и на тактическо ниво. Правителството на Орешарски постоянно предприема стъпки, пагубни не само за страната, но и за него самото, абсурдни дори от гледна точка на чувството за самосъхранение на властта. Задкулисните кукловоди на тази власт така са извили ръцете й, че тя постоянно сама си нанася предателски удари в гърба. Стига само протестът срещу правителството да изгуби изгодната си тактическа цел, и някой особено умен вече поднася на тепсия пред опозицията поредния царски подарък във вид на действие, рекордно по своя идиотизъм. Защо е така?
Има две версии: наличие и доминация във властта на пета колона от патологични идиоти – или екстатична страст към безспирното пътуване на властта към нищото, към небитието и самоунищожението.
Но тези версии все пак са твърде изискани за обяснение на обхваналия властта транс. Още повече, ако се отчете, че вопиющите тактически и оперативни грешки по никакъв начин не се поправят, дори когато е ясно, че не са донесли нищо добро и напред няма нищо, освен още по-голям позор и разпалване на протестните настроения със собствените ръце. Очевидно, в този абсурд има скрита логика: демонстрация на тъпа, капризна и опасна воля.
Безграничното злобно оглупяване понякога поражда подкожен страх
и нежелание да се отговори на обществените настроения, докато в коридорите на властта се шири апокалиптичен ужас пред възможността за съществуване на алтернатива.
Искрено възмущавайки се от продължаващите вече пети месец антиправителствени протести, БСП, ДПС, „Атака” и техните кукловоди продължават да мечтаят за създаването на идеален, винаги обичащ своите управници, народ – наистина достойна задача за съвременната наука. Главната цел на такъв народ е удовлетворението на потребностите на управляващите. Тук от полза за политическите инженери на правителството на Орешарски би било създаването на роботи-андроиди – някакви идеални граждани, каквито те изглеждат в представите на днешната власт. Достатъчно е да се програмира този роботизиран гражданин за някакъв елементарен набор от действия, дежурни думи, предсказуеми вкусове – и ние ще получим този образцов патриот, който ще бъде по душа на правителството. Та нали спечелването на народната любов е много сложно - тук нещата не се ограничават нито с продължителността на отношенията, нито с паричните подаяния във вид на надбавки, добавки, по-високи възнаграждения и т.н. Всъщност, пренебрегвайки протестите на гражданите, Орешарски и неговите кукловоди мечтаят за народ, чиято главна цел не е развитието, не е усъвършенстването, не е възпитанието на децата и дори не е духовната еволюция, а именно удовлетворяване на потребностите на властта, ежедневно демонстрираща своята несъвместимост с времето и условията, в които живеем.
А в последните 4-5 месеца ние наистина живеем във време, в което търпимостта към мафията достига точката на кипене и заплашва да се превърне във вулкан. Ако не сега, то след месец, два...
И нека никой не си прави илюзии: за броя на несъгласните да живеят по законите на
мафията, която си е напазарувала сегашното правителство,
може да се съди не толкова по хората, излизащи на площадите, колкото по броя на емигрантите, напускащи страната. Гласуването със самолетни билети е една от формите за изразяване на своята политическа и гражданска позиция. При определени условия авиобилетите могат да бъдат „конвертирани” в избирателни бюлетини, а може и в нещо по-радикално.
Само за броени месеци правителството на новата тройна коалиция превърна страната в арена на злорад реваншизъм, рехабилитацията на партийната шуробаджанащина достигна невиждани върхове, къртиците от Държавна сигурност сякаш прогледнаха за нов живот, а непукизма, безпардонността и безочието на управляващите граничат с поведението на крадливи примати в бананова плантация.
На фона на този свинарник конят в древноримския сенат е връх на естетиката и благородството. Властта е изгубила окончателно връзка с реалността и своя самоконтрол, превърнала се е в побеснял управленски вертикал, нещо, неконтролируемо и терапевтично нелечимо, което се налага спешно да се положи хоризонтално с усмирителна риза и успокоителни препарати.
Така ще помогнем на историята да свърши своята работа, запращайки на бунището кукленския премиер – слуга на задкулисни господари, който днес ехидно се надсмива над волята на гражданите и с механичния глас на робот ни обяснява, че има нужда от шанс. Никакъв шанс за мафията!
Владимир ЙОНЕВ
Бел. ред. Тази статия постъпи в редакцията в средата на октомври. Събитията се развиха толкова бързо, че вместо нетърпимостта към мафията да се превърне във вулкан след месец-два, тя избухна още на 23 октомври, когато започна окупацията на Софийския университет от студентите, подкрепени от протестиращите вече 146 дни граждани срещу правителството на Орешарски. Ето как се развиха събитията.
На 23 октомври 2013 г. студенти от Софийския университет окупираха най-голямата аудитория в Алма Матер – 272-ра, точно преди лекция на проф. Димитър Токушев – председател на Конституционния съд, гласувал за връщането на Делян Пеевски в парламента.
Студентите прочетоха декларация, която публикуваме със съкращения:
“Ние сме студенти, всеки със своите учебни и работни задължения. Имаме опасния навик да казваме каквото мислим. Свикнали сме да обичаме истината, доблестта и да съдим според делата, а не според думите. Живеем във фасадна демокрация, под лапите на политическия цинизъм и партийната недалновидност. Тънем в мизерия, апатия и бездушие. За 23 години три милиона българи напуснаха страната. Ние решихме да не бъдем следващите.
Ние решихме да си върнем правото на бъдеще в България. Считано от днес (23.10.2013 г.), ние окупираме най-голямата аудитория (272) в Софийски университет “Св. Климент Охридски” – институцията, която винаги е била коректив на всяка една власт. Като активни и мислещи студенти смятаме за свое право и отговорност да изразим несъгласието си с наглостта на самозадоволяващия се български политически елит през последните години. Време е да получим отговори. Време е да заживеем в истинска демокрация и в общество, в което знанието се цени.
Търсим морална отговорност от своите преподаватели, начело с проф. Димитър Токушев, председател на Конституционния съд и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, отговорност за връщането на олицетворението на българската олигархия Делян Пеевски като депутат в Народното събрание. Питаме се, докога законите ще се тълкуват спрямо силните на деня и изразяваме възмущението си за взетото от съда решение. Решение, което твърдо отхвърляме, защото нарушава обществените норми и нашите критерии за морал....
...Настояваме Делян Пеевски да подаде оставка като народен представител в 42-рото Народно събрание...
...Твърдо сме убедени, че сегашните управляващи са изчерпали ниския и без това кредит на доверие, който получиха от последните избори. Настояваме всяка следваща власт да бъде само в интерес на хората и да работи за бъдещето на страната, а не за облагородяването на поредните олигарси. Работа за високо образование и наука, чрез които да постигнем развитие.
Разбрахме, че на повечето “народни представители” наистина “не им пука” за мнението на българските граждани или за това, че българската младеж иска да живее в едно по- съвременно, по-добро общество. С пълното съзнание сме, че борбата ни ще бъде трудна, защото не е борба за материалното, а за духовното, борба за принципа, а не за поредните два лева увеличение.
Колкото и да се опитват да ни манипулират, ние не вярваме на новоизлюпени спасители. Наясно сме, че политическата арена ще привлича винаги недостойни авантюристи, обслужващи всякакъв друг интерес, но не и интереса на хората. Но това може да се промени, ако ние, гражданите, имаме активна гражданска позиция и я отстояваме. Ние, студентите, избрахме да се борим.
Не е ясно дали ще успеем поне в една битка, но знаем, че това, за което си струва да се борим, е това, за което си струва да се живее.”
На 28 октомври студенти окупираха НАТФИЗ, Нов Български университет и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".
Младите хора във Велико Търново се обявиха в подкрепа на своите колеги от Софийския университет.
"Окупираме 321 аудитория на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", защото тя е емблематична, защото тук е започнала университетската окупация преди 23 години", поясни Светлин Тачев, един от обявилите началото на окупационните действия.
Окупиран бе и Нов Български университет в София. "Ние, протестиращите студентите от Нов български университет, изцяло осъзнаваме историческата ситуация, в която нашата Република се намира. Това несъмнено е разделен момент, в който стоейки безучастно или не взимайки позиция, рискуваме да обърнем гръб на собствения си народ, държава и бъдеще – се чете в декларация на окупиралите НБУ. – Водени от разбирането, че най-големият потенциал на едно общество са младите хора (а ние, студентите, сме основно млади хора), ние няма как да останем равнодушни или безпристрастни към случващото се. Затова официално декларираме пълната си подкрепа и солидарност към нашите протестиращи колеги от СУ “Св. Климент Охридски”.
На 29 октомври червеният бастион УНСС се включи в националната студентска стачка! Зала 2006, срещу кабинета на Орешарски, бе окупирана, въпреки опитите на ректора проф. Стати Статев с помощта на охраната да спре окупацията. “Като не ви харесва в България – емигрирайте, но не пречете на колегите си” – това заяви той на студентите. Те отговориха с декларация:
"Ние, студентите от УНСС,
Убедени в автономията и независимостта на академичната общност в Република България;
Дълбоко вярващи в критичната мисъл и свободния дух на студентите;
Уверени, че младите хора трябва да бъдат най-ревностният коректив на политическата система и обществените процеси в страната;
Осъзнавайки, че прагът на търпимост към безпринципното поведение на лицата, упражняващи държавната власт чрез най-висшите държавни органи е отдавна прекрачен;
Омерзени от събитията, които се случиха в последните четири месеца;
Считайки, че настоящият Министерски съвет, с министър-председател Пламен Орешарски и 42-рото Народно събрание се напълно дискредитирани и са загубили всякаква легитимност и обществено доверие;
Уверени в ненакърнимото право на студентите и всички граждани на държавата да изразяват и отстояват гражданската си позиция и прякото си участие в държавното управление;
Осланяйки се на основния конституционен постулат, съгласнo който цялата власт произтича от народа:
1. Обявяваме пълната си, непоколебима и безпрекословна подкрепа към Окупацията на Ректората на СУ, извършвана от нашите колеги от Софийския Университет „Св. Климент Охридски”, както и действията на останалите студенти в НБУ, ВТУ, НХА, НАТФИЗ, МУ и останалите университети;
2. Присъединяваме се в искането за ОСТАВКА на министър-председателя на Република България г-н Пламен Орешарски, разпускане на Народното събрание и насрочване на предсрочни парламентарни избори."
Русенски студенти подкрепиха колегите си от Софийския университет. След тях се включиха Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Богословския факултет на СУ, Техническия университет, Лесотехническия университет в София, Югозападния университет "Неофит Рилски“ в Благоевград. 
С нетрадиционни средства като пърформанси и флашмобове към протеста се присъединиха и студенти от НАТФИЗ, Националната художествена академия и Музикалната академия. В официалното становище на Студентския съвет на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" се казва, че: „За да бъдем солидарни с колегите, окупирали СУ "Св. Климент Охридски", ще използваме алтернативна форма на протест чрез изкуството, с което се занимаваме - музиката. Протестът ни ще бъде изразен чрез концерти и различни масови музикални изяви на публични места". С това те се надяват да постигнат по-голяма чуваемост от страна на властимащите.
БАН започна щафетна окупация в защита на стачкуващите студенти - пръв бе Институтът за исторически изследвания. Българи, учещи в чужбина, също заявяват своята съпричастност като изпращат снимки от своите университети с надписи „Окупация“ и „Оставка“.
Подкрепяме ви!
На 3 ноември бяха съобщени данни от социологическо проучване: 60% от българите подкрепят студентските протести и 58% смятат, че те ще се разрастват. Всъщност едва ли има честен и интелигентен човек в България, който да не ви подкрепя, скъпи събудени студенти. И всички ви наричат „Нашата надежда“. Затова не вярвайте на казионните студентски съвети и техните говорители, които гузно гледат надолу, докато ви съобщават, че са против окупацията на университетите. Не вярвайте и на онези, които непрекъснато повтарят, че плащат пари за образованието си и затова са против окупацията, защото искат да учат...
Тези, които поставят заплащането над почтеността и морала в обществото, както и над бъдещето на нацията си, утре, когато вземат дипломите си, ще бъдат първите, които ще напуснат България в името на парите.
Вярвайте на талантливите хора на този народ, които ви подкрепят с цялото си сърце. Вярвайте на хора като писателя Калин Терзийски, който преди няколко дни каза: „Винаги е било така – щом студентите се включат – решението скоро идва. Милите будни млади хора на България!“
