Брой: 4, 28 януари 2016 - ВИРУСИТЕ

Вярвате или не, разпространени химикали в обкръжаващата ни среда могат да бъдат ключови виновници за диабета от втори тип

Задайте въпроса защо толкова много хора развиват тази болест и повечето ще посочат като отговор нездравословното хранене, затлъстяването и липсата на физическа активност. Но до стената вече са изправени и някои нови, неочаквани заподозрени, които биха могли да помогнат да се хвърли светлина върху начините за предотвратяването на потенциално инвалидизиращото и смъртоносно състояние, чиято честота нараства главоломно.
Не толкова обичайните заподозрени, за които става дума, са група разпространени химикали в околната среда, които си проправят път до нашата храна и вода – а именно устойчивите органични замърсители (РОР), тежките метали и бисфенол А (ВРА).
Следва поглед върху убедителните доказателства, свързващи тези токсични замърсители с диабета, и какво можете да предприемете, за да ги избегнете.
РОР
Едно повратно изследване през 2006 година върху повече от 2000 пълнолетни американци, ръководено от професора по превантивна медицина д-р Дък Хий Лий, откри „поразителни“ връзки между кръвните нива на РОР и диабета. Тази група химикали, които трайно се задържат в околната среда и се натрупват в мастните резерви на животните и хората, включва някои от най-токсичните екологични замърсители, известни на човека, в това число полихлорираните бифенили (PCB) и диоксина.
Д-р Лий от университета „Кюнпук“ в Дегу (Южна Корея), по-конкретно разгледала шест РОР – РСВ153, НрCDD, OCDD, DDE, оксихлордан и транснонахлор, тъй като те се откривали при минимум 80% от участниците в изследването, представителна извадка за цялото население на САЩ. Тя и нейният екип открили, че колкото по-високи са нивата на тези РОР в кръвообращението, толкова по-голяма е вероятността за заболяване от диабет.
Макар че изследването не разграничавало различните типове диабет, авторите отбелязали, че повечето от участниците с болестта вероятно страдали от втори тип, тъй като почти всички били над 40-годишна възраст (докато първи тип обикновено се диагностира при деца и млади хора).
Тревожното е, че онези в най-високата категория по степен на изложеност на РОР имали почти 40 пъти по-голяма вероятност да са диабетици. Но точно толкова шокиращо е и това, което изследването не открило. При хората без доловими нива на РОР не съществувала връзка между диабета и затлъстяването – един от факторите, които обичайно се свързват с диабета от втори тип.
То представлявало рисков фактор само над определено ниво на концентрация на РОР. Това предполага, че, както коментира редакторска статия в сп. The Lancet, “на практика целият риск от диабет, приписван на затлъстяването, може да произтича от устойчивите органични замърсители, а затлъстяването да е само носител на такива химикали“.
С други думи, е възможно диабетът да се предизвиква не от самото затлъстяване, а от токсичните химикали, складирани в тлъстините.
След публикуването на откритията на д-р Лий настъпи оживление в изследванията на връзката между РОР и диабета от втори тип, като скорошен обзор на 72 епидемиологични проучвания намери ясна, положителна връзка между определени РОР и състоянието.
Тежки метали
Излагането на тежки метали от околната среда, и особено арсен, също беше свързано с диабета. Изследвания, проведени в Тайван, Бангладеш и Мексико, показват, че жителите на райони с изключително високи нива на арсена в питейната вода са до 10 пъти по-застрашени от диабет в сравнение с тези, които не са изложени на тежкия метал.
Но изглежда, че дори и ниската степен на излагане може да увеличи риска. При изследване, проведено в САЩ, където нивата на арсена в питейната вода са като цяло ниски, беше намерена съществена връзка между този метал и диабета от втори тип. Хората с най-високи концентрации на арсен в урината били близо 4 пъти по-застрашени от развитие на диабет в сравнение с тези с най-ниски концентрации.
Живакът и кадмият също бяха свързани с диабета, но доказателствата не са така категорични. Едно мащабно изследване в САЩ установи, че хората с висока степен на излагане на живак в младостта си може да имат повишен риск от диабет в по-късна възраст, докато други проучвания не успяха да открият връзка между болестта и обичайните нива на изложеност на живак.
По същия начин и изследванията на връзката между кадмия и диабета достигнаха до противоречиви изводи, макар че съгласно едно от най-новите изследвания това би могло да се дължи на факта, че рискът варира в зависимост от възрастта. При въпросното мащабно проучване на хора над 40-годишна възраст само над 60-годишните показали значително увеличен риск от преддиабет (описван като „сивата зона“ между нормалните и диабетните нива на кръвната захар) с повишаване нивата на кадмия в урината.
Бисфенол А
Този хормонален нарушител – химикал, използван в производството на потребителски продукти от пластмаса и в епоксидните смоли, с които се покриват отвътре кеновете и консервните кутии, е друг възможен виновник за развитието на диабет от втори тип. ВРА е широко разпространен в околната среда, а също и в човешкото тяло – главно защото се изпуска от контейнерите в храната и водата. Проучвания в САЩ откриха доловими количества бисфенол А при над 90% от населението като цяло.
Повечето от изследванията върху последиците от ВРА за здравето се фокусираха върху добре известната му естрогенна активност. Той и други ендокринни нарушители понижават производството на сперма, водят до ранен пубертет и увреждат половите органи. Но по-нови доклади разкриха, че ВРА може да нарушава и глюкозния метаболизъм, с което да играе роля за развитието на диабета.
...

Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"