Още от самото си откриване антибиотиците винаги са били смятани от своите производители за най-добрия помощник на човечеството в борбата с бактериалните заболявания. В последните години обаче става все по-ясно, че тяхната употреба срещу редица бактерии е безполезна, също както е безполезен приемът им при вирусни инфекции.
Всъщност действието на антибиотиците е заплашено до голяма степен от простудните заболявания, при които голяма част от човечеството поглъща огромно количество от тях съвършено напразно. 93-95% от всички простудни заболявания се предизвикват от вируси. Простудата е вирусно заболяване, особено при децата. И тук се сблъскват две тенденции. От една страна, създават се нови антибиотици, които действат на все по-голям кръг бактерии. От друга страна, при простудни, т.е. вирусни заболявания, хората масово използват антибиотици. На пръв поглед, антибиотиците не са твърде отровна субстанция: те предизвикват, разбира се, странични реакции, но не толкова много и не за това става дума. Работата е там, че, приемайки антибиотици,
ние приучаваме микробите да понасят действието им,
създаваме устойчивост на бактериалната флора.
В човешкия организъм бактериалните клетки са много повече, отколкото са човешките. Тези микроби изпълняват определена полезна функция. Например в носа има пневмококи и хемофилни пръчици и докато те се намират там, стафилококите не могат да проникнат по-далеч от ноздрите. Ако пневмококите и хемофилната пръчица бъдат отстранени с помощта на антибиотици, стафилококите могат да попаднат там, където съвсем не им е мястото, и дори си изработват устойчивост. Но и пневмококите си създават устойчивост, и хемофилната пръчица си изработва устойчивост към все повече антибиотици – и в края на краищата, ние получаваме човек, натъпкан с микроби, устойчиви към различни антибиотици.
Устойчивите микроби до известно време не вредят, но когато попаднат там, където не трябва, например в белите дробове, в кухината на средното ухо, борбата с тях става много трудна. В някои страни пневмококите са основен респираторен патоген, който е придобил устойчивост към пеницилина и другите антибиотици в около 10% от случаите – това не е толкова много, но при всеки 10-и болен от пневмония не може да се получи бърз ефект от лечението. А във Франция до неотдавна устойчиви били 40% от пневмококите – очевидно
французите години наред са гълтали антибиотици с пълни шепи
Сега устойчивите пневмококи са станали по-малко. Много по-висока е устойчивостта при децата на възраст от 2 до 4 години: 20-25%. Защо? Просто в малчуганите популацията на пневмококите е много плътна, децата още нямат антитела към тях и в тази плътна популация по-лесно се образуват устойчиви микроби. Ако се направи проверка в детска градина, там 50-60% от всички пневмококи ще бъдат устойчиви. А ако става дума за интернат, ученическо общежитие, то там до 80-90% от пневмококите са устойчиви. И това е наша собствена заслуга. Ние правим всичко по силите си да превърнем окончателно антибиотиците в напълно безполезно, но скъпо лечебно средство. И това не е просто теория, ние постоянно се срещаме с устойчиви към антибиотиците форми и днес те стават все повече и повече.
Сред хората, например, към макролидите (еритромицин, азитромицин) устойчивостта съвсем не е най-голяма (8%), а ако става въпрос за децата в клинични условия, които често боледуват, устойчивостта на микробите при тях е 30%. И ние получаваме болни с пневмония, която по-рано се е лекувала елементарно с макролиди, а днес вече те не помагат. Отитът, който също по-рано се лекувал с тези препарати, не се лекува, налага се да се използват други средства. Какво означава това? Устойчивата бактериална флора завладява все повече човечеството.
На пръв поглед, решението на проблема е ясно: трябва да се пуснат на пазара други антибиотици, които действат и на устойчивата флора. В последните години обаче новите антибиотици са нещо твърде рязко на фармацевтичния фронт. От началото на XXI век до днес са получени два-три нови антибиотика, не особено безопасни, твърде скъпи и придружени с препоръката да се използват колкото може по-рядко и в по-малки дози, за да не се създава, наред с другите причини, резистентност и към тези препарати. Нови мощни медикаменти се използват в болниците и сега имаме огромно количество вече не пневмококи, а по-„сериозни” микроби: стафилококи, ентерококи и други, устойчиви към новите антибиотици. Това е много сериозен проблем, който обикновено започва с невинна простуда.
Вирусите – възбудители на респираторни инфекции, са изключително много. Докато детето не преболедува от тях, то няма да получи антитела към тези вируси. Поради това, харесва ли ни или не,
малчуганите в първите години от своя живот боледуват от вирусни инфекции многократно
Как може да се лекува вирусната инфекция на детето, без да се използват антибиотици? Преди всичко то винаги трябва да получава достатъчно течности, тъй като при повишена температура на тялото се губи вода с потта. Ако детето е достатъчно хидратирано, за него не са толкова страшни проявите на вирусна инфекция – кашлица, хрема, тъй като в организма му има достатъчно вода. Ако температурата на малчугана е достигнала 39-39,5 градуса, трябва да му се даде средство за нейното понижаване. Ако температурата е по-ниска, не е нужно да се бърза с подобна намеса, защото тя помага в борбата с вирусите. (Бел. ред. Силно противовирусно действие имат някои билкови и други натурални продукти като Саменто, Нони, Ехинамакс, Прополмакс, Цинкосан и др. Особено ефикасен е Тернимакс, който действа и срещу вирусите, и срещу патогенните бактерии.)
А по въпроса за това защо науката е забуксувала с антибиотиците, засега има малко нови идеи. Оригиналните антибиотици са били създавани от продуктите от жизнената дейност на различни плесенни гъбички, новите подходи към създаването им се реализират бавно. Но нали е важно също да се разбере защо хората употребяват антибиотици дори тогава, когато това съвсем не е нужно? Този въпрос се отнася вече към психологията, към развитието на масови психози и навици. Ако модата на широката употреба на антибиотици по всеки повод не отмине възможно най-бързо, то бъдещите поколения ще познават тези препарати само от учебниците по история на фармацевтиката.
Влади ДЕЛЕВ
