През 2015 г. група руски и френски учени открила в проба от почвата, взета от чукотската тундра, страшна находка – гигантски вирус. За разлика от невидимите си обикновени събратя, той може да се разгледа в оптичен микроскоп. Моливирус сиберикум – така го нарекли учените – прекарал в земята тридесет хиляди години. Тогава на планетата още живеели мамути. Животните исполини измрели. Не заплашва ли и хората подобна участ? Учените съживили вируса и го сложили в компанията на амеби и той мигновено унищожил цялата колония. Къде е гаранцията, че вечният мраз не крие в себе си други древни вируси, които могат да се окажат пагубни за човека?
Вечният мраз в Сибир или студените антарктически езера крият огромно количество вируси. Един ден те могат да се пробудят и това ще бъде чудовищна заплаха за цялото човечество. Поради глобалното затопляне този риск нараства многократно. И това не може да не тревожи учените, които все по-често рисуват тревожни и понякога апокалиптични картини на световен мор в резултат от събуждането на древни вируси. Леденият континент съкращава своята площ със скорост 2 км годишно. Измерванията, направени от спътника на Европейската космическа агенция CryoSat, са наистина тревожни. Скоростта на топене в Антарктида расте в геометрична прогресия.
Нима наистина се приближаваме към момента, когато древните вируси ще се съживят?
Как ще се борим с тях?
Вирусите са безжалостни убийци. От вируса на едрата шарка през XVII в. умирало всяко пето дете. Чумната пръчица пък предизвиква най-страшната болест в историята на човечеството.
В превод от латински вирус – това е „отрова”. Тази микроскопична частица действа на организма така, както вредоносната програма поразява компютъра. Представете си: в интернет се е появил нов вирус. Вашият компютър се е заразил с него. Какво става? Вредоносната програма започва да копира сама себе си. Копията се разбягват по цялата операционна система. Внедряват се в програмите. Отстраняват полезните файлове. Вашият компютър започва да се затормозява, „увисва” и престава да ви служи ефективно... Или въобще блокира.
Почти същото става, когато вирус прониква в организма на човек. Докато вирусът не е попаднал в клетката – той е безвреден. Но промъквайки се в организма, вирусът започва да се размножава, постепенно завладявайки все повече и повече клетки. В началото той ни използва като инкубатор, след това набира сила и унищожава здравите клетки, а по-нататък се отправя в търсене на нова жертва. И така до безкрайност.
До днес са открити повече от 70 вируса, предизвикващи различни заболявания у хората, които са способни да заразят човек и дори да го убият.
Компютърните вируси се създават от хора. За да се блокира работата на потребителя, да се приведе в негодност операционната система или да се получи достъп до ценна информация. А може ли да се използват с подобни зловредни цели и природните вируси? Кой има достъп до такава възможност и с какво заплашва човечеството новата изкуствено създадена микрочастица, ако тя излезе изпод контрол? Та нали дори известните на науката вируси, с които медицината вече се е научила да се бори, могат да станат причина за масова епидемия.
Известно е например, че вирусите веднъж на четири години намаляват числеността на популацията на зайците и полярните лисици практически с 90%. Професорът по медицина Жан-Мишел Клаври е убеден: вирусите, подобни на гиганта, който открили в замръзналата сибирска земя, представляват заплаха за човечеството. Моливирус сиберикум сега се намира в научна лаборатория. Колбата с гигантския вирус е скрита в хладилна камера при температура минус 80 градуса. Дълбокото замразяване не позволява на вируса да се събуди. Хладилникът се намира в специална стая с бетонни стени. Тя, на свой ред, е разположена вътре в лаборатория, чиито стени са усилени с метална арматура. Дебелината на всяка стена е половин метър. Зданието на лабораторията се охранява надеждно. Всичко е под контрол – навсякъде са инсталирани камери за видеонаблюдение. Примерно такива са мерките за безопасност в хранилището на вируса Variola major – вируса на едрата шарка.
Само през ХХ в. Variola major е отнел живота на 500 милиона души. Да, едра шарка съществува и днес. Нейният вирус се пази в две лаборатории в света. Едната от тях е в Русия. Втората – в САЩ. През 2011 г. поискали да се избавят от възбудителя на опасната болест. Но Световната здравна организация протестирала: рано било още да се унищожава едрата шарка.
Епидемиите от едра шарка поразявали различни страни в разни епохи, оставяйки след себе си безброй трупове. Шарката не щадяла никого. Историците изчислили: само в Европа от нея ежегодно умирали половин милион души.
Победата над едрата шарка с цената на невероятни усилия и огромни пари станала възможна чак във втората половина на ХХ в. През 1980 г. било обявено пълното изкореняване на едрата шарка в цялата планета. Но може би медиците са избързали и на нас все още ни предстои да платим страшна цена за това прибързване? Работещи в Египет археолози направили сензационно откритие – мумия на възраст около 4 хиляди години. Когато съвсем неотдавна започнали да изследват кожата на тази жена, се оказало, че на нея има типични белези, които се предизвикват от шарката. Изследователите взели проби, погледнали ги под електронен микроскоп и изяснили: това бил точно вирусът на едрата шарка.
Излиза, че никой не е застрахован от среща с вируса убиец? Какво ще стане, ако някой ден той отново се завърне?
Неминуемата смърт от едра шарка настъпва още на 14-ия ден
след като здравият човек има контакт с носител на болестта.
...
Владимир ЙОНЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
